Джеймс Кук
Преди 250 години капитан Джеймс Кук потегля на първото си корабоплаване в южната част на Тихия океан. Тази и още две негови експедиции трансформират света радикално. Ето историята на фамозния английски изобретател:
Годината е 1768. Британците са пленени от разказите за една земя, която се намира някъде в южната част на Тихия океан. В тайнственото Южно море, което по това време е изцяло непознато. Всички допускат, че там съществува голям континент.
По поръчка на английското адмиралтейство кралският картограф и изобретател Джеймс Кук е назначен да управлява експедиция в непознатите води. Официалната задача: да бъде изчислена орбитата на Венера сред Слънцето и Земята за да се дефинира точното разстояние сред Земята и Слънцето. Но същинската поръчка е друга: в писмо, което Джеймс Кук би трябвало да отвори чак в морето, е записана същинската причина за организирането на експедицията - откриването на загадъчния континент " Terra Australis " за присъединяване на нови територии към Британската империя.
ThinkStock/Getty Images
В края на август 1768 година Джеймс Кук отплува с фамозния си транспортен съд " Индевър " . Не открива тайнствената " Южна земя ", само че доближава крайбрежията на Огнена земя, Таити, Нова Зеландия и източното крайбрежие на Австралия, наричана преди време " Нова Холандия ". Картографи, учени и художници, които са част от екипажа на " Индевър ", препарират и изготвят рисунки на всяко непознато животно и растение. Самият Джеймс Кук картографира сушата и създава изумително точни географски карти. С което на процедура поставя основите на последвалия английски колониализъм.-->
Години наред на път
Въпреки че тази първа експедиция на Кук е доста сполучлива, английската общност не е удовлетворена от резултата, защото мореплавателят не открива така наречен " Южна земя ". Затова през 1772 година Джеймс Кук потегля с два кораба на нова експедиция в южната част на Тихия океан. В продължение на три години кръстосва океана, открива и картографира нови острови, пресича три пъти Южния полярен кръг и съумява да потвърди, че в този район в действителност няма никаква " Южна земя " - има единствено вода, няколко острова и доста лед в посока към Южния полюс.
Джеймс Кук се завръща в Англия като човек, който в това време е придобил голяма известност. Получава висок пост и става член на Royal Society. Но не се задържа дълго в родината си - единствено година по-късно потегля на нова експедиция. Този път желае да изследва Северозападния пролив, който свързва Атлантическия и Тихия океан в северното Полярно море. Първоначално избира към този момент познатия маршрут - южното африканско крайбрежие, нос Добра Надежда, около Австралия, Нова Зеландия, Таити и по-късно на север. По пътя си Джеймс Кук се натъква в Тихия океан на доста обитаеми острови, измежду които и сегашен Хавай, който кръщава " Сендуич " - в чест на английския министър на военноморския флот лорд Сендуич. На Хавай Кук и екипажът му са признати задушевно. Твърди се даже, че локалните го смятали за провидение. Моряците също се любуват на престоя си - най-много поради половата освободеност на хавайските дами.
ThinkStock/Getty Images
Краят на Кук
Малко по-късно Джеймс Кук поема курс през Беринговия пролив и доближава до Северния ледовит океан . Но защото поради ледовете не може да продължи плаването, Кук поема курс назад към Хавай, където желае да презимува. Постепенно обаче връзките сред чужденците и локалните поданици мощно се утежняват - моряците явно злоупотребяват с гостоприемството на коренното население. Кук и екипажът му си потеглят, само че чупят мачта и са принудени да се върнат. Това дефинитивно срутва облика му на провидение измежду островните поданици. И когато хавайски бойци го предизвикат, Кук стартира да стреля на направления, след което е грубо погубен.
Джеймс Кук е възвеличаван за своите открития. Но за коренното население неговите експедиции значат единствено едно: завършек на свободата и на правото им на самоопределяне. Защото с последвалия колониализъм стартира преследването и прокуждането на коренното население в южната част на Тихия океан.
Всяка година на 26 януари Австралия празнува деня, на който през 1788 година идват първите английски заселници - към 700 нарушители, наложително заточени на края на света. Именно тази дата е националният празник на Австралия. Но не и за коренното население, което нарича този ден " Ден на нашествието ". Денят, в който стартира господството на " белия човек ".
ThinkStock/Getty Images
Австралийските туземци се опълчват остро и на общоприетия факт, че Джеймс Кук е разкрил Австралия. Все отново те са обитавали континента хиляди години преди Кук да стъпи там.
