Кървав екшън на Гребната в Пловдив заради страст по хубавата Албена
Преди 23 години служител на реда намира безжизненото тяло на 20-годишен юноша по дигата на Гребната база. Момчето е с няколко прободни рани и обляно в кръв. Мистерията се разплита за часове. Разследващите откриват, че е осъществено ликвидиране от ревнивост и ненавист. Двама са арестувани като причинители, написа
През 1997-а 17-годишният Манол Узунов живее в пловдивския квартал „ Смирненски “. Имал мъчно детство. Родителите му се развеждат, а раздялата им се отразява тежко на десетокласника. Той е извънредно завързан към татко си. Манол поема този удар, става независим и затворен в себе си. След време се отдава и на пристрастеността към канабиса.
Чувствал се като основен воин в екшън филм, постоянно желал да изпъква, да бъде забелязван, да е по-интересен от останалите. Неслучайно обичаният му филм е „ Убийци по рождение “, чието заглавие ще се окаже основно за същността му.
Манол е единственият непосредствен другар на Торнике Априашвили, грузинец, възпитаник от девети клас в една от езиковите гимназии в града под тепетата. Двамата имат извънредно разнообразни характери, само че все пак се схващат.
За разлика от Узунов, Торнике имал прелестно детство в Тбилиси, бил непретенциозен и с доста другари, на които вярвал безусловно. В България почнал да учи британски, мечтаел да се осъществя сполучливо и да бъде посланик в посолството. Торнике мъчно се приспособява към Пловдив и новата конюнктура, само че несъмнено счита, че Манол е негова поддръжка.
В началото на ноември 1997-а една целувка отключва демона в 17-годишния Узунов. Той е вдлъбнат по хубавицата Албена, само че тя е подарила сърцето си на различен. Щастливецът е 20-годишният Илия Челибашки. До Манол стига информация, че момичето, в което е влюбен, е сляло устни с съперника му. Ученикът се вбесява, часове наред мисли по какъв начин да реагира и какво да стори, с цел да приключи връзката на Илия и Албена. Изведнъж му хрумва проект за възмездие.
Манол се среща с Торнике и желае поддръжката му, като не споделя същинската причина. Казва му, че има поръчка да набие един смотаняк, единствено за заплашване, като за това щели да получат и възнаграждение - 300 $, които да си поделят след тупаника. Торнике обмисля предлагането, пушат по цигара канабис, само че в последна сметка се съгласява и застава твърдо до приятеля си. Така е учтив - в Грузия другар значи човек, за който да направиш всичко, като за брат.
Точно на 6 ноември стартира осъществяването на проекта за възмездие на Манол за открадната милувка. Към обяд ревнивецът взема решение да отиде на посетители в жилището на Илия Челибашки, по прякор Шекито, който се намира на бул. „ Данаил Николаев “. Казва му същото, каквото и на Торнике - че има поръчка да сплаши един смотаняк с малко пердах, след което ще могат да си поделят 300 $.
Макар двамата да не са другари и рядко да пушат дружно по някоя цигара в кварталното кафене, Челибашки склонява бързо и не подозира нищо от това, което го чака единствено след няколко часа. Разбират се да се видят на идващия ден.
Манол изгаря от мисълта, че отмъщението му наближава. Пред очите му непрекъснато са Илия и Албена, които се целуват и са щастливи дружно.
Ученикът купува кама и я скрива под леглото в квартирата на грузинския си другар.
На идващия ден настава мигът за отмъщение. Манол вика Илия и с Априашвили потеглят към Гребната база. Вървят безмълвно един след различен по дигата. Отхвърленият възпитаник стиска камата, а другите двама са въоръжени с нож. Изведнъж Манол се обръща и забива острието в носа на Челибашки. Той изкрещява от болежка и се хваща за лицето.
В това време Узунов стартира да нанася удари с камата в гърба му. Поваля го на земята и излива злобата си с ритници. Продължава да го пробожда грубо. Изважда камата от тялото на Илия с килнат връх и я дава на Торнике. Касапницата продължава с цялостна мощ.
Двамата един след различен забиват ножа в тялото на Челибашки. На Манол му прилошава, Априашвили продължава. Жертвата се свива от болежка. Първоначално се съпротивлява, след това единствено стене, до момента в който най-после стопира да се движи.
