&format=webp)
The art of riot или как Guerrilla Girls разголиха неравенството в изкуството
Преди 40 години се ражда едно придвижване, което някак си доброволно попада в сянка – с маски, комизъм, само че и мъчителни обстоятелства.
Guerrilla Girls – анонимният феминистки арт колектив – се появява на хоризонта, с цел да хвърли светлина върху един проблем, за който груповата тишина по това време доста способства: расовото и половото неравноправие в света на изкуството.
Днес, няколко десетилетия по-късно, най-известното им оръжие – плакатът, който задава въпроса „ Трябва ли дамите да се съблекат, с цел да влязат в Музея на Метрополитън? “ – продължава да вълнува и трансформира метода, по който гледаме на музеите, галериите и историята на изкуството като цяло.
GUERRILLA GIRLS
През 1989 година, в една елементарна неделна заран, няколко дами от Guerrilla Girls се разхождат из непрекъснатата експозиция на Музея на Метрополитън в Ню Йорк. Но те не са елементарни посетителки, тъй като носят със себе си битка.
Колко дами художници има? Колко са голите женски тела в творбите? Статистиката сигурно е поразяваща – под 5% от художниците в секцията за съвременно изкуство са дами, само че над 85% от изобразените голи тела са женски…
Плакатът им, основан на известната картина La Grande Odalisque на Жан-Огюст-Доминик Енгр, демонстрира женски облик с емблематичната маска на горила – образна подигравка, която се трансформира в признак на придвижването.
Финансирането на плана в началото е отказано от New York Public Art Fund. Guerrilla Girls обаче не се отхвърлят и сами слагат плаката по улиците, на рейсове и билбордове из града. Така той бързо доближава до всеобщата публика със своя изострен, подигравателен и неосъществим за занемаряване звук.
„ Нито един от хората, които са видели този афиш, не може да влезе в музей и да не се запита какво вижда по стените – и за какво вижда точно това, “ споделя основателката на колектива, известна под псевдонима Кете Колвиц, пред BBC.
Guerrilla Girls възприемат езика на рекламата като съвършено оръжие, точно тъй като обичайният митинг не работи. След несполучлива проява през 1984 година пред MoMA – която никой не вижда – колективът си дава сметка, че би трябвало да приказва по нов метод. С обстоятелства. С комизъм. С визия. А резултатът е изумителен.
Първите им постери са лепени по улични лампи, както и по телефонни кабини – без позволение, без покана от галериите. И въпреки всичко, 40 години по-късно, точно тези плакати към този момент висят по стените на музеите, които в миналото са подлагали на критика.
А иронията не стопира дотук. Guerrilla Girls остават анонимни и до през днешния ден – освен като форма на митинг, само че и като акт на почитание към всички забравени дами в изкуството. Всички членки употребяват имена на починали художнички, като Фрида Кало или Зубайда Ага.
„ Повече от това да си неизвестен – значим е методът, по който го вършат, и точно той е талантлив, “ споделя Майкъл Уелън, старши куратор в Tate Modern в Лондон, където част от творбите на Guerrilla Girls са изложени непрекъснато.
„ Има миг на образование всякога, когато се опитваш да схванеш с кого тъкмо разговаряш. “
В резултат смяна има – само че тя към момента не е задоволителна. Жените не престават да бъдат подценявани на арт пазара. През 2024 година едвам 39% от продажбите в галерии са на техни творби, сочи отчет на Art Basel. В Съединени американски щати непрекъснатите сбирки на огромните музеи са 85% бели и 87% мъже.
Във Англия, едвам през 2023 година Кралската академия в Лондон отдава справедливо самопризнание на Марина Абрамович с първа огромна независима галерия за жена в основната си изложба.
С течение на времето Guerrilla Girls уголемяват фокуса си – към този момент не гледат единствено към експозициите, само че и към това кой финансира културните институции. През 2019 година фотографката и активистка Нан Голдин провежда митинг против даренията от семейството Саклър в музея Guggenheim, свързани с опиоидната рецесия в Съединени американски щати. Guerrilla Girls също стартират да включват тематики, свързани с околната среда и интернационална политика.
През март тази година те основават взаимна акция с Българския фонд за дамите, озаглавена Don’t They Deserve More Than a Thin Slice of Government?, с която слагат под въпрос женското посланичество в българската политика.
Guerrilla Girls не стопират. През ноември те ще вземат участие в галерия на Getty Research Institute в Лос Анджелис, а редом с това се приготвя и графичен разказ, който ще опише историята им в нов формат.
