Жените, които се опълчиха срещу краля на Франция
Преди 233 години се случва едно от най-значимите събития в хода на Френската гражданска война. В ранните часове на 5 октомври 1789 година стотици дами, възмутени от високите цени на хляба и дефицита му, се насочат на поход към Версай.
Към тях се причисляват още хиляди французи, недоволни от ръководството на крал Луи XVI. Съвременните историци считат, че избухналите безредици на процедура поставят завършек на независимостта на монарха и слагат началото на промяната на властта и осъществяването на редица промени във Франция.
Бунтове против повишаването на хляба
Годината е 1774-та. В опит да стабилизира френската стопанска система след поредност от неприятни реколти, министърът на финансите Ан Робер Жак Тюрго взема решение да отстрани регулирането на търговията със зърно. Резултатът е пагубен – цената на хляба нараства фрапантно, настава всеобщ апетит, а на идната година избухват протести в разнообразни елементи на страната, останали в историята с името „ Брашнената война “.
Постепенно доста хора стартират да споделят мнението, че с решенията, които взема, аристокрацията желае да умори от апетит най-бедната част от популацията на Франция.
Storming of the Bastille
— World History Encyclopedia (@whencyclopedia)
След малко мъртвило размириците избухват с нова мощ през април 1789 година През лятото стартират повсеместни вълнения и грабежи, станали известни като „ Големия боязън “. В опит да се оправи с рецесията, Луи XVI уволнява новия финансов министър Жак Некер и му заповядва да напусне Париж. Междувременно част от депутатите основават революционен парламент, наименуван Национално учредително заседание, и стартират да приготвят първата конституция на страната.
Недоволството на хората обаче е прекомерно огромно. На 14 юли стачкуващи щурмуват Бастилията, а в Париж е учредена нова общинска власт със лични въоръжени сили. Подобни събития се разиграват и в други градове – като Троа, Страсбург и Шербур. Много от въстанията протичат под лозунга „ Хляб! Смърт на прекупвачите! “
По пътя на промените
След завладяването на Бастилията, новаторски настроените депутати съумяват да прокарат серия от революционни декрети, които отстраняват част от привилегиите на благородниците и духовниците. Приета е също по този начин и емблематичната Декларация за правата на индивида и жителя (повечето историци я дефинират като най-важния документ на Френската гражданска война, определящ самостоятелните права на всеки човек. Създадена е от Жилбер дьо Лафайет и Оноре Мирабо). Вниманието на реформаторите се насочва към основаването на непрекъсната конституция, само че консерваторите и монархистите се пробват да попречат на процеса по правенето ѝ.
В края на септември кралят взема решението да реалокира Фландърския полк във Версай като защитна мярка. Провежда се и прием по този мотив, на който участва самият Луи XVI. Това разгневява доста хора, а вестниците „ Приятел на Народа “ на Жан-Пол Марат и „ Революциите на Париж “ на Елизе Лустало бият паника за организирането на благороден скрит план. Те настояват, че задачата е да се саботира конституцията още преди да е приключена. Повод за спомагателна ескалация на напрежението става изказването на краля, че има подозрения по отношение на приемането на Декларацията за правата на индивида и жителя.
Походът към Версай
Сутринта на 5 октомври се оказва преломен миг. Огромни тълпи от дами, прекарали цялата нощ пред пекарните, без да съумеят да си купят самун, се събират на Гревския площад и обкръжават кметството.
1789 The Women's March on Versailles effectively terminates royal authority.
— The French History Podcast (@FrenchHist)
Някои от тях стартират да викат „ Хляб! Към Версай! “ Чува се камбанен звън, а към тълпата се причисляват и доста мъже, въоръжени с пики и тояги. Охраната на кметството се пробва да спре протестиращите, само че те безпроблемно нахлуват в постройката и проникват в оръжейния склад, откъдето се снабдяват с огромен брой мускети, две оръдия, както и барут. Малко по-късно тълпата се насочва към Версай.
Протестиращите изминават пътя до двореца за към шест часа. Към тях се причисляват още доста французи. Издигат се нападателни апели Луи XVI да се завърне в Париж, а към кралица Мария Антоанета даже се насочат смъртни закани. Тълпата е посрещната от депутати от Учредителното заседание, а част от стачкуващите даже се срещат с краля, с цел да му показват своите претенции. Той ги изслушва и подрежда да бъдат отпуснати брашно и самун от персоналните му ресурси, а също така дава обещание, че ще даде утвърждението си за Декларацията за правата на индивида и жителя.
