Нямат никой друг, освен нас. Фондация Сийдър, която създава семейство за изоставени деца и младежи
Преди 18 години един ирландец и неговата брачна половинка вършат същинско положително за България. По това време над 10 000 деца живеят мизерно в държавни домове, подложени на принуждение и унижения. Те избавят част от тях. А фондация " Сийдър ", която основават, и до през днешния ден продължава тази идея.
През 2005 година Марк и Пени О’Съливан , които тогава живеят в Казанлък , слагат началото на една организация, която трансформира живота на десетки изоставени деца и младежи. Много от тях са с интелектуални и физически увреждания, само че всички имат нещо общо - били са изоставени и обречени на живот в неравностойно състояние.
Когато тези чужденци избират да оказват помощ на изоставени деца с основаването на, в началото стартират да събират дарения, да вършат образования и да дават лечения за сиропиталища.
Две години по-късно те и екипът им посещават за пръв път Дома за деца с умствена назадничавост в кюстендилското село Горна Козница . Това, което виждат там, обаче задава нова посока на идеята им - да работят за закриване на държавните домове, в които децата получават доста неприятни грижи, а правата им са редовно нарушавани. Ирландците стартират да приготвят прехода към фамилна или близка до фамилната среда на всички 58 деца и младежи с увреждания, настанени в него.
През 2010 година домът е закрит дефинитивно, което го прави първият закрит държавен дом за деца с увреждания в България. Фондацията подписва контракт с община Кюстендил за финансиране и последователно построява първите си Центрове за настаняване от фамилен вид, които кръщава “Сияние ” . Това спомага за закриването на още 11 държавни домове в страната.
Семейство О’Съливан живее в България до 2013 година , когато взема решение да съобщи фондацията на напълно български екип, за който има вяра, че може да продължи задачата им.
10 година по-късно това освен е реалност, а тя уголемява от ден на ден активността си. Разполага с 9 центъра за грижа за над 90 деца и младежи, в които на смени непрекъснато работят съвсем 100 души личен състав. Фондацията провежда и от ден на ден благотворителни начинания, с цел да имат те естествен живот като в семейство, а не в институция. В момента тече, на която всеки може да подари колкото може.
Александрина Димитрова стартира работа във фондация " Сийдър " през 2012 година като доброволец – събира дарения и се грижи за децата. Не работи дълго с създателите, само че споделя, че са доста вдъхновяващи хора, които по този начин я възпламеняват за идеята, че бързо минава през няколко позиции и през 2015 година оглавява организацията.
" Това, което ме стимулира и до през днешния ден, е, че съумяваме да се грижим по този начин за тях, че постоянно да имат хора, на които могат да разчитат. Защото те нямат никой различен, с изключение на нас. Всички са изоставени от раждането си или от ранна възраст и са живели в безчовечен условия ", сподели пред Свободна Европа изпълнителката директорка на фондацията, която е и член на УС на Националната мрежа за децата.
Смисълът от тяхната работа е още по-голям поради това, че съумяват да оказват помощ на част от тях да се интегрират в обществото, да си намерят работа, някои даже да завършат висше обучение.
Фондацията ръководи 4 центъра от фамилен вид " Сияние " в Кюстендил . В няколко къщи са настанени 24 младежи. Това са част от децата, изведени от вкъщи в Горна Козница, които към този момент са пораснали – всички са над 18 година Те получават 24-часова грижа от екип, който е минал особено образование. Живеят по двама души стая – същински разкош, откакто в държавния дом са спели по 50 деца в голямо помещение.
Храната се подготвя на място, като самите те вземат участие в извършването на покупки, готвенето, сервирането и отсервирането. Като в същинско семейство. Фондацията им обезпечава разнообразни лечебни действия, като арт терапия, трудова терапия и действително обществено включване – водят ги на спектакъл, галерии, кафенета, провеждат им екскурзии и лагери.
