Как изстрелват първия в света изкуствен спътник на Земята?
Преди 65 години в Съюз на съветските социалистически републики изстрелват в космоса „ Спутник “.
От този миг нататък стартира галактическата епоха за човечеството. Припомняме предисторията на това епохално събитие.
НИИ-4 в подмосковския гр. Болшево, засекретен боен институт, който се занимава с изчиследнията на балистични ракети, 1955 година. В една от просторните стаи работят „ фантазьорите “ – по този начин се назовават учените, които би трябвало да обмислят евентуалните проблеми в галактическите полети. От Втората международна война са минали единствено 10 години, а в космоса още никой не е летял.
Давид Шоломович/Sputnik
От време на време „ фантазьорите “ спорят шумно: не би трябвало да се изпраща човек в космоса – ще изгори, до момента в който се спуска на Земята; в положение на безтегловност ще се пръсне на части; радиацията ще го убие и така нататък Понякога, водени от крясъците в тази стая, притичват хора от други отдели и, давайки им знак да запазят успокоение, затварят безшумно вратата на тези фенове на научната фантастика.
Но минават едвам две години и „ фантазьорите “ стават тези, които работят над най-амбициозния план на човечеството: те изстрелват в космоса първия неестествен сателит на Земята.
Необходимост от ракета
Спутник-1, макетМинистерство на защитата на Руската федерация/mil.ru
Преди да се стигне до концепцията за стартиране на изкуствено тяло в орбитата на Земята, би трябвало да се проектира това, което да го достави там – ракета.
„ Историята на основаването на първия сателит е и историята на ракетата. Ракетната техника на Съветския съюз и Съединени американски щати има немски корени “, ученият-конструктор Борис Черток.
След Втората международна война руските изобретатели получават достъп до немската трофейна техника и по-конкретно до „ Фау-2 “ – ракета с обхват на полета до 320 км, която прави и първия в света суборбитален галактически полет. Подробно учат трофея и основават на негова база редица руски ракети. Името на ръководителя на руската галактическа стратегия Сергей Корольов е строго засекретено (кариерата му също е необикновена: през 1938 година е наказан на 10 години в лагер, а по-късно е наведен в така наречен „ шарашка “ – затворено конструкторско бюро за наказани учени).
Сергей Корольов, 1932Фонд на съветския Държавен исторически музей/Sputnik
Под негово шефство през 1954 година се появява седмицата – ракета Р-7 с обхват на полета до 9500 км. „ Когато през 1957 година от полигона „ Тюра-Там “ (по-късно преименуван на космодрум „ Байконур “) беше пусната балистичната ракета Р-7, която попадна по задачата си на полигон на Камчатка, стана ясно, че към този момент имаме притежател за пуск на сателит в орбита. Аз, почтено казано, преди този момент не имах вяра, че всички 32 мотора на ракетата могат по едно и също време да се включат и щатно да проработят “, академик Георги Успенски, един от „ фантазьорите “ от същата онази шумна стая.
Обект „ Д “
В този миг се трансформира и отношението към групата на „ фантазьорите “. Поръчват им да основат първия сателит под името Обект „ Д “. Масата му трябвало да е 1000-1400 кг., а тази на изследователската инсталация – още 200-300 кг. Един от разновидностите на спътника даже планува резервоар с „ биологически товар “ – опитно куче. С други думи, това не е дребният „ Спутник “, а тежка техника, която се надяват да изведат в орбита благодарение на Р-7 през 1957-1958 година.
Първият вид на Р-7Heriberto Arribas Abato (CC BY-SA 3.0)
Но скоро става явно, че е невероятно да изпълнят подобен трудоемък план в такива тесни периоди. Работата се проточва. Освен това в Съюз на съветските социалистически републики схващат, че в Съединени американски щати се водят аналогични действия – пускът на Minimum Orbital Unmanned Satellite of Earth е плануван за същото време. Тогава Корольов взема решение да се откаже от тежката машина в интерес на елементарен и лек уред с едвам два радиопредавателя.
Свободни източници
„ Хората спяха на походни кревати в конструкторското бюро “
Външно спътникът наподобява като херметичен алуминиев балон с четири антени с диаметър от 58 см и маса от едвам 83,6 кг. Вътре се побират два радиопредавателя. При това диапазонът на предавателите е подобен, че даже радиолюбителите могат да наблюдават спътника. Много от тях помнят този присъщ тон – „ бип-бип-бип “.