1789 The Women's March on Versailles forces King Louis XVI to change his residence to the Tuileries Palace, placing him under the power of the people of Paris.
— The French History Podcast (@FrenchHist)
В резултат някои от протестиращите декларират, че задачата им е реализирана, само че множеството не са съгласни с тях. Много хора са твърдо уверени, че кралицата има „ нездравословно въздействие “ и ще попречи на Луи XVI да извърши обещанията си.
Кървави конфликти
Късно вечерта на 5 октомври в двореца идва и Националната армия. Много от бойците обаче се смесват с протестиращите и сред тях непринудено се оформя съюз. Няколко от стачкуващите проникват в двореца през врата, оставена без защита и стартират да търсят спалнята на кралицата, която е обект на всеобща ненавист. Кралските бодигардове откриват пукотевица, при което един юноша умира. Това разгневява тълпата и стартира яростна ръкопашна битка. Двама гвардейци са убити, като главата на единия от тях е набучена на пика.
На фона на нестихващите конфликти, ръководителят на Националната армия Лафайет съумява да убеди Луи XVI да се обърне към протестиращите. Той се появява на балкона дружно със брачната половинка си, като двамата ненадейно са посрещнати с крясъци „ Да живее кралят! “ Монархът афишира, че ще завърне в Париж, „ подчинявайки се на любовта на правилните си жители “. Няколко часа по-късно, конвой с кралското семейство, отпред с Националната армия, се насочва към столицата. Той е заобиколен от всички страни от ликуващи стачкуващи (според някои оценки, общият им брой е почти 60 000). Процесията е обзета от духа на успеха над остарелия режим, защото на всички е пределно ясно, че кралят се е подчинил на народа. Самият Луи XVI чудесно осъзнава в какво състояние се намира. Показателно е, че откакто идва в занемарения замък Тюйлери и е запитан какво ще разпореди, той отвръща с извънредно примирие: „ Нека всички се настаняват както желаят “. След това кралят многозначително подрежда да му бъде донесена книга за сваления от власт и екзекутиран британски крал Чарлз I.
Още от създателя:
Към тях се причисляват още хиляди французи, недоволни от ръководството на крал Луи XVI. Съвременните историци считат, че избухналите безредици на процедура поставят завършек на независимостта на монарха и слагат началото на промяната на властта и осъществяването на редица промени във Франция.
Бунтове против повишаването на хляба
Годината е 1774-та. В опит да стабилизира френската стопанска система след поредност от неприятни реколти, министърът на финансите Ан Робер Жак Тюрго взема решение да отстрани регулирането на търговията със зърно. Резултатът е пагубен – цената на хляба нараства фрапантно, настава всеобщ апетит, а на идната година избухват протести в разнообразни елементи на страната, останали в историята с името „ Брашнената война “.
Постепенно доста хора стартират да споделят мнението, че с решенията, които взема, аристокрацията желае да умори от апетит най-бедната част от популацията на Франция.
Storming of the Bastille
— World History Encyclopedia (@whencyclopedia)
След малко мъртвило размириците избухват с нова мощ през април 1789 година През лятото стартират повсеместни вълнения и грабежи, станали известни като „ Големия боязън “. В опит да се оправи с рецесията, Луи XVI уволнява новия финансов министър Жак Некер и му заповядва да напусне Париж. Междувременно част от депутатите основават революционен парламент, наименуван Национално учредително заседание, и стартират да приготвят първата конституция на страната.
Недоволството на хората обаче е прекомерно огромно. На 14 юли стачкуващи щурмуват Бастилията, а в Париж е учредена нова общинска власт със лични въоръжени сили. Подобни събития се разиграват и в други градове – като Троа, Страсбург и Шербур. Много от въстанията протичат под лозунга „ Хляб! Смърт на прекупвачите! “
По пътя на промените
След завладяването на Бастилията, новаторски настроените депутати съумяват да прокарат серия от революционни декрети, които отстраняват част от привилегиите на благородниците и духовниците. Приета е също по този начин и емблематичната Декларация за правата на индивида и жителя (повечето историци я дефинират като най-важния документ на Френската гражданска война, определящ самостоятелните права на всеки човек. Създадена е от Жилбер дьо Лафайет и Оноре Мирабо). Вниманието на реформаторите се насочва към основаването на непрекъсната конституция, само че консерваторите и монархистите се пробват да попречат на процеса по правенето ѝ.
