Преди 160 години на този ден във Виена се ражда

Преди 160 години на този ден във Виена се ражда Фердинанд Сакскобургготски /1861-1948 г./, който афишира независимостта на България през 1908 година и способства доста за нейната рационализация и европеизация.

Семейство

Фердинанд е представител на католическия клон на Саксгобургготската династия, която през XIX век ръководи няколко монархии в Европа – Англия, Белгия, Португалия и от 1887 година България. Неговата майка принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска е щерка на последния френски крал Луи-Филип. Тя предизвиква упоритостта му да заеме българския трон и влага милиони златни франкове за модернизацията на България.

Цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкоз аристократично родословие, който по едно и също време е директен правоприемник на френския крал-слънце Луи XIV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. Той произлиза и от един от най-древните немски родове – Витините.

Бъдещият български държател е добре просветен, прави проучвания и научни командировки, открива птици и растения, които носят неговото име. Чете на 7 езика и написа на 5.

Начело на България

" Цар Фердинанд I се появява в международната монархическа история в един доста късен интервал, когато монархиите към този момент са одобрени. България е една от последните страни които се основават в Европа през ХIX век и тя е малко позната “, съобщи пред БГНЕС Николай Поппетров от Института за исторически проучвания на Българска академия на науките.

" Той демонстрира една бурна амбициозност. Фердинанд I идва в България, с цел да ръководи и и да изведе българската нация да по-високи върхове. Кобургите имат представители във всички европейски владетелски домове и във Англия на най-високо равнище. Амбициите на Фердинанд I са огромни, той желае да се равнява с кайзер Вилхелм II и император Франц-Йосиф I ", означи историкът.

Началото на ръководството на княз Фердинанд е мъчно. Руската агитация е много мощна против него, а западните сили не желаят да влизат в спор с Русия. Кризи, спорове, убийства, режимът на Стамболов всичко това няма по какъв начин да не рефлектира върху младия княз. Признанието от Русия идва едвам в средата на 90-те години, когато престолонаследникът княз Борис Търновски е кръстен в православната религия, а за негов кръстник е определен съветският император Николай II.

Цар Фердинанд I e една от най-противоречивите персони в най-новата ни история. В документите от онази ера се признават доста негови скъпи качества като добър посланик, извънредно еластичен и ловък политик. И в това време човек с мъчителни упоритости – надменност, високо самочувствие стигащо от време на време до грандоманщина.

Модернизаторът

" Фердинанд I е цар реформатор. Той има предпочитание България да се издигне в Европа не с огромните си граници и политиката си, а да се издигне с институциите си. Той насърчава Българска академия на науките, основава Природонаучния музей, системата от царски научни институти и музеи, насърчава художници и писатели, които изпраща в чужбина със стипендии “, заяви Николай Поппетров.

Страната ни изживява икономически напредък, строят се железници, заводи, пристанища, публични здания.

Българска оценка

" Българският политически хайлайф желае да си измие ръцете с цар Фердинанд. Дори в модерната историография, в която няма стандартите от епохата на комунизма, продължава да съществува мнението, че царят е обвързван с едно корумпиране на политическата класа. Да, корумпираната политическа класа съществува, само че корумпирането би трябвало да има две страни. Но монархът е един, а политическата класа е много по-голяма и тя драговолно се съгласява да бъде корумпирана “, съобщи историкът Николай Поппетров.

" Създава се един режим на липса на мнение, на поклонение пред Монарха, който назовават Господаря, който се написа с основна писмен знак, както Господ се написа с основна. Абдикацията му дава опция да се трансферира цялата виновност върху него. Той е отговорен за всичко и най-много за злополуките след Междусъюзническата и Първата международна война, но цар Фердинанд I не би могъл да извърши огромна част от тези неща без хората, които са към него – политиците и военните “, акцентира Николай Поппетров.

Според него цар Фердинанд I е отговорен за 16 юни, когато стартира злополучната за нас Междусъюзническа война, само че изрично не е отговорен за Първата международна.

" България е имала опцията да бъде неутрална, можела е да не се причисли към Германия, само че дано погледнем какво е публичното мнение в страната. Общественото мнение от 1878 година е, че България би трябвало да се сплоти. Да вземе земите, които са ни дадени в Сан Стефано. Проблемът през Първата международна война е за Македония. Ако той остане безпристрастен, ние губим Македония. Ние се отхвърляме автоматизирано от нея. Съглашението ни я предлага по неприятен метод, а Германия – цялата. Ако той се откаже, значи провяла националната идея. За което ще го обвиним по-късно. Цар Фердинанд I не е отговорен за неуспеха на националната идея “, безапелационен е Николай Поппетров, който счита, че грешките би трябвало да се търсят другаде.

Историкът счита, че е време да престанем да назоваваме цар Фердинанд I немски сътрудник, тъй като това е един от най-неверните легенди за него. Също по този начин би било добре в София най-сетне да бъде кръстен най-малко един бул. на негово име.

" Цар Фердинанд I е част от българската история и заслужава това нещо. Той е отпред на България 31 години и не прави единствено войни. Голямата политика се прави от огромните политици, а Фердинанд е политик от европейски сан, който може да си приказва с тях “, означи Николай Поппетров.

Европеец

" Цар Фердинанд I e европейски благородник на българския трон в едно доста мъчно време с положителни планове във връзка с България, която вижда като балканска и европейска мощ. Но, за жалост, с неприятни резултати ", заключи Николай Поппетров.