За да са вероятни тези толкоз значими за младежите прекарвания фондацията има личен превоз. Част от тях не могат да се движта сами и това е единственият метод. Финансирането по контракта с общината обаче не планува това и по тази причина се употребяват средства от донори.
В същото време, с цел да могат да се включат в активност, от която сами да изкарват пари за себе си, фондацията провежда работилници, в които младежите създават сапуни и свещи. Големи компании ги купуват за дарове на свои чиновници и клиенти и по този начин оказват помощ. Идеята е за в бъдеще да се сътвори нещо като обществено дружество за това.
Фондацията е построила в града и Център за обществена рехабилитация и интеграция " Синева " , в който се работи с други 30 деца и младежи с интелектуални увреждания. Те са отглеждани от фамилиите си, само че имат потребност от спомагателна помощ – като психолог и кинезитерапевт. И също вървят на екскурзии, тъй като живеят доста изолирано от обществото. Екипът оказва поддръжка и на техните родители.
Казанлък е другият град в, който фондацията е построила 4 центъра от фамилен вид, 3 от които са за деца и младежи с увреждания, също изведени от закритите домове. Другият е за такива, които нямат увреждания, само че са претърпели домашно принуждение, били са изоставени, оставени да живеят сами или осиновителите им са се отказали от тях.
В момента там живеят 40 души . Всеки от тях има лична стая и легло, взе участие в избора на облекла и играчки. Там ги учат да схващат смисъла на ученето и работата, с цел да се приготвят да живеят допустимо най-нормално, когато изоставен след навършване на пълноправие. Законът го изисква за тях.
А страната няма механизъм, по който действително да ги интегрира в обществото. Затова от фондацията им обезпечават стипендии, с цел да продължат образованието си, оказва помощ им да си намерят работа и продължава да държи връзка с тях, с цел да могат постоянно най-малко да се обадят на някой, в случай че имат проблем.
Един изменен човек, един изменен живот
Един от най-хубавите образци за смисъла от всичко това е историята на юноша, настанен в център в Казанлък през 2015 година, когато е 19-годишен . Дотогава съвсем през целия живот той е бил в детски дом в изолирано село, откакто майка му го изоставя когато е доста дребен.
" Той има интелектуални увреждания, само че е устен, за разлика от доста други младежи, за които се грижим, тъй че ни описа за живота си там. Много пъти е наказван да коленичи против стената и да стои по този начин по през целия ден, нееднократно е бил и обект на принуждение ", споделя директорката на фондацията.
Когато идва при тях, той е съвсем необразован. Записват го на вечерни курсове, с цел да приключи главно обучение. Той желае и да работи и минава през няколко квалификационни курса, последният от които по готварство. Никак не е елементарно, само че с огромни старания фондацията съумява да го изпрати на стаж в локална кетърниг компания. А той е толкоз грижлив, че го харесват и към този момент 2 година е на трудов контракт.
" Това, несъмнено, е огромна горделивост за нас, само че най-много голям триумф за него, тъй като това да върви на работа, да изкарва пари, да се усеща важен, го промени в действителност доста – стана по-положителен, има нови цели ", споделя още Димитрова.
Куиз и бал за щедрост
За да набира повече средства за идеята си фондацията от години организира благотворителен куиз четири пъти в годината. Той се случва в ирландски пъб, който им дава гратис мястото. Въпросите са в разнообразни категории – история, география, музика и други, на британски език.
Таксите за присъединяване и средствата от благотворителна лотария отиват за по-добрата грижа за младежите. Следващият куиз ще се организира на 14 декември, четвъртък, и места към този момент няма. Този път е има по-голям напор от всеки път - ще вземат участие 16 тима с по 6 играчи.
Най-голямото благотворително събитие, което фондация " Сийдър " провежда, обаче е годишен бал, в който вземат участие 150-200 мениджъри в огромни български и непознати компании. Там се организира необикновен търг – наддава се за разнообразни начинания на организацията, тъй че всеки донор да може да избере и да знае защо ще отиде помощта му. На последния бал през ноември, са събрани рекордните 200 000 лв. .
