Отделенията са безбожно претварени и обтрупани с всевъзможни, един от други по-неразбрани учебници
Преди 129 година възрожденският публицист и активист Цани Гинчев подлага на критика претрупаната образователна стратегия
На 4 април 1890 година поетът Цани Гинчев (1835-1894) написа писмо на Иван Шишманов, ръководител на комисия в Министерството на просвещението, която дава отговор за образователното наличие и тъкмо приема промени в него. Публикуваме писмото на някогашния областен учебен контрольор Гинчев, представено в дневника на известния лингвист, учител и министър на просветата от 1903 до 1907 година Шишманов, поради актуалността му и връзката с днешните разгорещени полемики по същата тематика в българското обучение.
Ето какво гласи то:
“Едно нещо се изисква в този момент от вас – да се понижи материалът в долните три класа на гимназиите, т.е. паралелните кръгове да се изхвърлят и тия науки да се учат в горните класове съществено, а не хлапашки, които повече затъпяват детския разум, в сравнение с да го изострят: детето не е способно за тях, възрастта му и умствените му сили не му разрешават – не може да ги схваща, и най-сетне се отчайва и всичко пропада!… Бога ми, мене ми е жално да виждам децата измъчени и бледни като смърти.
А това ли би трябвало да бъде задачата на образователните ни заведения?… Знаеш ли, че има доста хора, а изключително от учителите, на които децата подрастват за в отделенията и те се боят от днешните стратегии да си дадат децата в отделенията?…
Отделенията са отново безбожно претварени и обтрупани с всевъзможни, един от други по-неразбрани учебници… Нашият гешефтарлък и тука си е забил гагата и книжарите от тия убийствени учебници си пълнят касите богато-богато… знаеш ли какъв брой хиляди такива учебничета се разпродават?…
А децата, като постъпят в гимназията, не знаят да четат и пишат, а астрономия, физика, химия и така нататък ги учим!… Четене, писане, броене и някои на практика понятия без книга разказвани единствено на децата – стига. Нека им остава време да играят и порастват. Това, дето го учат в отделенията, аслъ и не може да им послужи за основа. Тая хипотетична основа, тъй като не я схващат децата, в класовете би трябвало да я рушиш и да зидаш изново… А знаеш ли какъв брой е пършиво да събаряш основа, да чистиш и полагаш втора?… Време е към този момент да се огледа с по-сериозно око върху това нещо, че инак ще изкормим младото поколение…
Това го изричам с душевно съчувствие към ония почтени душици, които мъчим като инквизитори и им тъпчим стомаха с такава сурова каша, която не може да се премели… ”
Шишманов разяснява писмото на Гинчев по този начин:
“Неговата обич към младото потомство, неговата дарба да чете в детската душа бяха удивителни. Затова той бе обожаван от своите възпитаници, от момчета и девойки. Често той подлагаше на критика гимназиалните стратегии, че са претрупани с всякакъв теоретичен баласт. Него го болеше, че децата се изтезават и вървят бледни като гибел. Няма подозрение, че Гинчев отива доста надалеч и оборва правила, които не са току така въведени неразумно и в нашите учебни заведения – върху претрупването на гимназиалните стратегии, върху задачата на националното учебно заведение, върху концентричните кръгове (става дума за това, че един и същи материал се учи първо в началните класове, а по-късно и в горния курс – бел. ред.) могло би да вземем за пример още да се спори. Но не би трябвало да се не помни, че Гинчев не подлага на критика с хладния разум на теоретика, а с горещото и сензитивно сърце на филантропа… Претрупаността на учениците, от която освен Гинчев, само че и доста други се оплакват, зависи повече от неопитността на лицата, които ползват стратегиите, в сравнение с от самите стратегии. ”
Източник:
Снимка: letopisec - Blog.bg
