Преди 150 години за първи път са открити останки от

Преди 150 години за първи път са открити остатъци от най-малкия бозайник на планетата, който носи името етруска земеровка. Зверчето е дълго единствено няколко сантиметра и тежи 2, 5 грама. Удивителното обаче не са неговите размери, или по-точно освен те. Когато най-сетне зоолозите съумяват да уловят живи екземпляри от това изумително творение, те откриват, че животът и навиците му са не по-малко забавни от дребното му тяло.

Макар че е същинско миньонче, този необикновен бозайник би трябвало да се храни непрестанно, с цел да живее. Храната, която изяжда за денонощие, тежи 2 пъти колкото него. Нуждата да яде не му оставя време да спи, то се движи непрестанно в търсене на плячка. Ако не откри храна, земеровката заспива, само че след 2 часа се разсънва още веднъж и потегля на лов. Ако не се нахрани, умира.

Всичко това се отразява на виталните функционалности на зверчето. Сърцето му пулсира 1300 пъти в минута, което е 20 пъти по-бързо, в сравнение с бие нашето човешко сърце.

Тези и още удивителни обстоятелства съставляват живота на микроскопичното творение, което няма по какъв начин да не разсъни интереса на всеки човек и да не го накара да се замисли що за създание е това?

Ето най-интересните обстоятелства за земеровката.

Класификация и разпространяване на земеровката

Земеровките принадлежат на семейство Soricidae - Земеровкови. Всички са дребни бозайници, сходни на къртиците и слепите кучета, класифицирани в разред Eulipotyphla- Насекомоядни. Истинските земеравки не трябва да се бъркат с дървесните земеровки и видрите или торбестите земеровки, тъй като принадлежат към разнообразни фамилии и разреди.

Въпреки че външния тип на бозайника е като на мишка с дълъг нос, земеровката не е гризач като мишката, хамстерите, джербилите или морските свинчета. Малкото създание е по-близък родственик на таралежа и къртицата, а с гризачите е сваръзно единствено дотолкоз, доколкото и двете принадлежат към магнордера Boreoeutheria.

Острите им, сходни на шипове зъби, ги отличават от гризачите с гризещи предни резци.

Земеровките са публикувани съвсем по цялото земно кълбо - от тропическите до умерените зони, където единствено в Нова Гвинея, Австралия и Нова Зеландия няма замеровки. В Южна Америка също не са локален тип, а са появили се неотдавна бозайници, с помощта на огромния продан в Америките и ги има единствено в северните елементи на Андите.

Предпочита горските местообитания, защото там открива главната си плячка, само че на зверчето не му пречи да се засели даже в човешките домове.

Ако земеровката бъде взета за развъждане в плен е доста нападателен домакински питомец, който хапе свирепо стопанина си и индивидът би трябвало да бъде изключително деликатен да не го нарани.

Видове земеровки

Като видово многообразие, земеровката със своите 385 типа е четвъртото най-успешно семейство бозайници, надминато единствено от фамилията на муроидните гризачи и фамилията на прилепите. По размера на популацията си това е най-успешният тип бозайници, наброяващи към 100 милиарда в целия свят. Всички 385 типа са разграничени в 26 рода, групирани в 3 подсемейства. Има и изчезнали типове.

Сред най-известните типове земеровки се подреждат:

- Етруска земеровка дребосък - най-дребният бозайник в света

- Голяма водна земеровка

- Малка водна земеровка

- Обикновена земеровка

- Слонска земеровка

В нашата страна са публикувани 7 типа земеровки, а най-често се среща елементарната кафявозъбка.

Описание на земеровката

Всички подвидове земеровки са дребни, не по-големи от елементарна мишка. Най-големият тип е азиатската домашна земеровка, която обитава тропическа Азия. Тя е дълга към 15 сантиметра и тежи към 100 грама. Най-малка е етруската земеровка - не повече от 3 сантиметра и към 2 грама. Дължината на опашките им е от 1 до 12 сантиметра.

Макар че наподобяват на мишки, тези бозайници имат много огромна за тялото глава, а муцуната им е мощно заострена и доста преносима.

Всички имат дребни очички и неприятно зрение, само че се отличават с отличен слух и подушване, въпреки че ушните им миди са дребни и скрити в козината им. Слухът им е неповторим, тъй като могат да възприемат ултразвук и се ориентират с локация като прилепите.

Бързите им преносими крачета имат по 5 пръста, като при тези типове, които живеят във вода, сред пръстите има плавателна ципа.

На цвят земеровките са разнообразни, най-често сиви или кафяви, само че обособените типове си имат присъща багра. Тя от време на време е обща за целия тип, а различен път е строго самостоятелна за индивида.

Начин на живот на земеровката

Земеровките са доста дейни животни с неутолим вкус. Имат извънредно високи равнища на метаболизъм и заради това би трябвало да се хранят непрестанно като къртиците.

Те не изпадат в хибернация, само че са способни да влязат в интервал на сцепление, когато се свиват и заспиват за несъмнено време.

През зимата доста типове търпят морфологични промени, които фрапантно понижават телесното им тегло. Земеровките могат за изгубят от 30 до 50 % от тежестта си, като понижават в това време размера на черепа си, костите и вътрешните си органи.

Докато гризачите имат гризещи резци, които порастват през целия им живот, зъбите на земеровките се износват и този проблем става краен, тъй като те губят млечните си зъби още при раждането си и имат единствено един комплект зъби през целия си живот. Природата се е погрижила резците им да имат оцветен гланц, сходно на резците на гризачите, което удължава живота на зъбите им.

По темперамент земеровките са гневно териториални, прогонват противниците си, живеят сами и се събират единствено за чифтосване. Много типове копаят дупки, където намират и събират храната си и се крият от хищници, само че това не е универсална характерност за всички земеровки.

Хранене на земеровката

Най-общо земеровките са сухоземни същества, които се хранят със семена, инсекти, ядки, червеи и други пълзящи твари, които намират измежду листата по земята и към дърветата. Изтребват стоножките, охлювите, жабите, мишките, бръмбарите и пчелите. Случва се да ядат и мърша, в случай че не намират прясна храна.

Земеровката постоянно атакува животни, по-големи от нея самата, защото се нуждае от прекалено доста храна за нейните размери.

Тези от типовете, които живеят във водата, атакуват дребните рибки, раци, водни охлюви и всевъзможни дребни водни животни, ядат техните личинки и новородени.

Размножаване на земеровката

Една женска земеровка може да има до 10 котила годишно. В тропиците размножаването е целогодишно, а в умерения пояс стопира през зимата.

Гестационният интервал трае от 17 до 32 дни. Женската постоянно забременява в границите на дни след раждането и лактира по време на бременността, като отбива едно свърталище, когато се ражда идващото. Поради това популацията им е толкоз постоянна.

Земеровките живеят от 12 до 30 месеца.

Интересни обстоятелства за земеровките

Някои типове земеровки са отровни. Отровата се вкарва през жлебове в зъбите им. Отровата съдържа разнообразни съединения и е задоволителна да убие 200 мишки.

Някои от химикалите на отровата обаче са потребни за лекуване на разнообразни заболявания като рак, мигрена, високо кръвно и други.

Тези животни са измежду дребното, за които е известно, че излъчват ехолокация. Това са серия от ултразвукови скърцания с ниска амплитуда. Използват ехолокацията за проучване на местообитанията.