Има и от ден на ден хора, които избират вместо дарове за рождения си ден и сватбата си, гостите да съберат пари, които да оказват помощ на децата и младежите в неравностойно състояние. Направете го и вие!
През 2005 година Марк и Пени О’Съливан , които тогава живеят в Казанлък , слагат началото на една организация, която трансформира живота на десетки изоставени деца и младежи. Много от тях са с интелектуални и физически увреждания, само че всички имат нещо общо - били са изоставени и обречени на живот в неравностойно състояние.
Когато тези чужденци избират да оказват помощ на изоставени деца с основаването на, в началото стартират да събират дарения, да вършат образования и да дават лечения за сиропиталища.
Две години по-късно те и екипът им посещават за пръв път Дома за деца с умствена назадничавост в кюстендилското село Горна Козница . Това, което виждат там, обаче задава нова посока на идеята им - да работят за закриване на държавните домове, в които децата получават доста неприятни грижи, а правата им са редовно нарушавани. Ирландците стартират да приготвят прехода към фамилна или близка до фамилната среда на всички 58 деца и младежи с увреждания, настанени в него.
През 2010 година домът е закрит дефинитивно, което го прави първият закрит държавен дом за деца с увреждания в България. Фондацията подписва контракт с община Кюстендил за финансиране и последователно построява първите си Центрове за настаняване от фамилен вид, които кръщава “Сияние ” . Това спомага за закриването на още 11 държавни домове в страната.
Семейство О’Съливан живее в България до 2013 година , когато взема решение да съобщи фондацията на напълно български екип, за който има вяра, че може да продължи задачата им.
10 година по-късно това освен е реалност, а тя уголемява от ден на ден активността си. Разполага с 9 центъра за грижа за над 90 деца и младежи, в които на смени непрекъснато работят съвсем 100 души личен състав. Фондацията провежда и от ден на ден благотворителни начинания, с цел да имат те естествен живот като в семейство, а не в институция. В момента тече, на която всеки може да подари колкото може.
Александрина Димитрова стартира работа във фондация " Сийдър " през 2012 година като доброволец – събира дарения и се грижи за децата. Не работи дълго с създателите, само че споделя, че са доста вдъхновяващи хора, които по този начин я възпламеняват за идеята, че бързо минава през няколко позиции и през 2015 година оглавява организацията.
" Това, което ме стимулира и до през днешния ден, е, че съумяваме да се грижим по този начин за тях, че постоянно да имат хора, на които могат да разчитат. Защото те нямат никой различен, с изключение на нас. Всички са изоставени от раждането си или от ранна възраст и са живели в безчовечен условия ", сподели пред Свободна Европа изпълнителката директорка на фондацията, която е и член на УС на Националната мрежа за децата.
Смисълът от тяхната работа е още по-голям поради това, че съумяват да оказват помощ на част от тях да се интегрират в обществото, да си намерят работа, някои даже да завършат висше обучение.
Фондацията ръководи 4 центъра от фамилен вид " Сияние " в Кюстендил . В няколко къщи са настанени 24 младежи. Това са част от децата, изведени от вкъщи в Горна Козница, които към този момент са пораснали – всички са над 18 година Те получават 24-часова грижа от екип, който е минал особено образование. Живеят по двама души стая – същински разкош, откакто в държавния дом са спели по 50 деца в голямо помещение.
Храната се подготвя на място, като самите те вземат участие в извършването на покупки, готвенето, сервирането и отсервирането. Като в същинско семейство. Фондацията им обезпечава разнообразни лечебни действия, като арт терапия, трудова терапия и действително обществено включване – водят ги на спектакъл, галерии, кафенета, провеждат им екскурзии и лагери.
За да са вероятни тези толкоз значими за младежите прекарвания фондацията има личен превоз. Част от тях не могат да се движта сами и това е единственият метод. Финансирането по контракта с общината обаче не планува това и по тази причина се употребяват средства от донори.
