Преди 100 милиона година на Земята е преобладавал зеленият цвят.

Преди 100 милиона година на Земята е преобладавал зеленият цвят. Това е било по този начин, тъй като измежду растителността още не се били появили цветята. Покритосеменните цъфтящи растения водят началото си от времето, когато ерата на динозаврите отминавала.

Тяхната поява е като детонация и е нужда поради започващата епоха на топлокръвните животни и птици. Цъфтящите типове са това, което обезпечава храна в съсредоточен тип за топлокръвните животни. Затова възникването на цветята и на бозайниците и птиците е взаимно обвързван развой. Както и на появяването на насекомите, които опрашват цветята.

Не на всички места има инсекти, които да правят такава виновна работа. Природата обаче намира постоянно метода за оцеляване. Преди милиони години виновната задача да опрашва цветята там, където няма инсекти, е предоставена на една дребна птичка - колибри. То е измежду най-красивите птици, наред с папагал лори, слънчева аратинга, папагал розела, корела, синигер, паун и други

Това необикновено по своето устройство и метод на живот творение е същински дипломат на цветята. Птичето отговаряло на условията на климата и наред с насекомите почнало да се храни с нектар. Клюнът му се издължил и това се оказало значимо преимущество.

Тази птичка живее на прага на физическите благоприятни условия. Животът на колибрито минава на бързи обороти, тя лети с голяма скорост. Малките красиво обагрени крилца вършат забележителните 80 маха, изписвайки осморки във въздуха, неуловими за човешкото око. Докато пърха с гневна скорост във всички направления, тя основава към себе си силово подемно поле. Това я прави най-виртуозният дребен авиатор в света, тъй като колибрито е най-малката позната на планетата птичка.

Много са нещата, които колибрито може да прави само измежду птиците. Това храбро, пламенно и бързо като мълниите птиче заслужава особено внимание.

Класификация и история на колибри

Колибрите са семейство бързолетни птици с научно наименование Trfchilidae. В фамилията на Колибровите влизат към 340 типа, събрани в към 100 рода.

Картата на родословното им дърво демонстрира бързата им диверсификация отпреди 22 милиона години.

Всички колибрита попадат в 9 съществени клада, избрани от връзките им с нектароносните растения и разпространяването на птиците в нови географски области.

Докато всички колибрита зависят от цветния нектар, с цел да подхранват бързия си метаболизъм и висящия полет, координираните промени във формата на цветята и човките на птиците подтикват образуването на нови типове растения и животни. Поради този извънреден постепенен модел, към 140 типа колибри могат да съжителстват в избран район като Андите.

Ключов постепенен фактор се е оказал промененият вкусов рецептор, който е предиздвикал дребните птички да стартират да се хранят с нектар.

Преди към 22 милиона години родовете на днешните колибрита са се открили в Южна Америка, където изискванията на околната среда подтикват по-нататъшното многообразие.

В рамките на един и същи географски район колибритата еволюират дружно с растителността и през днешния ден разнообразието им е поразително.

Разпространение и местообитания на колибритата

Различните елементи на Северна и Южна Америка са домът на най-малкото птиче, само че въпреки всичко влажните елементи на Амазония са пожеланото местообитание за колибритата.

Обичат местата, където има ниви и ливади, с изключение на влажните екваториални гори. Най-често могат да бъдат следени там, където има поляни със свежи цветя, а покрай тях планини или хълмове.

Описание на колибритата

Размерът на колибритата зависи от техният тип. Най-малките колибрита са пчелните и тежат единствено 1, 8 грама, дълги са към 5 сантиметра. Размерите им са на приблизително огромен бръмбар.

Някои типове имат много по-големи размери. Гигантското колибри е дълго 21 сантиметра и тежи 20 грама, то е колкото нашите врабчета.

Интересна детайлност е, че колибрито има дребни и недобре развити крайници. Те рядко вървят, нормално ги виждат в полет.

