Правният абсурд на скандала “Скрипал”
Преди 148 година пруският (все още) канцлер и обединител на немския народ Ото декор Бисмарк, упрекнат, че не съблюдава нормите на интернационалното право, яростно дава отговор: „ Такова право няма, няма! Няма! “ И потвърди, че правото принадлежи на мощния. А и на този, който не го зачита.
Според авторитетни интернационалните наблюдаващи и адвокати абсурдът „ Скрипал “ би трябвало да се преглежда от две страни – юридическа и политическа. На срещата в Брюксел, състояла се на 23 март, 28-те водачи на страните членки на Европейски Съюз се съгласиха, че е доста евентуално Русия да е виновна за нападението с невропаралитично вещество против двойния сътрудник Скрипал и щерка му. Несъмнено, тази позиция единствено удостоверява изказванията на представители на държавното управление на Англия за допустима съветска интервенция в проблема „ Скрипал “. Според Лондон има „ догатки “, „ съмнения “ и „ хипотетична съветска интервенция “, което е задоволително съображение опитът за нападение против двойния сътрудник да бъде вменено във виновност на съветската страна.
Очевидно, интернационалната общественост става очевидец на невиждан международно-правен парадокс. Отправя се извънредно съществено обвиняване против една страна, което е построено напълно върху хипотетични, т.е. хипотетични, а не справедливи и аргументирани доказателства. Такова обвиняване, отправено апропо прекомерно преждевременно, е в цялостно несъгласие и в нарушаване на съществени правила и вековни постулати на националните законодателства и интернационалното право „ Всеки е почтен до доказване на противното “ и „ Съмнението в осъществяване на обещано закононарушение е в интерес на обвинения “ са основополагащи правни правила, признати и одобрени още в римското право.
Парадоксално е, че и Лондон, и Брюксел поддържат едно тежко обвиняване, построено не върху съществени и аргументирани доказателства, а въз основата на голословни догатки и съмнения. Освен това липсва справедлив и обширен разбор на аргументите на самия акт на покушението. Кой има интерес от неговото осъществяване. Само Русия ли? И то в миг на нестихваща остра антируска агитация и политическа акция и пред идни президентски избори с неоспорим любимец. Наред с това следва и провеждането на извънредно авторитетно спортно събитие – международното състезание по футбол в Русия. Според действителностите в Руската федерация и на интернационалната сцена съветското държавно управление има минимум полза от осъществяването на сходна незаконна провокация. Но с изключение на отправените обвинявания против Русия има ли и други обвинени субекти, които са заинтригувани от въпросния престъпно-скандален случай. Лондон по този въпрос мълчи.
Освен като юридически проблем, покушението може да бъде прегледано и като политически акт. Крайно прибързаната и остра реакция на държавното управление на Англия против Русия, което не дочака даже експертните изводи по случая, както и получения мълниеносен „ жест на взаимност “ от някои европейски съдружници, свидетелства за желанията на Лондон и на заинтригувани външни сили да употребяват покушението за политически цели. Фактът, че подобен релативно нищожен случай интензивно се политизира, акцентира твърдото желание на Лондон и тези, които стоят зад него, той да бъде употребен за основаване на в допълнение напрежение в руско-европейските връзки.
Припряната реакция и отправени голословни антируски обвинявания са стимулирани от още един фактор. Все по-честите изявления на някои европейски политици от нуждата за преоценка и възстановяване на връзките ЕС-Русия, в това число и анулация на глобите, засягащи освен съветските, само че и европейските ползи. Освен това на съветската страна, съгласно тях, би трябвало да се гледа като нужен сътрудник в разрешаването на комплицирани въпроси, засягащи интернационалната общественост.
Среди отвън Европа, обаче, разполагащи с внушителни стопански и властови запаси, които освен с паника наблюдават връзките Европа-Русия, само че и настойчиво се опълчват и осуетяват едно по-тясно доближаване и определяне и поддържане на деен, взаимоизгоден разговор сред Москва и Брюксел. Провокираният от тези сили грузинско-руски спор и изключително дестабилизацията и гражданската война в Украйна, нанесоха сериозен удар върху връзките Русия –ЕС. Нещо повече, с големи старания и недодялан напън върху европейските съдружници те съумяват да поддържат на много високо равнище напрежението и недоверието на континента. Те са и факторът, който взриви арабския район и предизвика огромна бежанска вълна, която е без аналог в международната история. Естествено, за сметка и против ползите на европейските съдружници.
Но, явно, задачата оправдава средствата. След като глобалистките среди и техните поддръжници в Европа са решили провеждането на праволинеен антируски курс, то за неговото осъществяване и осъществяване са разрешени всички средства и всевъзможни похвати. Чест прави на българското държавно управление, че не се поддаде на следващата антируска провокация.
А циничната провокация в тази ситуация „ Антонов “?
Наред с юридическия и политически аспект на случая „ Скрипал “ интернационалната общност стана очевидец на една невиждана за интернационалното другарство демонстрация. Такъв акт на огромно експулсиране на дипломатически сътрудници няма в международната дипломатическа история. Дори цинично скалъпената провокация против Сергей Антонов, която му костваше живота, и големите морални и стопански вреди, нанесени на българската страна, България и нейните съдружници тогава резервираха хладнокръвие и се въздържаха от сходни неуместни решения, на които сме очевидци през днешния ден.