Манол и Торнике се изпаряват от мястото на жестокото ликвидиране. Прибират се в квартирата на грузинеца, сменят облеклото си и скриват изцапаните с кръв облекла. Същата вечер се отдават на ваучър. Пият бира, смеят се, като че ли нищо не се е случило. Изморени и в еуфория се прибират, с цел да отпочинат.
На идната заран служителят на реда Димитър Маринчешки е на Гребната база за ежедневния си утринен крос. Докато тича по дигата, той се стопира и остава скован. Пред очите му е трупът на Илия. Момчето лежи обляно в кръв и не помръдва. Маринчешки бързо се обажда на сътрудниците си и те идват на мястото.
Не след дълго мистерията стартира да се разплита. Разследващите стигат до Манол и Торнике и те са арестувани. При обиск в квартирата на грузинеца са конфискувани марихуана, канабис в бурканче от кафе и машинка за стесняване на цигари.
Приятелите по острие са тикнати в ареста, след което изправени пред съда.
Окръжният съд дава по 12 години затвор на момчетата, само че апелативните магистрати понижават присъдите
Ревнивецът и бойният му приятел излежаха присъдите
Манол твърди пред съдиите, че е желал единствено да сплаши Илия, само че потопен в гняв и не се направлявал. Забивал острието, омаян от ревнивост и предпочитание за възмездие, като осъзнал какво е направил едвам когато Челибашки спрял да диша.
Торнике се поддал на съвестта. От боязън признава, че е съизвършител на Манол и създател на няколко от прободните рани по тялото на Илия. Срамува се, че не е предотвратил убийството. Няколко дни преди пъкленият проект да стане факт, Манол споделя с Торнике, че желае да счупи ръката на Челибашки, тъй като се целувал с Албена.
През септември 1999-а Окръжният съд в Пловдив изпраща зад решетките Манол и Торнике за по 12 години. Двамата другари апелират присъдите. Апелативният съд ги понижава на 10 години затвор за Узунов и седем години и половина за Априашвили, което е дефинитивно доказано. На 18 февруари 2005-а Манол излиза на независимост. Четири години по-рано, през февруари 2001-а, от Трудово-поправителното общежитие за малолетни е пуснат Торнике.
На мястото на Гребната база, където е погубен Илия, в този момент има паметна плоча. След нещастието родителите на Илия Челибашки - Шекито продават фамилното жилище на бул. „ Данаил Николаев “ и отпътуват отвън града, с цел да опитат да продължат живота си.
През 1997-а 17-годишният Манол Узунов живее в пловдивския квартал „ Смирненски “. Имал мъчно детство. Родителите му се развеждат, а раздялата им се отразява тежко на десетокласника. Той е извънредно завързан към татко си. Манол поема този удар, става независим и затворен в себе си. След време се отдава и на пристрастеността към канабиса.
Чувствал се като основен воин в екшън филм, постоянно желал да изпъква, да бъде забелязван, да е по-интересен от останалите. Неслучайно обичаният му филм е „ Убийци по рождение “, чието заглавие ще се окаже основно за същността му.
Манол е единственият непосредствен другар на Торнике Априашвили, грузинец, възпитаник от девети клас в една от езиковите гимназии в града под тепетата. Двамата имат извънредно разнообразни характери, само че все пак се схващат.
За разлика от Узунов, Торнике имал прелестно детство в Тбилиси, бил непретенциозен и с доста другари, на които вярвал безусловно. В България почнал да учи британски, мечтаел да се осъществя сполучливо и да бъде посланик в посолството. Торнике мъчно се приспособява към Пловдив и новата конюнктура, само че несъмнено счита, че Манол е негова поддръжка.
В началото на ноември 1997-а една целувка отключва демона в 17-годишния Узунов. Той е вдлъбнат по хубавицата Албена, само че тя е подарила сърцето си на различен. Щастливецът е 20-годишният Илия Челибашки. До Манол стига информация, че момичето, в което е влюбен, е сляло устни с съперника му. Ученикът се вбесява, часове наред мисли по какъв начин да реагира и какво да стори, с цел да приключи връзката на Илия и Албена. Изведнъж му хрумва проект за възмездие.
Манол се среща с Торнике и желае поддръжката му, като не споделя същинската причина. Казва му, че има поръчка да набие един смотаняк, единствено за заплашване, като за това щели да получат и възнаграждение - 300 $, които да си поделят след тупаника. Торнике обмисля предлагането, пушат по цигара канабис, само че в последна сметка се съгласява и застава твърдо до приятеля си. Така е учтив - в Грузия другар значи човек, за който да направиш всичко, като за брат.
