Китай: От оризището до „всичко е възможно“ за 35 години
Преди 1000 години Шанхай е малко селце с... 10 000 поданици. За вероятност ще кажа, че към 1200 година в Лондон живеят към 25 000 индивида. Това ни съпоставяне не е по никакъв начин инцидентно, тъй като Британската империя остава доста дълбока следа в новата история на Поднебесната империя, която не се приема по никакъв начин добре от китайците в днешно време.
Няма да задълбочавам в историческата част, само че напълно в резюме: две опиуми войни, вследствие на които Англия на процедура взима огромна част от контрола върху 5 от най-големите крайбрежни градове в Китай, в това число Шанхай. Това се случва през 1842 година Нанкинският контракт дава страхотни привилегии на британците за търговия във въпросните пет града, а през 1844 година (Втора опиумна война) Франция и Америка принуждават Китай да им даде същите права като на британците.
Спирам дотук с историята, която прави по този начин, че Шанхай попада под въздействието на Западния свят. А то се показва в превръщането на града в великански търговски център, контролът на огромна част от който и до през днешния ден е за британци и французи. Това даже си проличава в организацията на автобусната мрежа в града. В частите, следени преди време от британци и французи, през днешния ден автобусният превоз е проведен в обособени кръгове на линиите.
Двете народи са измежду катализаторите, трансформирали Шанхай в най-големия и най-мощния стопански град в Китай! Останах една седмица там, с цел да открия неподозирани от мен обстоятелства, икономическа мощност и хубости, които може да се осмислят единствено откакто бъдат видени персонално.
Къде е Шанхай преди 40 години
Видях го и ми беше мъчно да го допускам. Сега го пиша и още веднъж се колебая в себе си, в чутото, видяното и записаното през тези седем дни, които прекарах в Шанхай. Целият не съумях да видя даже от 563 м в Shanghai Tower , третата най-висока постройка в света и най-високата в Китай.
Но преди да стигна до возенето ми в най-бързия асансьор в света (скорост 18 м/с [65 км/ч]), първо ще опиша в резюме какво е Китай преди началото на новото хилядолетие. С две думи: земеделска страна. Преди 2000 година едно средностатистическо семейство в Шанхай разполага с 30-40 кв. м жилищна повърхност , личната баня в което е непознато събитие. Всичко се дава чартърен от страната. Към тази разграничителна линия (2000 г.) в необятната страна към 66% от популацията е селско.
През 70-те години междинният приход на домакинство в Китай е... $5, през 80-те години скача на $30-50, през 90-те към този момент доближава $200 , като тогава изключително доходоносно е да си „ бакшиш “, оправдавам се, таксиметров водач. Днес междинният приход на семейство в Шанхай е към $1500. С повишаването на приходите, нараства и апетитът. Днес шанхайци живеят в жилища по 90 - 120 кв. м , като в най-скъпия град в Китай жилищата са, меко казано, солени. В кварталите на града (ако ги насложим върху размера на България и София, то за квартал на столицата може да се одобри Дупница) жилищата вървят сред $800 000 и $1 100 000, до момента в който в центъра – по $4-5 млн. Тези числа са извънредно високи, заради което заеми за 80 години са нещо обикновено, а още по-обичайно е заемите да се наследяват.
Началото на възхода
Второто отваряне на Шанхай за/към света се случва през 90-те години на предишния век. Към оня миг безценен подарък за булката е бил велосипед, а едно семейство е било определяно като заможно, в случай че има ледник и/или климатик.
Но нещата внезапно се трансформират, откакто градът отваря търговията си със света. След 2000-та година жителите на Шанхай стартират да купуват частни жилища и коли. До 1991 година няма тунел или мост под/над Реката-майката, в този момент има 13 тунела, с помощта на които предстоящите от мен тапи в идеалния център на Шанхай... липсват.
