Преди 10 години написах, че Делян Пеевски е мамино детенце,

Преди 10 години написах, че Делян Пеевски е мамино детенце, постигнало всичко с помощта на майка си Ирена Кръстева. На 19 година, още студент той беше назначен в борда на Пристанище Варна, след това разви бизнес, който му донесе милиони. Създаде мрежа от контакти в правосъдната ни система и де факто ръководи прокуратурата.

Днес, 10 години по-късно обликът на Пеевски е изчистен до степен на неразбираемост и съм задължен да призная и позитивните му качества.
Оказа се, че той е комбинативен, еластичен, хиперактивен и напорист предприемач. Както и политик, който постави в дребния си джоб новоизлюпените Кирчо, Асенчо, Денков и сие.

Да се запитаме: С какво Пеевски е по-различен от олигарсите на прехода, като Васил Божков, Домусчиев, Гриша Ганчев, Георги Гергов? Божков не му ли дадоха хазартния бизнес? На Домусчиев не му ли харизаха БМФ? Гергов не прави ли милиони под крилото на Българска социалистическа партия и след това на ГЕРБ?
Всички са един дол дренки, само че за разлика от тях, Пеевски направи пробив в политиката. Започна да върви на работа в Народното събрание и за малко се трансформира в неофициалния министър председател на страната. Думата му тежи – слушат го всички – от Политическа партия и ГЕРБ до неугледния министър председател Денков.
За да стигнем до обстановката Пеевски да се самопредложи за министър председател?! Не съм очаквал, че ще го напиша, само че Пеевски е добър политик и ще е милион пъти по-добър министър председател от Николай Денков, Кирил Петков, Борисов и който се сетите от политиците ни. За разлика от харвардските измамници той усеща пулса на събитията, богат е /няма да краде като тях/ и работи с мисъл за хората. Електората на Движение за права и свободи го боготвори. Доган му е дал своя вот 100% доверие. Борисов го слуша. Всички се преценяват с мнението му.
Как се случи това? От най-мразения човек в страната – Пеевски се трансформира в незаобиколим фактор в политиката. И това не се дължи единствено на промяната на политическата обстановка, само че и на персоналните му качества. Каквито Кирчо, Асенчо /с тегленето на заеми и продажба на държавни земи/ и Денков не имат.

Иво Югов