10 години след засаждането си, крайречна гора в Пловдивско ни пази от наводнения и ерозия
Преди 10 години екип от опитни лесовъди стартира бавния и комплициран развой по възобновяване на крайречни гори в предпазена зона „ Река Марица “ в Пловдивско. Намирането на терен лишава две години поради редица административни компликации. От лесовъдска позиция задачата също е предизвикателство – задачата е да бъдат отстранени хибридни типове топола, употребявани за промишлен дърводобив и да бъдат сменени с 6-7 локални типа, подобаващи за локалните условия и устойчиви на изменението на климата. Засаждането и последващата грижа за близо 57 000 фиданки от разнообразни типове също е комплицирано и продължава няколко години – с премахване на плевелите, разрохкване на почвата, поливане и други
Въпреки провокациите, през днешния ден на към 140 декара в местностите Мерич орман и Гущерова одая в Пловдивско порастват гъсти крайречни гори от летен дъб, полски бряст, бял бряст, полски явен, черна елша, бяла елша и черна топола. А триумфа на начинанието изискуем на Регионалната дирекция по горите (РДГ) в Пловдив, която управлява дейностите в партньорство с Изпълнителната организация по горите (ИАГ) и WWF България. Възстановяването е съфинансирано по стратегия LIFE на Европейския съюз и е съпроводено с възобновяване на към 100 декара крайречни гори в предпазена зона „ Мартен-Ряхово “ в Русенско под управлението на РДГ „ Русе “ в партньорство с Държавно ловно стопанство „ Дунав “. И там плантации от хибридни тополи за бързо произвеждане на дървесина са сменени с локални типове – черна топола и бяла върба, които са по-устойчиви на локалните условия.
На 7 април представители на горските институции и WWF бяха на терен в околност Мерич орман до с. Маноле, Пловдивско, с цел да отбележат 10-ата годишнина от възобновените гори. Събитието беше част от формалната стратегия на Седмицата на гората, която честваме към този момент повече от век през първата цялостна седмица на април.
„ За мен най-голямото ентусиазъм е това, че горски институции, природозащитни организации, научни, бизнес и локални общности в лицето на Изпълнителната организация по горите, районните дирекции по горите в Пловдив и Русе, държавните горски и ловни стопанства ДГС Асеновград и ДЛС Русе, ние от WWF, локални общности и учебни заведения се обединихме под общата идея да възстановим тези скъпи местообитания. И резултатът е налице – през днешния ден по поречието на Марица и Стряма в Пловдивско и на Дунав в Русенско имаме прелестни гори, които децата, взели участие в залесяването, назовават „ нашата гора “ – и това е най-ценното “, коментира Нели Дончева, началник на стратегия „ Гори “ на WWF.
Дом за дивите животни, щит за хората
Крайречните гори са измежду най-ценните и редки местообитания у нас. В подтекста на изменящия се климат, те ще стават все по-важни, тъй като забавят скоростта и разрушителната мощ на водата при поройни, интензивни превалявания, които водят до наводнения и се чака да зачестят поради изменението на климата.
Крайречните гори ни пазят освен от наводнения. Те пречистват водата, пазят крайбрежията от ерозия, защищават речното дъно от вкопаване и по този начин оказват помощ да се резервира равнището на подпочвените води в кладенците. Крайречните гори също по този начин са дом на стотици типове растения и животни– като синявици, патици, корморани, фазани, кълвачи, ястреби, сърни, зайци, лисици, язовци – по тази причина не инцидентно са сравнявани с екваториалните джунгли. От тяхното положение зависи и видовото многообразие и количеството на рибата. Една възобновена крайречна гора оказва помощ разпокъсъните като острови горички в равнината да се свържат и трансфорат в по-голям дом за биоразнообразие.
От плодородни аграрни земи до изчезващи екосистеми
Крайречните гори са измежду най-редките и повредени от човешка активност местообитания на планетата. Причината е, че още от древността са измежду най-привлекателните за заселване и земеделие, тъй като са плодородни и елементарно се обработват. Затова и площта им непрекъснато понижава. През последните 200 години Европа е изгубила 80% от тези местообитания.
През 50-те години в България стартира най-интензивното модифициране на този вид гори, тъй като се е считало, че крайречната растителност пречи на отока на водата и усилва риска от наводнения. Проучванията през последните 50 години демонстрират, че противоположното е правилно – по-голям риск носи отстраняването на растителността, дигирането и изправянето на речните корита.
Заливните гори обаче остават измежду най-застрашените местообитания в България. Те заемат под 1% от горските територии и не престават да бъдат под напън. Основните закани пред тях са изсичането на дърветата, с цел да се освободи място за земеделие, добивът на инертни материали за строителство, който променя речното корито и равнището на подпочвените води, нерегламентираните сечи, основаването на плантации от хибридни типове за бързо произвеждане на дървесина и други
Вече 20 години WWF България работи за възобновяване и устойчивото ръководство на горите един до друг с институциите и бизнеса – тъй като знаем, че както ние хората имаме потребност от природа, по този начин и природата има потребност от нас и нашата грижа – с цел да я съхраним за нашите деца.