Строежът на метрото стартира през 1994 година, като за 1,5 – 2 години се строи по една линия. Днес линиите са 18, а метромрежата в Шанхай е с най-голямата дължина в света – над 800 км, с максимален брой метростанции.
Но най-впечатляващо е какво се случва от другата страна на Реката-майка, където през днешния ден се намират най-модерните здания и небостъргачи в Шанхай, където е въпросната Shanghai Tower и телевизионната кула... Случва се това, че за тъкмо 35 години китайците са съумели да построят толкоз огромна като територия повърхност, колкото е до оня миг територията на Шанхай!
На мястото, на което през днешния ден се издига Shanghai Tower са били оризища, селскостопански земи. Днес, качвайки се на 118 етаж за 55 секунди, виждаш до края на хоризонта единствено здания. В нито една част от 360-градусовата платформа не можеш да стигнеш с взор до края на града. Половината от целия този необхватен градски пейзаж е издигнат за 35 години!
Стари против нови шанхайци
Истината е, че сходно опълчване няма, само че е забавно по какъв начин можеш да получиш поданство, в случай че не си роден в Шанхай. На първо място: мъчно, само че второ място: разумно, на трето: брилянтно.
Днес посоката е към градовете. Защото, за разлика от началото на новия век, когато жителите на селата са 66% от популацията на Китай, през днешния ден съотношението е тъкмо противоположното. А при 25 млн. население на Шанхай, неограниченото му повишаване е проблем, който управляващите вземат решение по повече от логически метод. Нещо като приемането на софийско жителство по комунистическо време.
А комунистическата ни история има общ интервал. Сетих се за него, гледайки прекомерно многото деца с червени пионерски връзки. Върнах се обратно във времето. А под деца имам поради преобладаващо девойки.
За това си има пояснение. Докато в по-голямата част на Китай единственото дете за предпочитане би трябвало да е момче (за да работи на полето, а и комшията също е по-спокоен, когато в съседство се ражда момче), в Шанхай е тъкмо противоположното: аборт до момиче. Така се основава сериозен дисбаланс. А тази специфичност на Шанхай е подбудена от доста скъпите жилища и тава, че при сватба момчето би трябвало да обезпечи жилището. А преди 40-ина години са подарявали колела...
И по този начин, методите да получиш поданство в Шанхай са два: показваш магистърска тапия и си подготвен. Вторият вид: жениш се за шанхайка, само че със заветния документ се сдобиваш след 10 години брак. И като споделих брах: ето нещо любопитно. Най-предпочитаната кола за сватбени тържества е BMW: Be My Wife – BMW.
Колите с ДВГ са минало, бъдещето е на електрическия автомобил
Поводът да посетя Китай бе Shanghai Auto 2025. Там, а и по улиците, главната тематика бе електрическият автомобил.
Именно той е средството, което Партията в Китай вижда като метод да победи западните автомобилни производители. Инженерът Уан Ган предлага тази своя концепция на държавното управление, някой взима, че се заинтересува (представете си в този момент някой да изпрати писмо към българското държавно управление, на което да получи отговор!) и се стартира 25-годишна (към днешна дата) политика в тази посока.
А тя е ясна: многомилиардно субсидиране на фирмите за развиване на технологиите и произвеждане на електрически автомобили. Няма да жегвам всеки един аспект от тази политика, тъй като те са доста. Но, най-общо казано: покриване на загубите, освобождение от налози, наливане на милиарди в стотици компании, предоставяне на земя без пари. Това скоро ще свърши, в това няма две отзиви. Но резултатът е налице.
Той е следният: през 2020 година западните производители държат 62% от доставките на леки коли на китайския пазар. През 2024 година 65% от пазара се държи към този момент от китайски марки.
И главните продажби са на електрически автомобили. Предимно китайски. Първо, тъй като са по-технологично развити от западните марки, които десетилетия единствено смучеха и бяха надменни, само че в този момент всички страдат от това.
