Преди 135 г. убиват Захари Стоянов, поборникът, изрекъл думите: Да бъде проклета минутата, когато е стъпил руски крак в нашата земя!
Преди 132 години на днешния ден в Париж издъхва Захари Стоянов - изтъкнат българин, поборник за национални свободи и строител на модерна България. Авторът на „ Записки по българските въстания ” издъхва ненадейно в хотел Отел дьо Суез от скъсване на червата, в резултат на отравяне. Последният останал жив деятел на Панагюрския революционен комитет тогава е едвам на 39 години, заемайки поста ръководител на Народното събрание на България.
Официалната диагноза за гибелта на огромния българин е occlusion intestinale (преплитане на червата). След направената аутопсия от парижки доктор е сложено умозаключение, че става дума за " стомашна перфорация с последвал разпръснат перитонит ", само че безапелационни аргументи за гибелта не се акцентират. За това и до през днешния ден
витаят легенди и митове
Първата версия пускат политическите съперници на Стоянов - токсичен от франкомасоните, тъй като издал тяхна загадка като сътрудник на в. " Таймс ".
По мемоари на негови съвременници в Париж ръководителят на българския парламент е посрещнат от студента Петър Гудев,(който по-късно през интервала 03.03.1907 - 16.01.1908 година става министър-председател) и от шефа на Народното здраве доктор Панайот Жечев. Именно той се оказва значимият очевидец за последните часове на Захари Стоянов.
Важен факт е, че през 1939 година Вичо Стоянов, по-малък брат на покойника в особено публикуван " Възпоменателен лист " споделя: " Захари Стоянов е отпътувал за Париж от софийската гара на 29 август 1889 година изцяло здрав, съпроводен от брачната половинка си, от шефа на железниците инж. Николов и от народния представител Иван Андонов. Цялата група пристигнала в Париж на 1 септември в 5 часа сутринта и се открила в хотел " Сюиз ". Още от Белград Захария е почувствал болки в коремната област. На 2 септември в 21.30 часа той умрял.
6 години по-късно списанието „ Медицинска сказка ” на доктор Витанов написа, че
отравяне е повода за неочакваната гибел
В публикацията буквално се споделя: " Да споделяме ли за слуха, който се носи по загадъчната гибел на Захарий Стоянов, който доста " в точния момент " умря в Париж и който, вместо да се аутопсира в Анатомическия институт от някой професор, аутопсира се надве-натри от един участъков гадател. "
Показателни в тази посока са и подозренията на брачната половинка на писателя Анастасия Обретенова-Стоянова. Тя има вяра, че става дума за насилствена гибел, заевявйки: " един котленец е турил диамантен прахуляк в кафето му и Захари умира от скъсване на червата ".
Вестник " Свобода " излиза с погребален ексклузивен брой на 6.ІХ.1889 година, включвайки формалните известия за гибелта, съболезнователните телеграми до околните на покойника, телеграмата на княз Фердинанд до премиера Стефан Стамболов, започваща със словата: " Скърбим за гибелта на нашия ръководител на Камарата "..., както и огромна уводна публикация, отдадена на виталния му и креативен път -... " от непретенциозен поборник до ръководител на Народното събрание, от съвсем необразован пастир от Медвен до пръв български публицист и журналист ”.
Изследователи на летописеца на българските въстания също се придържат към тази теза. Панталей Зарев има вяра, че: " Смъртта му е една от тайните на подмолните дворцови интриги на Фердинанд. На път за международното ревю в Париж (1889 г.) той умрял заради това, че изпил чаша бира със стъклен прахуляк, допуска се приготвена по поръчка на някого. "
Людмил Стоянов също удостоверява: " На 2 септември той умира от скъсване на червата заради отравяне. "
Още в първите месеци след кончината на Захари Стоянов се появява обществено и подозрението, че съветския император Александър ІІІ, който бил изпратил
секрети емисари, умъртвили посредством отрова " войнстващия русофоб Стоянов "
Историкът Янко Гочев също поддържа тази версия: „ Отровен е от съветски сътрудници. Убийството му е в действителност атентат против представител на висшата държавна власт на България, поръчан от съветския Азиатски департамент ”. Всъщност тайната полиция на съветския императорски двор, наследена от ЧК, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ФСБ през днешния ден в продължение на два века употребяват политическите убийства на интернационалните фактори като инструмент на хибридните си войни за решение на имперски упоритости.