Спътникът е планиран извънредно бързо. „ Хората с дни не напускаха работните си места, спяха на походни кревати в контрукторското бюро на Корольов! А и първият сателит, несъмнено, беше напълно елементарен по структура и „ заряд “. В него сложиха сензор, който беше нужен за проучванията – по какъв начин радиовълните минават през атмосферата. Тогава даже това не знаеха “, Успенски.
В последна сметка сред сполучливите тествания на Р-7 през август 1957 година и изстрелването на спътника изминават едвам два месеца. На 4 октомври 1957 година в 22:28 ч. (московско време) ракетата-носител със спътника е изстреляна в космоса.
РКК „ Энергия “/ТАСС
Първият сателит „ оцелява “ за малко – 92 денонощия, до 4 януари. Успешно прави 1440 обиколки към Земята, а радиоизлъчването му работи две седмици от момента на изстрелването. Поради триенето във външните пластове на атмосферата губи скорост, навлиза в плътните пластове и изгаря.
Red Moon
Новината за пуска на руския сателит провокира резултат на взривила се бомба. Журналистите от целия свят го назовават „ космополитен трус “ и „ освен най-голямото научно достижение, само че и едно от най-големите събития в историята на целия свят “. В американската преса го назовават Red Moon (Червена Луна).
Мнозина в тези дни се пробват да видят „ Спутник “ в лъчите на изгряващото или залязващото слънце. Действително, могат да видят единствено централния блок на ракетата (докато не изгаря), а не дребното кълбо с диаметър по-малко от метър. Но даже основният руски вестник „ Правда “ счита, че съумява да го направи, и приканва хората от цялата планета да гледат към небето.
„ В онази нощ, когато „ Спутник “ за първи път очерта небето, аз <…> гледах нагоре и си мислех за предопределеността на бъдещето. Все отново това малко пламъче, стремглаво движещо се от края до края на небето, беше бъдещето на цялото човечество. Знаех, че, въпреки руснаците да са прелестни в начинанията си, скоро ще ги последваме и ще заемем съответното място в небето “, за това време писателят Рей Бредбъри.
NASA/Peter Gorin/Emmanuel Dissais
Но пускът има освен научно, а и огромно политическо значение. На 4 октомври излиза наяве, че Съветският съюз има многостепенна междуконтинентална ракета, против която е безсилна противовъздушната защита. Това трансформира цялата система на интернационалните връзки.
източник: RUSSIA BEYOND
От този миг нататък стартира галактическата епоха за човечеството. Припомняме предисторията на това епохално събитие.
НИИ-4 в подмосковския гр. Болшево, засекретен боен институт, който се занимава с изчиследнията на балистични ракети, 1955 година. В една от просторните стаи работят „ фантазьорите “ – по този начин се назовават учените, които би трябвало да обмислят евентуалните проблеми в галактическите полети. От Втората международна война са минали единствено 10 години, а в космоса още никой не е летял.
Давид Шоломович/Sputnik
От време на време „ фантазьорите “ спорят шумно: не би трябвало да се изпраща човек в космоса – ще изгори, до момента в който се спуска на Земята; в положение на безтегловност ще се пръсне на части; радиацията ще го убие и така нататък Понякога, водени от крясъците в тази стая, притичват хора от други отдели и, давайки им знак да запазят успокоение, затварят безшумно вратата на тези фенове на научната фантастика.
Но минават едвам две години и „ фантазьорите “ стават тези, които работят над най-амбициозния план на човечеството: те изстрелват в космоса първия неестествен сателит на Земята.
Необходимост от ракета
Спутник-1, макетМинистерство на защитата на Руската федерация/mil.ru
Преди да се стигне до концепцията за стартиране на изкуствено тяло в орбитата на Земята, би трябвало да се проектира това, което да го достави там – ракета.
„ Историята на основаването на първия сателит е и историята на ракетата. Ракетната техника на Съветския съюз и Съединени американски щати има немски корени “, ученият-конструктор Борис Черток.
След Втората международна война руските изобретатели получават достъп до немската трофейна техника и по-конкретно до „ Фау-2 “ – ракета с обхват на полета до 320 км, която прави и първия в света суборбитален галактически полет. Подробно учат трофея и основават на негова база редица руски ракети. Името на ръководителя на руската галактическа стратегия Сергей Корольов е строго засекретено (кариерата му също е необикновена: през 1938 година е наказан на 10 години в лагер, а по-късно е наведен в така наречен „ шарашка “ – затворено конструкторско бюро за наказани учени).