„ Няма да спрем да сътворяваме проблеми, “ споделя Колвиц. „ Нашата борба към момента не е завършила. “
Guerrilla Girls – анонимният феминистки арт колектив – се появява на хоризонта, с цел да хвърли светлина върху един проблем, за който груповата тишина по това време доста способства: расовото и половото неравноправие в света на изкуството.
Днес, няколко десетилетия по-късно, най-известното им оръжие – плакатът, който задава въпроса „ Трябва ли дамите да се съблекат, с цел да влязат в Музея на Метрополитън? “ – продължава да вълнува и трансформира метода, по който гледаме на музеите, галериите и историята на изкуството като цяло.
GUERRILLA GIRLS През 1989 година, в една елементарна неделна заран, няколко дами от Guerrilla Girls се разхождат из непрекъснатата експозиция на Музея на Метрополитън в Ню Йорк. Но те не са елементарни посетителки, тъй като носят със себе си битка.
Колко дами художници има? Колко са голите женски тела в творбите? Статистиката сигурно е поразяваща – под 5% от художниците в секцията за съвременно изкуство са дами, само че над 85% от изобразените голи тела са женски…
Плакатът им, основан на известната картина La Grande Odalisque на Жан-Огюст-Доминик Енгр, демонстрира женски облик с емблематичната маска на горила – образна подигравка, която се трансформира в признак на придвижването.
Финансирането на плана в началото е отказано от New York Public Art Fund. Guerrilla Girls обаче не се отхвърлят и сами слагат плаката по улиците, на рейсове и билбордове из града. Така той бързо доближава до всеобщата публика със своя изострен, подигравателен и неосъществим за занемаряване звук.
„ Нито един от хората, които са видели този афиш, не може да влезе в музей и да не се запита какво вижда по стените – и за какво вижда точно това, “ споделя основателката на колектива, известна под псевдонима Кете Колвиц, пред BBC.
Guerrilla Girls възприемат езика на рекламата като съвършено оръжие, точно тъй като обичайният митинг не работи. След несполучлива проява през 1984 година пред MoMA – която никой не вижда – колективът си дава сметка, че би трябвало да приказва по нов метод. С обстоятелства. С комизъм. С визия. А резултатът е изумителен.
Първите им постери са лепени по улични лампи, както и по телефонни кабини – без позволение, без покана от галериите. И въпреки всичко, 40 години по-късно, точно тези плакати към този момент висят по стените на музеите, които в миналото са подлагали на критика.
А иронията не стопира дотук. Guerrilla Girls остават анонимни и до през днешния ден – освен като форма на митинг, само че и като акт на почитание към всички забравени дами в изкуството. Всички членки употребяват имена на починали художнички, като Фрида Кало или Зубайда Ага.
„ Повече от това да си неизвестен – значим е методът, по който го вършат, и точно той е талантлив, “ споделя Майкъл Уелън, старши куратор в Tate Modern в Лондон, където част от творбите на Guerrilla Girls са изложени непрекъснато.
„ Има миг на образование всякога, когато се опитваш да схванеш с кого тъкмо разговаряш. “
В резултат смяна има – само че тя към момента не е задоволителна. Жените не престават да бъдат подценявани на арт пазара. През 2024 година едвам 39% от продажбите в галерии са на техни творби, сочи отчет на Art Basel. В Съединени американски щати непрекъснатите сбирки на огромните музеи са 85% бели и 87% мъже.
Във Англия, едвам през 2023 година Кралската академия в Лондон отдава справедливо самопризнание на Марина Абрамович с първа огромна независима галерия за жена в основната си изложба.
С течение на времето Guerrilla Girls уголемяват фокуса си – към този момент не гледат единствено към експозициите, само че и към това кой финансира културните институции. През 2019 година фотографката и активистка Нан Голдин провежда митинг против даренията от семейството Саклър в музея Guggenheim, свързани с опиоидната рецесия в Съединени американски щати. Guerrilla Girls също стартират да включват тематики, свързани с околната среда и интернационална политика.
През март тази година те основават взаимна акция с Българския фонд за дамите, озаглавена Don’t They Deserve More Than a Thin Slice of Government?, с която слагат под въпрос женското посланичество в българската политика.
Guerrilla Girls не стопират. През ноември те ще вземат участие в галерия на Getty Research Institute в Лос Анджелис, а редом с това се приготвя и графичен разказ, който ще опише историята им в нов формат.
„ Няма да спрем да сътворяваме проблеми, “ споделя Колвиц. „ Нашата борба към момента не е завършила. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