Можете да подкрепипте напъните на WWF с подаяние на https://dari.wwf.bg/priroda.
Въпреки провокациите, през днешния ден на към 140 декара в местностите Мерич орман и Гущерова одая в Пловдивско порастват гъсти крайречни гори от летен дъб, полски бряст, бял бряст, полски явен, черна елша, бяла елша и черна топола. А триумфа на начинанието изискуем на Регионалната дирекция по горите (РДГ) в Пловдив, която управлява дейностите в партньорство с Изпълнителната организация по горите (ИАГ) и WWF България. Възстановяването е съфинансирано по стратегия LIFE на Европейския съюз и е съпроводено с възобновяване на към 100 декара крайречни гори в предпазена зона „ Мартен-Ряхово “ в Русенско под управлението на РДГ „ Русе “ в партньорство с Държавно ловно стопанство „ Дунав “. И там плантации от хибридни тополи за бързо произвеждане на дървесина са сменени с локални типове – черна топола и бяла върба, които са по-устойчиви на локалните условия.
На 7 април представители на горските институции и WWF бяха на терен в околност Мерич орман до с. Маноле, Пловдивско, с цел да отбележат 10-ата годишнина от възобновените гори. Събитието беше част от формалната стратегия на Седмицата на гората, която честваме към този момент повече от век през първата цялостна седмица на април.
„ За мен най-голямото ентусиазъм е това, че горски институции, природозащитни организации, научни, бизнес и локални общности в лицето на Изпълнителната организация по горите, районните дирекции по горите в Пловдив и Русе, държавните горски и ловни стопанства ДГС Асеновград и ДЛС Русе, ние от WWF, локални общности и учебни заведения се обединихме под общата идея да възстановим тези скъпи местообитания. И резултатът е налице – през днешния ден по поречието на Марица и Стряма в Пловдивско и на Дунав в Русенско имаме прелестни гори, които децата, взели участие в залесяването, назовават „ нашата гора “ – и това е най-ценното “, коментира Нели Дончева, началник на стратегия „ Гори “ на WWF.
Дом за дивите животни, щит за хората
Крайречните гори са измежду най-ценните и редки местообитания у нас. В подтекста на изменящия се климат, те ще стават все по-важни, тъй като забавят скоростта и разрушителната мощ на водата при поройни, интензивни превалявания, които водят до наводнения и се чака да зачестят поради изменението на климата.
Крайречните гори ни пазят освен от наводнения. Те пречистват водата, пазят крайбрежията от ерозия, защищават речното дъно от вкопаване и по този начин оказват помощ да се резервира равнището на подпочвените води в кладенците. Крайречните гори също по този начин са дом на стотици типове растения и животни– като синявици, патици, корморани, фазани, кълвачи, ястреби, сърни, зайци, лисици, язовци – по тази причина не инцидентно са сравнявани с екваториалните джунгли. От тяхното положение зависи и видовото многообразие и количеството на рибата. Една възобновена крайречна гора оказва помощ разпокъсъните като острови горички в равнината да се свържат и трансфорат в по-голям дом за биоразнообразие.
От плодородни аграрни земи до изчезващи екосистеми
Крайречните гори са измежду най-редките и повредени от човешка активност местообитания на планетата. Причината е, че още от древността са измежду най-привлекателните за заселване и земеделие, тъй като са плодородни и елементарно се обработват. Затова и площта им непрекъснато понижава. През последните 200 години Европа е изгубила 80% от тези местообитания.
През 50-те години в България стартира най-интензивното модифициране на този вид гори, тъй като се е считало, че крайречната растителност пречи на отока на водата и усилва риска от наводнения. Проучванията през последните 50 години демонстрират, че противоположното е правилно – по-голям риск носи отстраняването на растителността, дигирането и изправянето на речните корита.
Заливните гори обаче остават измежду най-застрашените местообитания в България. Те заемат под 1% от горските територии и не престават да бъдат под напън. Основните закани пред тях са изсичането на дърветата, с цел да се освободи място за земеделие, добивът на инертни материали за строителство, който променя речното корито и равнището на подпочвените води, нерегламентираните сечи, основаването на плантации от хибридни типове за бързо произвеждане на дървесина и други
Вече 20 години WWF България работи за възобновяване и устойчивото ръководство на горите един до друг с институциите и бизнеса – тъй като знаем, че както ние хората имаме потребност от природа, по този начин и природата има потребност от нас и нашата грижа – с цел да я съхраним за нашите деца.
Можете да подкрепипте напъните на WWF с подаяние на https://dari.wwf.bg/priroda.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