Опашката им е с друга величина и форма. Имат добре развити гърди и кил. Идеално е развита и мускулатурата, обвързвана с летенето.

Колибритата имат къси и заострели крила. Оперението им е извънредно красиво, разноцветно с железен искра. Всяка птиче има към хиляда перца, а при някои типове те са 25 хиляди. Най-добре са развити маховите им пера, те са към 10 на брой.

Перфектното оперение подкрепя изумителния полет на птичката, тя лети освен напред, само че и обратно, а също по този начин виси във въздуха на място. Колибрито е истински въздушен акробат и умее разнообразни летателни техники, като изкусно прави разнообразни акробатични фигури.

Най-интересното при маха на крилата на колибрито е методът, по който се движат крилцата при полет. Другите птици движат крилата си нагоре и надолу, до момента в който колибрито върти крилата си, които разказват осморки. Крилата създават подемната мощ, нужна за издигане или втурване. Затова птичката виси във въздуха.

Тази птичка има голямо за тялото сърце, то заема половината от цялата съдържимост на гръдния панер на колибрито. Има най-бързата сърдечна периодичност, с която поддържа свръх бързия си метаболизъм, температура и пулс.

Колибрито има съвсем същата анатомия като останалите птици, присъща с късия си хранопровод, гуша, меко стомахче, воденичка, огромен черен дроб, само че без жлъчка.

Внимание заслужава човката на птичето, която е дълга и тънка. Човките на някои типове са приспособени да се хранят с избран тип растения.

Интересна форма има и езикът на колибрито. Той е дълъг и тъничък като тръбичка и разграничен на две, като се захваща за черепа. Двете половини са покрити с ресни, наречени ламели. Когато езикът е вътре в устата, ламелите обгръщат всяка част, а когато птицата го изважда, с цел да го потопи в нектара, двете половинки се раздалечават, а власинките се изправят. При вкарване назад в устата власинките се сгъват, задържайки нектара.

Върхът на езика е затрупан с косъмчета и доста преносим. Той е в положение да близне цветето 13 пъти за секунда, по тази причина се споделя, че птичето смуче нектара.

Начин на живот на колибритата

Това са дневни птички, които са непрестанно в полет, а нощем изпадат във вцепенение, като освен това се смъква рядко температурата и всички витални процеси се забавят доста.

Колибритата рядко се събират в ята. Те избират самотният живот и се събират с други единствено през размножителния интервал.

Териториални са и много нападателни в опазването на територията и дребните си. Смело се впускат в борби, в случай че са застрашени пилетата и постоянно печелят против по-голям от тях съперник.

Хранене на колибрито

Храненето е следващият удивителен факт около птичките. Те изяждат храна, която надвишава пет пъти личното им тегло.

Колибрито се храни със захарта от нектара на цветята, съдържащи под 10 % захари. Протеините, аминокиселините и витамините обаче не му доближават и си ги набира от насекомите, с които се храни. Колибрито не каца, с цел да пие нектар, а се задържа във въздуха, махайки пламенно с крила.

Размножаване на колибритата

Тези птички не образуват двойки. За дребните се грижи напълно женската, която строи гнездото от пух, мъхове и паяжина. Прикрепват го към клоните на дърветата, само че от време на време жилищата им са висящи. Гнездото е надълбоко и птицата е съвсем скрита в него, до момента в който мъти.

След оплождане женската снася 2 по-рядко 1 бяло яйце. То е напълно малко, колкото зърно от кафе и тежи 2 грама. Мътенето трае 14 до 20 дни. Малките се излюпват без пера и безпомощни.

Малките се излюпват май и юни и имат извънреден вкус. Растат бързо и изхвърчат от гнездото на 20 до 25 ден от излюпването.

За толкоз дребна птичка колибритата имат изумително дълъг живот, до 10 години, като има маркиран връх от 17 години.

Въпреки това колибрито не може да се гледа в клетка в апартамент, сходно на папагали като ара, неразделки, какаду.