Сергей Корольов, 1932Фонд на съветския Държавен исторически музей/Sputnik
Под негово шефство през 1954 година се появява седмицата – ракета Р-7 с обхват на полета до 9500 км. „ Когато през 1957 година от полигона „ Тюра-Там “ (по-късно преименуван на космодрум „ Байконур “) беше пусната балистичната ракета Р-7, която попадна по задачата си на полигон на Камчатка, стана ясно, че към този момент имаме притежател за пуск на сателит в орбита. Аз, почтено казано, преди този момент не имах вяра, че всички 32 мотора на ракетата могат по едно и също време да се включат и щатно да проработят “, академик Георги Успенски, един от „ фантазьорите “ от същата онази шумна стая.
Обект „ Д “
В този миг се трансформира и отношението към групата на „ фантазьорите “. Поръчват им да основат първия сателит под името Обект „ Д “. Масата му трябвало да е 1000-1400 кг., а тази на изследователската инсталация – още 200-300 кг. Един от разновидностите на спътника даже планува резервоар с „ биологически товар “ – опитно куче. С други думи, това не е дребният „ Спутник “, а тежка техника, която се надяват да изведат в орбита благодарение на Р-7 през 1957-1958 година.
Първият вид на Р-7Heriberto Arribas Abato (CC BY-SA 3.0)
Но скоро става явно, че е невероятно да изпълнят подобен трудоемък план в такива тесни периоди. Работата се проточва. Освен това в Съюз на съветските социалистически републики схващат, че в Съединени американски щати се водят аналогични действия – пускът на Minimum Orbital Unmanned Satellite of Earth е плануван за същото време. Тогава Корольов взема решение да се откаже от тежката машина в интерес на елементарен и лек уред с едвам два радиопредавателя.
Свободни източници
„ Хората спяха на походни кревати в конструкторското бюро “
Външно спътникът наподобява като херметичен алуминиев балон с четири антени с диаметър от 58 см и маса от едвам 83,6 кг. Вътре се побират два радиопредавателя. При това диапазонът на предавателите е подобен, че даже радиолюбителите могат да наблюдават спътника. Много от тях помнят този присъщ тон – „ бип-бип-бип “.
Спътникът е планиран извънредно бързо. „ Хората с дни не напускаха работните си места, спяха на походни кревати в контрукторското бюро на Корольов! А и първият сателит, несъмнено, беше напълно елементарен по структура и „ заряд “. В него сложиха сензор, който беше нужен за проучванията – по какъв начин радиовълните минават през атмосферата. Тогава даже това не знаеха “, Успенски.
В последна сметка сред сполучливите тествания на Р-7 през август 1957 година и изстрелването на спътника изминават едвам два месеца. На 4 октомври 1957 година в 22:28 ч. (московско време) ракетата-носител със спътника е изстреляна в космоса.
РКК „ Энергия “/ТАСС
Първият сателит „ оцелява “ за малко – 92 денонощия, до 4 януари. Успешно прави 1440 обиколки към Земята, а радиоизлъчването му работи две седмици от момента на изстрелването. Поради триенето във външните пластове на атмосферата губи скорост, навлиза в плътните пластове и изгаря.
Red Moon
Новината за пуска на руския сателит провокира резултат на взривила се бомба. Журналистите от целия свят го назовават „ космополитен трус “ и „ освен най-голямото научно достижение, само че и едно от най-големите събития в историята на целия свят “. В американската преса го назовават Red Moon (Червена Луна).
Мнозина в тези дни се пробват да видят „ Спутник “ в лъчите на изгряващото или залязващото слънце. Действително, могат да видят единствено централния блок на ракетата (докато не изгаря), а не дребното кълбо с диаметър по-малко от метър. Но даже основният руски вестник „ Правда “ счита, че съумява да го направи, и приканва хората от цялата планета да гледат към небето.
„ В онази нощ, когато „ Спутник “ за първи път очерта небето, аз <…> гледах нагоре и си мислех за предопределеността на бъдещето. Все отново това малко пламъче, стремглаво движещо се от края до края на небето, беше бъдещето на цялото човечество. Знаех, че, въпреки руснаците да са прелестни в начинанията си, скоро ще ги последваме и ще заемем съответното място в небето “, за това време писателят Рей Бредбъри.
NASA/Peter Gorin/Emmanuel Dissais
Но пускът има освен научно, а и огромно политическо значение. На 4 октомври излиза наяве, че Съветският съюз има многостепенна междуконтинентална ракета, против която е безсилна противовъздушната защита. Това трансформира цялата система на интернационалните връзки.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