В същото време, с цел да могат да се включат в активност, от която сами да изкарват пари за себе си, фондацията провежда работилници, в които младежите създават сапуни и свещи. Големи компании ги купуват за дарове на свои чиновници и клиенти и по този начин оказват помощ. Идеята е за в бъдеще да се сътвори нещо като обществено дружество за това.
Фондацията е построила в града и Център за обществена рехабилитация и интеграция " Синева " , в който се работи с други 30 деца и младежи с интелектуални увреждания. Те са отглеждани от фамилиите си, само че имат потребност от спомагателна помощ – като психолог и кинезитерапевт. И също вървят на екскурзии, тъй като живеят доста изолирано от обществото. Екипът оказва поддръжка и на техните родители.
Казанлък е другият град в, който фондацията е построила 4 центъра от фамилен вид, 3 от които са за деца и младежи с увреждания, също изведени от закритите домове. Другият е за такива, които нямат увреждания, само че са претърпели домашно принуждение, били са изоставени, оставени да живеят сами или осиновителите им са се отказали от тях.
В момента там живеят 40 души . Всеки от тях има лична стая и легло, взе участие в избора на облекла и играчки. Там ги учат да схващат смисъла на ученето и работата, с цел да се приготвят да живеят допустимо най-нормално, когато изоставен след навършване на пълноправие. Законът го изисква за тях.
А страната няма механизъм, по който действително да ги интегрира в обществото. Затова от фондацията им обезпечават стипендии, с цел да продължат образованието си, оказва помощ им да си намерят работа и продължава да държи връзка с тях, с цел да могат постоянно най-малко да се обадят на някой, в случай че имат проблем.
Един изменен човек, един изменен живот Един от най-хубавите образци за смисъла от всичко това е историята на юноша, настанен в център в Казанлък през 2015 година, когато е 19-годишен . Дотогава съвсем през целия живот той е бил в детски дом в изолирано село, откакто майка му го изоставя когато е доста дребен.
" Той има интелектуални увреждания, само че е устен, за разлика от доста други младежи, за които се грижим, тъй че ни описа за живота си там. Много пъти е наказван да коленичи против стената и да стои по този начин по през целия ден, нееднократно е бил и обект на принуждение ", споделя директорката на фондацията.
Когато идва при тях, той е съвсем необразован. Записват го на вечерни курсове, с цел да приключи главно обучение. Той желае и да работи и минава през няколко квалификационни курса, последният от които по готварство. Никак не е елементарно, само че с огромни старания фондацията съумява да го изпрати на стаж в локална кетърниг компания. А той е толкоз грижлив, че го харесват и към този момент 2 година е на трудов контракт.
" Това, несъмнено, е огромна горделивост за нас, само че най-много голям триумф за него, тъй като това да върви на работа, да изкарва пари, да се усеща важен, го промени в действителност доста – стана по-положителен, има нови цели ", споделя още Димитрова.
Куиз и бал за щедрост
За да набира повече средства за идеята си фондацията от години организира благотворителен куиз четири пъти в годината. Той се случва в ирландски пъб, който им дава гратис мястото. Въпросите са в разнообразни категории – история, география, музика и други, на британски език.
Таксите за присъединяване и средствата от благотворителна лотария отиват за по-добрата грижа за младежите. Следващият куиз ще се организира на 14 декември, четвъртък, и места към този момент няма. Този път е има по-голям напор от всеки път - ще вземат участие 16 тима с по 6 играчи.
Най-голямото благотворително събитие, което фондация " Сийдър " провежда, обаче е годишен бал, в който вземат участие 150-200 мениджъри в огромни български и непознати компании. Там се организира необикновен търг – наддава се за разнообразни начинания на организацията, тъй че всеки донор да може да избере и да знае защо ще отиде помощта му. На последния бал през ноември, са събрани рекордните 200 000 лв. .
Има и от ден на ден хора, които избират вместо дарове за рождения си ден и сватбата си, гостите да съберат пари, които да оказват помощ на децата и младежите в неравностойно състояние. Направете го и вие!
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