И още:
Годината е 1768. Британците са пленени от разказите за една земя, която се намира някъде в южната част на Тихия океан. В тайнственото Южно море, което по това време е изцяло непознато. Всички допускат, че там съществува голям континент.
По поръчка на английското адмиралтейство кралският картограф и изобретател Джеймс Кук е назначен да управлява експедиция в непознатите води. Официалната задача: да бъде изчислена орбитата на Венера сред Слънцето и Земята за да се дефинира точното разстояние сред Земята и Слънцето. Но същинската поръчка е друга: в писмо, което Джеймс Кук би трябвало да отвори чак в морето, е записана същинската причина за организирането на експедицията - откриването на загадъчния континент " Terra Australis " за присъединяване на нови територии към Британската империя.
ThinkStock/Getty Images В края на август 1768 година Джеймс Кук отплува с фамозния си транспортен съд " Индевър " . Не открива тайнствената " Южна земя ", само че доближава крайбрежията на Огнена земя, Таити, Нова Зеландия и източното крайбрежие на Австралия, наричана преди време " Нова Холандия ". Картографи, учени и художници, които са част от екипажа на " Индевър ", препарират и изготвят рисунки на всяко непознато животно и растение. Самият Джеймс Кук картографира сушата и създава изумително точни географски карти. С което на процедура поставя основите на последвалия английски колониализъм.-->
Години наред на път
Въпреки че тази първа експедиция на Кук е доста сполучлива, английската общност не е удовлетворена от резултата, защото мореплавателят не открива така наречен " Южна земя ". Затова през 1772 година Джеймс Кук потегля с два кораба на нова експедиция в южната част на Тихия океан. В продължение на три години кръстосва океана, открива и картографира нови острови, пресича три пъти Южния полярен кръг и съумява да потвърди, че в този район в действителност няма никаква " Южна земя " - има единствено вода, няколко острова и доста лед в посока към Южния полюс.
Джеймс Кук се завръща в Англия като човек, който в това време е придобил голяма известност. Получава висок пост и става член на Royal Society. Но не се задържа дълго в родината си - единствено година по-късно потегля на нова експедиция. Този път желае да изследва Северозападния пролив, който свързва Атлантическия и Тихия океан в северното Полярно море. Първоначално избира към този момент познатия маршрут - южното африканско крайбрежие, нос Добра Надежда, около Австралия, Нова Зеландия, Таити и по-късно на север. По пътя си Джеймс Кук се натъква в Тихия океан на доста обитаеми острови, измежду които и сегашен Хавай, който кръщава " Сендуич " - в чест на английския министър на военноморския флот лорд Сендуич. На Хавай Кук и екипажът му са признати задушевно. Твърди се даже, че локалните го смятали за провидение. Моряците също се любуват на престоя си - най-много поради половата освободеност на хавайските дами.
ThinkStock/Getty Images Краят на Кук
Малко по-късно Джеймс Кук поема курс през Беринговия пролив и доближава до Северния ледовит океан . Но защото поради ледовете не може да продължи плаването, Кук поема курс назад към Хавай, където желае да презимува. Постепенно обаче връзките сред чужденците и локалните поданици мощно се утежняват - моряците явно злоупотребяват с гостоприемството на коренното население. Кук и екипажът му си потеглят, само че чупят мачта и са принудени да се върнат. Това дефинитивно срутва облика му на провидение измежду островните поданици. И когато хавайски бойци го предизвикат, Кук стартира да стреля на направления, след което е грубо погубен.
Джеймс Кук е възвеличаван за своите открития. Но за коренното население неговите експедиции значат единствено едно: завършек на свободата и на правото им на самоопределяне. Защото с последвалия колониализъм стартира преследването и прокуждането на коренното население в южната част на Тихия океан.
Всяка година на 26 януари Австралия празнува деня, на който през 1788 година идват първите английски заселници - към 700 нарушители, наложително заточени на края на света. Именно тази дата е националният празник на Австралия. Но не и за коренното население, което нарича този ден " Ден на нашествието ". Денят, в който стартира господството на " белия човек ".
ThinkStock/Getty Images Австралийските туземци се опълчват остро и на общоприетия факт, че Джеймс Кук е разкрил Австралия. Все отново те са обитавали континента хиляди години преди Кук да стъпи там.
И още:
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