Преди 56 години войските на Варшавския договор смазват Пражката пролет
Преди 56 години на днешната дата войските Варшавския контракт, нахлули на територията на Чехословакия, смазват Пражката пролет и порива на чехи и словаци за народна власт и независимост.
На 5 януари 1968 година за първи секретар на Чехословашката комунистическа партия е определен Александър Дубчек. За разлика от своя предходник Антонин Новотни, който е последовател на твърдия партиен курс, Дубчек афишира нов курс за реформиране на комунизма под мотото „ социализъм с човешко лице “. През април същата година в Чехословакия стартира цялостна либерализация – прокарва се концепцията за свободни пазарни връзки и се дава независимост на пресата. В края на март се образува Клуб 231, чиято цел е реабилитация на политическите пандизчии, хвърлени в пандиза според член 231/1948 от чехословашкия углавен кодекс. Останалите страни-членки на Варшавския контракт не остават безразлични към протичащото се. Те дефинират обстановката в Чехословакия като рискова за бъдещето на социалистическите страни. В тази връзка се организират поредност срещи на най-високо равнище. На 3 август представители на Съюз на съветските социалистически републики, Германска демократична република, Полша, Унгария, България и Чехословакия се събират в Братислава и подпис- ват така наречен Братиславска декларация, която засвидетелства верността им към комунизма и непримиримостта им в битката против „ буржоазните идеологии “. Формално руските войски напущат територията на Чехословакия.
Според най-новите проучванията на австрийския Болтцман институт
Тодор Живков пръв загатва концепцията за военна интервенция
в Чехословакия на загадка среща в Москва още на 6 март 1968 година и получава поддръжка от полския си и немския си сътрудници Владислав Гомулка и Валтер Улбрихт, до момента в който генералният секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Леонид Брежнев към момента счита политическото решение за по-правилно. Версията на Живков, че Дубчек е ревизионист, че в Чехословакия има контрареволюция и социализмът е под опасност, се трансформира в публична позиция на България и надлежно на българската преса. Същевременно чешките българисти изпращат до редакцията на вест- ник „ Литературен фронт “ отворено писмо, в което показват безпокойствие от тенденциозната информация в българските медии. “
На 21 август 1968 армиите на Варшавския контракт влизат в Чехословакия, с цел да сложат завършек на " социализма с човешко лице ". Операцията е кръстена „ Дунав “ и в нея вземат участие войски от пет страни членки на Варшавския контракт и завършва на 16 октомври 1968 година с сключване на двустранен контракт сред Съюз на съветските социалистически републики и Чехословашка социалистическа република, регламентиращ пребиваването на руски войски там. В нашествието вземат участие 200 хиляди бойци от Съюз на съветските социалистически републики, Германска демократична република, Полша, Унгария и България, 6 000 танка, 3 000 оръдия, 1000 бойни самолета. Нахлуването на войските от Варшавския контракт (с изключение на Румъния) е груба интервенция във вътрешните работи и нарушение на националния суверенитет на Чехословакия. Според формалните руски управляващи обаче войските са „ извикани “ от чехословашките комунисти, които са потърсили „ братска помощ срещу контрареволюцията “. Писмо, открито през 1989 година демонстрира, че такава молба в действителност е имало.
За няколко часа на 21 август 1968 година елементи от руските въздушнодесантни сили завземат главните политически и административни обекти в страната. Военните щабове са обкръжени. Частите на чехословашката войска получават заповед от военачалник Дзур да не оказват опозиция и са обезвредени. По време на окупацията губят живота си към 100 души. Дубчек, дружно със съратниците си е изпратен в Москва, само че заобикаля най-тежкото наказване и по-късно е възобновен за малко на служба. Съветските войски остават в Чехословакия до 1991 година
След окупацията следва всеобща емигрантска вълна – 70 000 хиляди души емигрират на Запад незабавно след нашествието, като доминират висококвалифицираните експерти. Събитията към Пражката пролет способстват за разцепването и разпадането на редица комунистически партии в западноевропейките страни.