Според авторитетни интернационалните наблюдаващи и адвокати абсурдът „ Скрипал “ би трябвало да се преглежда от две страни – юридическа и политическа. На срещата в Брюксел, състояла се на 23 март, 28-те водачи на страните членки на Европейски Съюз се съгласиха, че е доста евентуално Русия да е виновна за нападението с невропаралитично вещество против двойния сътрудник Скрипал и щерка му. Несъмнено, тази позиция единствено удостоверява изказванията на представители на държавното управление на Англия за допустима съветска интервенция в проблема „ Скрипал “. Според Лондон има „ догатки “, „ съмнения “ и „ хипотетична съветска интервенция “, което е задоволително съображение опитът за нападение против двойния сътрудник да бъде вменено във виновност на съветската страна.
Очевидно, интернационалната общественост става очевидец на невиждан международно-правен парадокс. Отправя се извънредно съществено обвиняване против една страна, което е построено напълно върху хипотетични, т.е. хипотетични, а не справедливи и аргументирани доказателства. Такова обвиняване, отправено апропо прекомерно преждевременно, е в цялостно несъгласие и в нарушаване на съществени правила и вековни постулати на националните законодателства и интернационалното право „ Всеки е почтен до доказване на противното “ и „ Съмнението в осъществяване на обещано закононарушение е в интерес на обвинения “ са основополагащи правни правила, признати и одобрени още в римското право.
Парадоксално е, че и Лондон, и Брюксел поддържат едно тежко обвиняване, построено не върху съществени и аргументирани доказателства, а въз основата на голословни догатки и съмнения. Освен това липсва справедлив и обширен разбор на аргументите на самия акт на покушението. Кой има интерес от неговото осъществяване. Само Русия ли? И то в миг на нестихваща остра антируска агитация и политическа акция и пред идни президентски избори с неоспорим любимец. Наред с това следва и провеждането на извънредно авторитетно спортно събитие – международното състезание по футбол в Русия. Според действителностите в Руската федерация и на интернационалната сцена съветското държавно управление има минимум полза от осъществяването на сходна незаконна провокация. Но с изключение на отправените обвинявания против Русия има ли и други обвинени субекти, които са заинтригувани от въпросния престъпно-скандален случай. Лондон по този въпрос мълчи.
Освен като юридически проблем, покушението може да бъде прегледано и като политически акт. Крайно прибързаната и остра реакция на държавното управление на Англия против Русия, което не дочака даже експертните изводи по случая, както и получения мълниеносен „ жест на взаимност “ от някои европейски съдружници, свидетелства за желанията на Лондон и на заинтригувани външни сили да употребяват покушението за политически цели. Фактът, че подобен релативно нищожен случай интензивно се политизира, акцентира твърдото желание на Лондон и тези, които стоят зад него, той да бъде употребен за основаване на в допълнение напрежение в руско-европейските връзки.
Припряната реакция и отправени голословни антируски обвинявания са стимулирани от още един фактор. Все по-честите изявления на някои европейски политици от нуждата за преоценка и възстановяване на връзките ЕС-Русия, в това число и анулация на глобите, засягащи освен съветските, само че и европейските ползи. Освен това на съветската страна, съгласно тях, би трябвало да се гледа като нужен сътрудник в разрешаването на комплицирани въпроси, засягащи интернационалната общественост.
Среди отвън Европа, обаче, разполагащи с внушителни стопански и властови запаси, които освен с паника наблюдават връзките Европа-Русия, само че и настойчиво се опълчват и осуетяват едно по-тясно доближаване и определяне и поддържане на деен, взаимоизгоден разговор сред Москва и Брюксел. Провокираният от тези сили грузинско-руски спор и изключително дестабилизацията и гражданската война в Украйна, нанесоха сериозен удар върху връзките Русия –ЕС. Нещо повече, с големи старания и недодялан напън върху европейските съдружници те съумяват да поддържат на много високо равнище напрежението и недоверието на континента. Те са и факторът, който взриви арабския район и предизвика огромна бежанска вълна, която е без аналог в международната история. Естествено, за сметка и против ползите на европейските съдружници.
Но, явно, задачата оправдава средствата. След като глобалистките среди и техните поддръжници в Европа са решили провеждането на праволинеен антируски курс, то за неговото осъществяване и осъществяване са разрешени всички средства и всевъзможни похвати. Чест прави на българското държавно управление, че не се поддаде на следващата антируска провокация.
А циничната провокация в тази ситуация „ Антонов “?
Наред с юридическия и политически аспект на случая „ Скрипал “ интернационалната общност стана очевидец на една невиждана за интернационалното другарство демонстрация. Такъв акт на огромно експулсиране на дипломатически сътрудници няма в международната дипломатическа история. Дори цинично скалъпената провокация против Сергей Антонов, която му костваше живота, и големите морални и стопански вреди, нанесени на българската страна, България и нейните съдружници тогава резервираха хладнокръвие и се въздържаха от сходни неуместни решения, на които сме очевидци през днешния ден.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