Второ, тъй като са по-евтини, доста по-евтини. Мощният 1548 к.с. Xiaomi SU7 Ultra започва на цена от 529 900 юана ($72 591), до момента в който неколкократно по-маломощният Porsche 911 с 394 к.с. стартира от 1,468 млн. юана ($201 170).
Трето, тъй като страна желае жителите й да дишат и живеят по-добре. Може и да ви звучи необичайно, само че това е по този начин. У нас ние сме подготвени да дишаме тежки токсини, само че дума да не става някой да посегне на 30-годишните ни коли (защото множеството от нас имат по 2, даже по три). И резултатът е, че в Шанхай качеството на въздуха е доста, доста по-добро от това в София.
И ето един колорит, който не знаех. В Шанхай, с цел да регистрираш нов автомобил с ДВГ, плащаш в допълнение $15 000. Ясно е, че продажбите на нови стандартни коли ще стават все по-малко и по-малко. В Пекин? Там регистрационният ти номер дефинира по кое време ще можеш да влезеш в центъра и по кое време не.
От къде идва токът? Резонен въпрос, тъй като 70% от електрическата енергия се добива от въглища! Но тези въглища не са в градовете, не ги дишате непрекъснато. И също така, останалите 30% от възобновими източници са стигнали този дял единствено за броени години, тъй че в тази посока съотношението също ще се трансформира доста динамично в идващите години.
А великите тапи? Ами, влязохме в едно, само че поради злополука. Дори в идеалния център на Шанхай няма запушване. Причината е, че има инфраструктура. Има необятни пътища и 13 тунела под Реката-майка, както я назовават в града. Аналогия със София да върша ли?
Основният проблем
Подобен мегаполис има безчет проблеми, само че за задачата си има управляващи, да се оправят. Едно е нещото, което важи за цялостен Китай: неналичието на работна ръка! Точно по този начин, на Китай му липсват служащи. Затова и от 2017 година политиката за едно дете бе отстранена, само че повече от едно дете раждат единствено най-бедните (по обясними аргументи: да оцелеят, да работят, липса на полова култура) и най-богатите (защото могат да си го позволят).
А тези 650 млн. индивида междинна класа (!) в Китай просто не желаят да раждат, каквато и наклонността в международен мащаб.
Няма да задълбочавам в историческата част, само че напълно в резюме: две опиуми войни, вследствие на които Англия на процедура взима огромна част от контрола върху 5 от най-големите крайбрежни градове в Китай, в това число Шанхай. Това се случва през 1842 година Нанкинският контракт дава страхотни привилегии на британците за търговия във въпросните пет града, а през 1844 година (Втора опиумна война) Франция и Америка принуждават Китай да им даде същите права като на британците.
Спирам дотук с историята, която прави по този начин, че Шанхай попада под въздействието на Западния свят. А то се показва в превръщането на града в великански търговски център, контролът на огромна част от който и до през днешния ден е за британци и французи. Това даже си проличава в организацията на автобусната мрежа в града. В частите, следени преди време от британци и французи, през днешния ден автобусният превоз е проведен в обособени кръгове на линиите.
Двете народи са измежду катализаторите, трансформирали Шанхай в най-големия и най-мощния стопански град в Китай! Останах една седмица там, с цел да открия неподозирани от мен обстоятелства, икономическа мощност и хубости, които може да се осмислят единствено откакто бъдат видени персонално.
Къде е Шанхай преди 40 години
Видях го и ми беше мъчно да го допускам. Сега го пиша и още веднъж се колебая в себе си, в чутото, видяното и записаното през тези седем дни, които прекарах в Шанхай. Целият не съумях да видя даже от 563 м в Shanghai Tower , третата най-висока постройка в света и най-високата в Китай.
Но преди да стигна до возенето ми в най-бързия асансьор в света (скорост 18 м/с [65 км/ч]), първо ще опиша в резюме какво е Китай преди началото на новото хилядолетие. С две думи: земеделска страна. Преди 2000 година едно средностатистическо семейство в Шанхай разполага с 30-40 кв. м жилищна повърхност , личната баня в което е непознато събитие. Всичко се дава чартърен от страната. Към тази разграничителна линия (2000 г.) в необятната страна към 66% от популацията е селско.