В края на септември кралят взема решението да реалокира Фландърския полк във Версай като защитна мярка. Провежда се и прием по този мотив, на който участва самият Луи XVI. Това разгневява доста хора, а вестниците „ Приятел на Народа “ на Жан-Пол Марат и „ Революциите на Париж “ на Елизе Лустало бият паника за организирането на благороден скрит план. Те настояват, че задачата е да се саботира конституцията още преди да е приключена. Повод за спомагателна ескалация на напрежението става изказването на краля, че има подозрения по отношение на приемането на Декларацията за правата на индивида и жителя.
Походът към Версай
Сутринта на 5 октомври се оказва преломен миг. Огромни тълпи от дами, прекарали цялата нощ пред пекарните, без да съумеят да си купят самун, се събират на Гревския площад и обкръжават кметството.
1789 The Women's March on Versailles effectively terminates royal authority.
— The French History Podcast (@FrenchHist)
Някои от тях стартират да викат „ Хляб! Към Версай! “ Чува се камбанен звън, а към тълпата се причисляват и доста мъже, въоръжени с пики и тояги. Охраната на кметството се пробва да спре протестиращите, само че те безпроблемно нахлуват в постройката и проникват в оръжейния склад, откъдето се снабдяват с огромен брой мускети, две оръдия, както и барут. Малко по-късно тълпата се насочва към Версай.
Протестиращите изминават пътя до двореца за към шест часа. Към тях се причисляват още доста французи. Издигат се нападателни апели Луи XVI да се завърне в Париж, а към кралица Мария Антоанета даже се насочат смъртни закани. Тълпата е посрещната от депутати от Учредителното заседание, а част от стачкуващите даже се срещат с краля, с цел да му показват своите претенции. Той ги изслушва и подрежда да бъдат отпуснати брашно и самун от персоналните му ресурси, а също така дава обещание, че ще даде утвърждението си за Декларацията за правата на индивида и жителя.
1789 The Women's March on Versailles forces King Louis XVI to change his residence to the Tuileries Palace, placing him under the power of the people of Paris.
— The French History Podcast (@FrenchHist)
В резултат някои от протестиращите декларират, че задачата им е реализирана, само че множеството не са съгласни с тях. Много хора са твърдо уверени, че кралицата има „ нездравословно въздействие “ и ще попречи на Луи XVI да извърши обещанията си.
Кървави конфликти
Късно вечерта на 5 октомври в двореца идва и Националната армия. Много от бойците обаче се смесват с протестиращите и сред тях непринудено се оформя съюз. Няколко от стачкуващите проникват в двореца през врата, оставена без защита и стартират да търсят спалнята на кралицата, която е обект на всеобща ненавист. Кралските бодигардове откриват пукотевица, при което един юноша умира. Това разгневява тълпата и стартира яростна ръкопашна битка. Двама гвардейци са убити, като главата на единия от тях е набучена на пика.
На фона на нестихващите конфликти, ръководителят на Националната армия Лафайет съумява да убеди Луи XVI да се обърне към протестиращите. Той се появява на балкона дружно със брачната половинка си, като двамата ненадейно са посрещнати с крясъци „ Да живее кралят! “ Монархът афишира, че ще завърне в Париж, „ подчинявайки се на любовта на правилните си жители “. Няколко часа по-късно, конвой с кралското семейство, отпред с Националната армия, се насочва към столицата. Той е заобиколен от всички страни от ликуващи стачкуващи (според някои оценки, общият им брой е почти 60 000). Процесията е обзета от духа на успеха над остарелия режим, защото на всички е пределно ясно, че кралят се е подчинил на народа. Самият Луи XVI чудесно осъзнава в какво състояние се намира. Показателно е, че откакто идва в занемарения замък Тюйлери и е запитан какво ще разпореди, той отвръща с извънредно примирие: „ Нека всички се настаняват както желаят “. След това кралят многозначително подрежда да му бъде донесена книга за сваления от власт и екзекутиран британски крал Чарлз I.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