На 5 януари 1968 година за първи секретар на Чехословашката комунистическа партия е определен Александър Дубчек. За разлика от своя предходник Антонин Новотни, който е последовател на твърдия партиен курс, Дубчек афишира нов курс за реформиране на комунизма под мотото „ социализъм с човешко лице “. През април същата година в Чехословакия стартира цялостна либерализация – прокарва се концепцията за свободни пазарни връзки и се дава независимост на пресата. В края на март се образува Клуб 231, чиято цел е реабилитация на политическите пандизчии, хвърлени в пандиза според член 231/1948 от чехословашкия углавен кодекс. Останалите страни-членки на Варшавския контракт не остават безразлични към протичащото се. Те дефинират обстановката в Чехословакия като рискова за бъдещето на социалистическите страни. В тази връзка се организират поредност срещи на най-високо равнище. На 3 август представители на Съюз на съветските социалистически републики, Германска демократична република, Полша, Унгария, България и Чехословакия се събират в Братислава и подпис- ват така наречен Братиславска декларация, която засвидетелства верността им към комунизма и непримиримостта им в битката против „ буржоазните идеологии “. Формално руските войски напущат територията на Чехословакия.
Според най-новите проучванията на австрийския Болтцман институт
Тодор Живков пръв загатва концепцията за военна интервенция
в Чехословакия на загадка среща в Москва още на 6 март 1968 година и получава поддръжка от полския си и немския си сътрудници Владислав Гомулка и Валтер Улбрихт, до момента в който генералният секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Леонид Брежнев към момента счита политическото решение за по-правилно. Версията на Живков, че Дубчек е ревизионист, че в Чехословакия има контрареволюция и социализмът е под опасност, се трансформира в публична позиция на България и надлежно на българската преса. Същевременно чешките българисти изпращат до редакцията на вест- ник „ Литературен фронт “ отворено писмо, в което показват безпокойствие от тенденциозната информация в българските медии. “
На 21 август 1968 армиите на Варшавския контракт влизат в Чехословакия, с цел да сложат завършек на " социализма с човешко лице ". Операцията е кръстена „ Дунав “ и в нея вземат участие войски от пет страни членки на Варшавския контракт и завършва на 16 октомври 1968 година с сключване на двустранен контракт сред Съюз на съветските социалистически републики и Чехословашка социалистическа република, регламентиращ пребиваването на руски войски там. В нашествието вземат участие 200 хиляди бойци от Съюз на съветските социалистически републики, Германска демократична република, Полша, Унгария и България, 6 000 танка, 3 000 оръдия, 1000 бойни самолета. Нахлуването на войските от Варшавския контракт (с изключение на Румъния) е груба интервенция във вътрешните работи и нарушение на националния суверенитет на Чехословакия. Според формалните руски управляващи обаче войските са „ извикани “ от чехословашките комунисти, които са потърсили „ братска помощ срещу контрареволюцията “. Писмо, открито през 1989 година демонстрира, че такава молба в действителност е имало.
За няколко часа на 21 август 1968 година елементи от руските въздушнодесантни сили завземат главните политически и административни обекти в страната. Военните щабове са обкръжени. Частите на чехословашката войска получават заповед от военачалник Дзур да не оказват опозиция и са обезвредени. По време на окупацията губят живота си към 100 души. Дубчек, дружно със съратниците си е изпратен в Москва, само че заобикаля най-тежкото наказване и по-късно е възобновен за малко на служба. Съветските войски остават в Чехословакия до 1991 година
След окупацията следва всеобща емигрантска вълна – 70 000 хиляди души емигрират на Запад незабавно след нашествието, като доминират висококвалифицираните експерти. Събитията към Пражката пролет способстват за разцепването и разпадането на редица комунистически партии в западноевропейките страни.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