Да си спомним един от последните истински интелектуалци - големия поет и преводач Георги Рупчев
Преди 22 години в този леден ден ни напусна извънземният стихотворец, преводач, интелектуалец, ерудит Георги Рупчев. Това написа в обществените мрежи известната водеща Димана Дойчинова.
Помня го като през вчерашния ден. С щерка му бяхме неразделни приятелки. Казвам бяхме, тъй като животите ни поеха по разнообразни пътища, само че хубавите мемоари остават вечно, Весенце.
Знаете ли, през днешния ден към този момент няма такива интелигенти. Хора без поза, пренебрежителност, превземка и грим.
Днешната интелектуална среда, с изключение на посредствена, е ужасно пародийна. Хора с тонове искания, нарцисисти, егомани и самовлюбени надути пуяци и пуйки, триумфиращи с политкоректни награди. Които кълват по мейнстрийма и от него гълтат и черпят великите си хрумвания. Но може би би трябвало да им се елементарни в името на налудното ни съвремие, което ни обърка ориентирите.
Рупчев беше в действителност извънземен стихотворец. И преводач. С идентична лекост превеждаше Джон Ленън и Анна Ахматова. Живееше непретенциозно и нямаше претенцията да бъде утвърден, обожаван и обожествяван.
Стоеше в тъмната си дребна стаичка, бе прикрепен в инвалидна количка, пушеше. В детското ми схващане несъзнателно го оприличавах на Дамян Дамнов, несъмнено и поради очилата.
Весе, лельо Валя, прегръщам ви.
“А небето пилееше точни чугунени удари
върху нас, върху нашите евтини ереси
и стояхме комплицирани там, изтощени от чудото,
неповярвали в него и в себе си ”
Георги Рупчев
Помня го като през вчерашния ден. С щерка му бяхме неразделни приятелки. Казвам бяхме, тъй като животите ни поеха по разнообразни пътища, само че хубавите мемоари остават вечно, Весенце.
Знаете ли, през днешния ден към този момент няма такива интелигенти. Хора без поза, пренебрежителност, превземка и грим.
Днешната интелектуална среда, с изключение на посредствена, е ужасно пародийна. Хора с тонове искания, нарцисисти, егомани и самовлюбени надути пуяци и пуйки, триумфиращи с политкоректни награди. Които кълват по мейнстрийма и от него гълтат и черпят великите си хрумвания. Но може би би трябвало да им се елементарни в името на налудното ни съвремие, което ни обърка ориентирите.
Рупчев беше в действителност извънземен стихотворец. И преводач. С идентична лекост превеждаше Джон Ленън и Анна Ахматова. Живееше непретенциозно и нямаше претенцията да бъде утвърден, обожаван и обожествяван.
Стоеше в тъмната си дребна стаичка, бе прикрепен в инвалидна количка, пушеше. В детското ми схващане несъзнателно го оприличавах на Дамян Дамнов, несъмнено и поради очилата.
Весе, лельо Валя, прегръщам ви.
“А небето пилееше точни чугунени удари
върху нас, върху нашите евтини ереси
и стояхме комплицирани там, изтощени от чудото,
неповярвали в него и в себе си ”
Георги Рупчев
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