През 70-те години междинният приход на домакинство в Китай е... $5, през 80-те години скача на $30-50, през 90-те към този момент доближава $200 , като тогава изключително доходоносно е да си „ бакшиш “, оправдавам се, таксиметров водач. Днес междинният приход на семейство в Шанхай е към $1500. С повишаването на приходите, нараства и апетитът. Днес шанхайци живеят в жилища по 90 - 120 кв. м , като в най-скъпия град в Китай жилищата са, меко казано, солени. В кварталите на града (ако ги насложим върху размера на България и София, то за квартал на столицата може да се одобри Дупница) жилищата вървят сред $800 000 и $1 100 000, до момента в който в центъра – по $4-5 млн. Тези числа са извънредно високи, заради което заеми за 80 години са нещо обикновено, а още по-обичайно е заемите да се наследяват.
Началото на възхода
Второто отваряне на Шанхай за/към света се случва през 90-те години на предишния век. Към оня миг безценен подарък за булката е бил велосипед, а едно семейство е било определяно като заможно, в случай че има ледник и/или климатик.
Но нещата внезапно се трансформират, откакто градът отваря търговията си със света. След 2000-та година жителите на Шанхай стартират да купуват частни жилища и коли. До 1991 година няма тунел или мост под/над Реката-майката, в този момент има 13 тунела, с помощта на които предстоящите от мен тапи в идеалния център на Шанхай... липсват.
Строежът на метрото стартира през 1994 година, като за 1,5 – 2 години се строи по една линия. Днес линиите са 18, а метромрежата в Шанхай е с най-голямата дължина в света – над 800 км, с максимален брой метростанции.
Но най-впечатляващо е какво се случва от другата страна на Реката-майка, където през днешния ден се намират най-модерните здания и небостъргачи в Шанхай, където е въпросната Shanghai Tower и телевизионната кула... Случва се това, че за тъкмо 35 години китайците са съумели да построят толкоз огромна като територия повърхност, колкото е до оня миг територията на Шанхай!
На мястото, на което през днешния ден се издига Shanghai Tower са били оризища, селскостопански земи. Днес, качвайки се на 118 етаж за 55 секунди, виждаш до края на хоризонта единствено здания. В нито една част от 360-градусовата платформа не можеш да стигнеш с взор до края на града. Половината от целия този необхватен градски пейзаж е издигнат за 35 години!
Стари против нови шанхайци
Истината е, че сходно опълчване няма, само че е забавно по какъв начин можеш да получиш поданство, в случай че не си роден в Шанхай. На първо място: мъчно, само че второ място: разумно, на трето: брилянтно.
Днес посоката е към градовете. Защото, за разлика от началото на новия век, когато жителите на селата са 66% от популацията на Китай, през днешния ден съотношението е тъкмо противоположното. А при 25 млн. население на Шанхай, неограниченото му повишаване е проблем, който управляващите вземат решение по повече от логически метод. Нещо като приемането на софийско жителство по комунистическо време.
А комунистическата ни история има общ интервал. Сетих се за него, гледайки прекомерно многото деца с червени пионерски връзки. Върнах се обратно във времето. А под деца имам поради преобладаващо девойки.
За това си има пояснение. Докато в по-голямата част на Китай единственото дете за предпочитане би трябвало да е момче (за да работи на полето, а и комшията също е по-спокоен, когато в съседство се ражда момче), в Шанхай е тъкмо противоположното: аборт до момиче. Така се основава сериозен дисбаланс. А тази специфичност на Шанхай е подбудена от доста скъпите жилища и тава, че при сватба момчето би трябвало да обезпечи жилището. А преди 40-ина години са подарявали колела...