Слуховете за съзнателно умъртвяване на ръководителя на Народното събрание на Царство България се поддържат тогава и от европейската преса. Френският " Фигаро " написа: " Носи се слух, че президентът Захари Стоянов е жертва на атентат ". " Матен " пък уклончиво споделя: " Г-н Стоянов не беше болен и не се знае повода за неговата неочаквана гибел ".
Независимо от разнопосчните версии брачната половинка на Захари Стоянов Анастасия упорства тленните остатъци на брачна половинка й да бъдат положени в родния й град Русе. По нейно гледище на погребалната гала не са били позволени хора на Котел и Медвен, родното село на Захари, заради боязън от сбивания и безредици.
Изключително любопитен, само че малко прочут факт е, че през 1978 година
по разпореждане на Централен комитет на Българска комунистическа партия саркофагът с тленните остатъци на революционерът са отворени
за нова здравна експертиза, която да откри повода за гибелта му. Целта обаче очевидно е чисто идеологическа – да се опровергаят слуховете, че Русия стои зад убийството. Комунистите съумяват да потвърдят лъжата – умрял е от язва и перитонит. Така е доказана руската, т.е. съветската позиция за историята.
Независимо от интригите и лъжите Захари Стоянов е оставил на поколенията българи словото си. В него ще открием истината за огромния патриот - ядосан изобличител на всички български врагове.
Заветите на Захари Стоянов:
„ Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил съветски крайник в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и настойничка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука... ”
„ Царуванието на нагайката, монголското робство, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са създали от съветските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, прекомерно е обяснимо тяхното подло държание, тъй като хората желаят да ни създадат московци, впрочем, вършат ни всичките несгоди и пакости, които може да измисли развратният човек. ”
``Где е най-голямото робство``
" И след всички тия върволици жестокости и несгоди, които ни една страна не е направила над България, допустимо ли ще да бъде да се намерят посред ни такиваидиоти и изменници дори, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, настойничка и доброжелателка!
Мълчете и не говорете, тъй като и естествените стихии ще да въстанат и стачкуват против сходно едно закононарушение! По-малък грях е да обереш църква и манастир, в сравнение с да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че съветското държавно управление имало приятелски, почтени и благородни планове, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла.
Но Русия ни освободи, ще да ни се каже. Да, само че тя освободи и татарите, и черкезите, и бухарците, и поляците, и грузинците и доста още други. Ако тя ни е освободила, то е било единствено за това, с цел да ни тури на гърба нов самар. "
Официалната диагноза за гибелта на огромния българин е occlusion intestinale (преплитане на червата). След направената аутопсия от парижки доктор е сложено умозаключение, че става дума за " стомашна перфорация с последвал разпръснат перитонит ", само че безапелационни аргументи за гибелта не се акцентират. За това и до през днешния ден
витаят легенди и митове
Първата версия пускат политическите съперници на Стоянов - токсичен от франкомасоните, тъй като издал тяхна загадка като сътрудник на в. " Таймс ".
По мемоари на негови съвременници в Париж ръководителят на българския парламент е посрещнат от студента Петър Гудев,(който по-късно през интервала 03.03.1907 - 16.01.1908 година става министър-председател) и от шефа на Народното здраве доктор Панайот Жечев. Именно той се оказва значимият очевидец за последните часове на Захари Стоянов.
Важен факт е, че през 1939 година Вичо Стоянов, по-малък брат на покойника в особено публикуван " Възпоменателен лист " споделя: " Захари Стоянов е отпътувал за Париж от софийската гара на 29 август 1889 година изцяло здрав, съпроводен от брачната половинка си, от шефа на железниците инж. Николов и от народния представител Иван Андонов. Цялата група пристигнала в Париж на 1 септември в 5 часа сутринта и се открила в хотел " Сюиз ". Още от Белград Захария е почувствал болки в коремната област. На 2 септември в 21.30 часа той умрял.
6 години по-късно списанието „ Медицинска сказка ” на доктор Витанов написа, че
отравяне е повода за неочакваната гибел
В публикацията буквално се споделя: " Да споделяме ли за слуха, който се носи по загадъчната гибел на Захарий Стоянов, който доста " в точния момент " умря в Париж и който, вместо да се аутопсира в Анатомическия институт от някой професор, аутопсира се надве-натри от един участъков гадател. "
Показателни в тази посока са и подозренията на брачната половинка на писателя Анастасия Обретенова-Стоянова. Тя има вяра, че става дума за насилствена гибел, заевявйки: " един котленец е турил диамантен прахуляк в кафето му и Захари умира от скъсване на червата ".