Точно на 6 ноември стартира осъществяването на проекта за възмездие на Манол за открадната милувка. Към обяд ревнивецът взема решение да отиде на посетители в жилището на Илия Челибашки, по прякор Шекито, който се намира на бул. „ Данаил Николаев “. Казва му същото, каквото и на Торнике - че има поръчка да сплаши един смотаняк с малко пердах, след което ще могат да си поделят 300 $.
Макар двамата да не са другари и рядко да пушат дружно по някоя цигара в кварталното кафене, Челибашки склонява бързо и не подозира нищо от това, което го чака единствено след няколко часа. Разбират се да се видят на идващия ден.
Манол изгаря от мисълта, че отмъщението му наближава. Пред очите му непрекъснато са Илия и Албена, които се целуват и са щастливи дружно.
Ученикът купува кама и я скрива под леглото в квартирата на грузинския си другар.
На идващия ден настава мигът за отмъщение. Манол вика Илия и с Априашвили потеглят към Гребната база. Вървят безмълвно един след различен по дигата. Отхвърленият възпитаник стиска камата, а другите двама са въоръжени с нож. Изведнъж Манол се обръща и забива острието в носа на Челибашки. Той изкрещява от болежка и се хваща за лицето.
В това време Узунов стартира да нанася удари с камата в гърба му. Поваля го на земята и излива злобата си с ритници. Продължава да го пробожда грубо. Изважда камата от тялото на Илия с килнат връх и я дава на Торнике. Касапницата продължава с цялостна мощ.
Двамата един след различен забиват ножа в тялото на Челибашки. На Манол му прилошава, Априашвили продължава. Жертвата се свива от болежка. Първоначално се съпротивлява, след това единствено стене, до момента в който най-после стопира да се движи.
Манол и Торнике се изпаряват от мястото на жестокото ликвидиране. Прибират се в квартирата на грузинеца, сменят облеклото си и скриват изцапаните с кръв облекла. Същата вечер се отдават на ваучър. Пият бира, смеят се, като че ли нищо не се е случило. Изморени и в еуфория се прибират, с цел да отпочинат.
На идната заран служителят на реда Димитър Маринчешки е на Гребната база за ежедневния си утринен крос. Докато тича по дигата, той се стопира и остава скован. Пред очите му е трупът на Илия. Момчето лежи обляно в кръв и не помръдва. Маринчешки бързо се обажда на сътрудниците си и те идват на мястото.
Не след дълго мистерията стартира да се разплита. Разследващите стигат до Манол и Торнике и те са арестувани. При обиск в квартирата на грузинеца са конфискувани марихуана, канабис в бурканче от кафе и машинка за стесняване на цигари.
Приятелите по острие са тикнати в ареста, след което изправени пред съда.
Окръжният съд дава по 12 години затвор на момчетата, само че апелативните магистрати понижават присъдите
Ревнивецът и бойният му приятел излежаха присъдите
Манол твърди пред съдиите, че е желал единствено да сплаши Илия, само че потопен в гняв и не се направлявал. Забивал острието, омаян от ревнивост и предпочитание за възмездие, като осъзнал какво е направил едвам когато Челибашки спрял да диша.
Торнике се поддал на съвестта. От боязън признава, че е съизвършител на Манол и създател на няколко от прободните рани по тялото на Илия. Срамува се, че не е предотвратил убийството. Няколко дни преди пъкленият проект да стане факт, Манол споделя с Торнике, че желае да счупи ръката на Челибашки, тъй като се целувал с Албена.
През септември 1999-а Окръжният съд в Пловдив изпраща зад решетките Манол и Торнике за по 12 години. Двамата другари апелират присъдите. Апелативният съд ги понижава на 10 години затвор за Узунов и седем години и половина за Априашвили, което е дефинитивно доказано. На 18 февруари 2005-а Манол излиза на независимост. Четири години по-рано, през февруари 2001-а, от Трудово-поправителното общежитие за малолетни е пуснат Торнике.
На мястото на Гребната база, където е погубен Илия, в този момент има паметна плоча. След нещастието родителите на Илия Челибашки - Шекито продават фамилното жилище на бул. „ Данаил Николаев “ и отпътуват отвън града, с цел да опитат да продължат живота си.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