Преди 50 години Ролинг Стоунс за първи път излизат на

Преди 50 години Ролинг Стоунс за първи път излизат на сцената. " Не желаеме да бъдем възприемани като рокендрол група, не желаеме да сме комерсиални ", споделя Мик Джагър в първото си изявление. Продължението е история.

На 12 юли 1962 година Мик Джагър, Кийт Ричардс, Брайън Джоунс и пианистът Йън Стюарт за първи път излизат дружно на сцената. Съвместната им изява е малко или доста артикул на случайността: те свирят в елитния " Марки клъб " на мястото на кръстника на английския блус Алексис Корнър, който в последния миг е отказал присъединяване си поради покана в предаване на БиБиСи. По-късно към групата се причислява басистът Бил Уайман, а половин година след него и барабанистът Чарли Уотс.

" Не желаеме да сме комерсиални! "

Ролинг Стоунс (на Берлиналето през 2008)

В първото си изявление Мик Джагър декларира, че те не преследват комерсиални цели и че за нищо на света не желаят да бъдат възприемани като рокендрол група. По това време Ролинг Стоунс свирят блус. В тези години блусът към момента е чужд на британците. Така че със същия този блус групата се насочва към Америка. Там обаче никой не желае да слуша блус, та нали това е " музиката на тъмнокожите ". Какво се случва по-нататък? Ролинг Стоунс не помнят обещанието си и стават най-могъщата и най-комерсиалната рокендрол група, която светът е виждал до тогава.

Кръглата годишнина няма да бъде маркирана със международно турне, а с фотоалбум с незнайни до момента фотоси, които преди време са били отхвърляни като неоригинални или не изключително сполучливи. Те демонстрират едни непознати Ролинг Стоунс: със странни костюми, смели прически и от дълго време забравени изражения на лицето; само че също по този начин и запечатани на фотографската лента мигове от звукозаписната и театралната активност на групата, както и с компанията на красиви дами.

Юбилейният фотоалбум демонстрира забавни фотоси, само че пък няма по какъв начин да покаже най-важното - музиката, без която нямаше да ги има нито тях, нито девойките, нито именитите запои.

" Aaaah-metta-gin-soaked-barroom-queen-in-Memphiss... "

Най-прекрасният звук

Концертите на Ролинг Стоунс на най-големите игрища в света са именити. След себе си те оставят опустошителните следи на разразила се стихия. Със своя приказен звук те завладяват Лондон и повтарят триумфа на Бийтълс, покорявайки Северна Америка, цяла Европа, Австралия, Япония и Хонконг. Малко грубоватата и доста симпатично недодялана музика на Ролинг Стоунс в действителност е най-голямото освободително придвижване на 20-ти век. И през днешния ден шлагери като " She`s a Rainbow " или " Wild Horses " трансформират всеки представител на питейните заведения във вълшебна музикална кутия, от която струи история.

Не, те не са мъртви. Те даже не са остарели. Днес те въплъщават Живота - повече от когато и да било. Достатъчно е Кийт Ричардс да допре струните с лявата си ръка, да се огледа дали Рони Ууд* ще се включи, и да изчакат Мик Джагър да запее на своя автентичен и безподобен американски акцент: " Aaaah-metta-gin-soaked-barroom-queen-in-Memphiss... "

АГ, ДПА, ЗЦ, Е. Лилов, Редактор: М. Илчева

*Малко преди гибелта си Брайън Джоунс е сменен с Мик Тейлър, а през декември 1974 година на негово място идва Рони Ууд