Вестник " Свобода " излиза с погребален ексклузивен брой на 6.ІХ.1889 година, включвайки формалните известия за гибелта, съболезнователните телеграми до околните на покойника, телеграмата на княз Фердинанд до премиера Стефан Стамболов, започваща със словата: " Скърбим за гибелта на нашия ръководител на Камарата "..., както и огромна уводна публикация, отдадена на виталния му и креативен път -... " от непретенциозен поборник до ръководител на Народното събрание, от съвсем необразован пастир от Медвен до пръв български публицист и журналист ”.
Изследователи на летописеца на българските въстания също се придържат към тази теза. Панталей Зарев има вяра, че: " Смъртта му е една от тайните на подмолните дворцови интриги на Фердинанд. На път за международното ревю в Париж (1889 г.) той умрял заради това, че изпил чаша бира със стъклен прахуляк, допуска се приготвена по поръчка на някого. "
Людмил Стоянов също удостоверява: " На 2 септември той умира от скъсване на червата заради отравяне. "
Още в първите месеци след кончината на Захари Стоянов се появява обществено и подозрението, че съветския император Александър ІІІ, който бил изпратил
секрети емисари, умъртвили посредством отрова " войнстващия русофоб Стоянов "
Историкът Янко Гочев също поддържа тази версия: „ Отровен е от съветски сътрудници. Убийството му е в действителност атентат против представител на висшата държавна власт на България, поръчан от съветския Азиатски департамент ”. Всъщност тайната полиция на съветския императорски двор, наследена от ЧК, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ФСБ през днешния ден в продължение на два века употребяват политическите убийства на интернационалните фактори като инструмент на хибридните си войни за решение на имперски упоритости.
Слуховете за съзнателно умъртвяване на ръководителя на Народното събрание на Царство България се поддържат тогава и от европейската преса. Френският " Фигаро " написа: " Носи се слух, че президентът Захари Стоянов е жертва на атентат ". " Матен " пък уклончиво споделя: " Г-н Стоянов не беше болен и не се знае повода за неговата неочаквана гибел ".
Независимо от разнопосчните версии брачната половинка на Захари Стоянов Анастасия упорства тленните остатъци на брачна половинка й да бъдат положени в родния й град Русе. По нейно гледище на погребалната гала не са били позволени хора на Котел и Медвен, родното село на Захари, заради боязън от сбивания и безредици.
Изключително любопитен, само че малко прочут факт е, че през 1978 година
по разпореждане на Централен комитет на Българска комунистическа партия саркофагът с тленните остатъци на революционерът са отворени
за нова здравна експертиза, която да откри повода за гибелта му. Целта обаче очевидно е чисто идеологическа – да се опровергаят слуховете, че Русия стои зад убийството. Комунистите съумяват да потвърдят лъжата – умрял е от язва и перитонит. Така е доказана руската, т.е. съветската позиция за историята.
Независимо от интригите и лъжите Захари Стоянов е оставил на поколенията българи словото си. В него ще открием истината за огромния патриот - ядосан изобличител на всички български врагове.
Заветите на Захари Стоянов:
„ Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил съветски крайник в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и настойничка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука... ”
„ Царуванието на нагайката, монголското робство, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са създали от съветските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, прекомерно е обяснимо тяхното подло държание, тъй като хората желаят да ни създадат московци, впрочем, вършат ни всичките несгоди и пакости, които може да измисли развратният човек. ”
``Где е най-голямото робство``
" И след всички тия върволици жестокости и несгоди, които ни една страна не е направила над България, допустимо ли ще да бъде да се намерят посред ни такиваидиоти и изменници дори, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, настойничка и доброжелателка!
Мълчете и не говорете, тъй като и естествените стихии ще да въстанат и стачкуват против сходно едно закононарушение! По-малък грях е да обереш църква и манастир, в сравнение с да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че съветското държавно управление имало приятелски, почтени и благородни планове, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла.
Но Русия ни освободи, ще да ни се каже. Да, само че тя освободи и татарите, и черкезите, и бухарците, и поляците, и грузинците и доста още други. Ако тя ни е освободила, то е било единствено за това, с цел да ни тури на гърба нов самар. "
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