И по този начин, методите да получиш поданство в Шанхай са два: показваш магистърска тапия и си подготвен. Вторият вид: жениш се за шанхайка, само че със заветния документ се сдобиваш след 10 години брак. И като споделих брах: ето нещо любопитно. Най-предпочитаната кола за сватбени тържества е BMW: Be My Wife – BMW.
Колите с ДВГ са минало, бъдещето е на електрическия автомобил
Поводът да посетя Китай бе Shanghai Auto 2025. Там, а и по улиците, главната тематика бе електрическият автомобил.
Именно той е средството, което Партията в Китай вижда като метод да победи западните автомобилни производители. Инженерът Уан Ган предлага тази своя концепция на държавното управление, някой взима, че се заинтересува (представете си в този момент някой да изпрати писмо към българското държавно управление, на което да получи отговор!) и се стартира 25-годишна (към днешна дата) политика в тази посока.
А тя е ясна: многомилиардно субсидиране на фирмите за развиване на технологиите и произвеждане на електрически автомобили. Няма да жегвам всеки един аспект от тази политика, тъй като те са доста. Но, най-общо казано: покриване на загубите, освобождение от налози, наливане на милиарди в стотици компании, предоставяне на земя без пари. Това скоро ще свърши, в това няма две отзиви. Но резултатът е налице.
Той е следният: през 2020 година западните производители държат 62% от доставките на леки коли на китайския пазар. През 2024 година 65% от пазара се държи към този момент от китайски марки.
И главните продажби са на електрически автомобили. Предимно китайски. Първо, тъй като са по-технологично развити от западните марки, които десетилетия единствено смучеха и бяха надменни, само че в този момент всички страдат от това.
Второ, тъй като са по-евтини, доста по-евтини. Мощният 1548 к.с. Xiaomi SU7 Ultra започва на цена от 529 900 юана ($72 591), до момента в който неколкократно по-маломощният Porsche 911 с 394 к.с. стартира от 1,468 млн. юана ($201 170).
Трето, тъй като страна желае жителите й да дишат и живеят по-добре. Може и да ви звучи необичайно, само че това е по този начин. У нас ние сме подготвени да дишаме тежки токсини, само че дума да не става някой да посегне на 30-годишните ни коли (защото множеството от нас имат по 2, даже по три). И резултатът е, че в Шанхай качеството на въздуха е доста, доста по-добро от това в София.
И ето един колорит, който не знаех. В Шанхай, с цел да регистрираш нов автомобил с ДВГ, плащаш в допълнение $15 000. Ясно е, че продажбите на нови стандартни коли ще стават все по-малко и по-малко. В Пекин? Там регистрационният ти номер дефинира по кое време ще можеш да влезеш в центъра и по кое време не.
От къде идва токът? Резонен въпрос, тъй като 70% от електрическата енергия се добива от въглища! Но тези въглища не са в градовете, не ги дишате непрекъснато. И също така, останалите 30% от възобновими източници са стигнали този дял единствено за броени години, тъй че в тази посока съотношението също ще се трансформира доста динамично в идващите години.
А великите тапи? Ами, влязохме в едно, само че поради злополука. Дори в идеалния център на Шанхай няма запушване. Причината е, че има инфраструктура. Има необятни пътища и 13 тунела под Реката-майка, както я назовават в града. Аналогия със София да върша ли?
Основният проблем
Подобен мегаполис има безчет проблеми, само че за задачата си има управляващи, да се оправят. Едно е нещото, което важи за цялостен Китай: неналичието на работна ръка! Точно по този начин, на Китай му липсват служащи. Затова и от 2017 година политиката за едно дете бе отстранена, само че повече от едно дете раждат единствено най-бедните (по обясними аргументи: да оцелеят, да работят, липса на полова култура) и най-богатите (защото могат да си го позволят).
А тези 650 млн. индивида междинна класа (!) в Китай просто не желаят да раждат, каквато и наклонността в международен мащаб.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