Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ излъчи втора част от специалното

Предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ излъчи втора част от специфичното изявление, което Мартин Петров даде за предаването преди оповестяването на новината, че славното крило влиза в екипа на претендента за президент на БФС Димитър Бербатов. В нея Футболист №1 на България за 2006 година и създател на единственото попадение за националния ни тим от последното ни присъединяване на огромен конгрес – Евро 2004 в Португалия разяснява положението на родния футбол.

- Марто, като се замислиш за кариерата си, къде ти беше най-трудно - Швейцария, Германия, Англия, Испания?
- Във всеки един клуб ми беше мъчно. Какво нещо е животът – татко ми, господ да го елементарни, ми споделяше: „ Учи тези езици! Стига си ритал тази топка! “ И гледай по какъв начин се завъртя колелото – обиколих всички страни без да знам един език. Ето това беше най-трудното.

- В Швейцария беше първият ти тим зад граница - по какъв начин се оправяше там?
- Говореше се на френски. Хайде, от британски нещо си подочул в учебно заведение, само че френски… Даже не мога да си спомня дали някой изобщо говореше британски. Май единият физиотерапевт ми помагаше, а и помощник-треньорът беше македонец. Имаше и един сърбин в тима, където и да отидех, все сърби имаше. Това е първата спънка, с която се сблъскваш. Затова дано насочва един зов към младите, които желаят да излязат и в действителност имат качествата, дай боже, поисквам им го, само че дано научат колкото се може повече езици. Това ще им е от изгода.

- Но да не стане единствено езици, без футбола.
- Трябва да вървят ръка за ръка. Футболните термини всеки ден ги употребяваш, чуваш ги, те ще се научат бързо. Хората правят оценка, когато се опитваш да приказваш езика. Ясно е, че приказваш подправено, бъркаш думи, сказуеми. Понякога ти се смеят, само че вътрешно го правят оценка. Младите да знаят, че това ще е първата компликация, с която ще се сблъскат.

- Но отново да подчертаем – в случай, че са положителни футболисти.
- Да, само че в днешно време има тимове, за които считаме, че не са чак толкоз положителни и надарени, само че с силата и себераздаването си, съумяват. Има го и това. Вече идната компликация беше друга страна, разнообразни условия, друг нрав, футболисти, лига, Висша лига, Ла Лига… Това са към този момент нещата, с които се сблъскваш от професионална позиция.

- Коя година като футболист беше най-успешна за теб?
- Честно да ти кажа, не съм се замислял над този въпрос.

- Когато стана Футболист на годината?
- Може би най се открояват класирането ни на европейско, както загатна, Футболист на годината, макар че, почтено казано не чаках. Все отново тогава бях контузен съвсем пет месеца, а и Бербатов играеше доста мощно в Англия, Стилиян също. Няма някаква мощна година, която да ми се откроява. Може би някакви моменти.

- Вървим към края на хубавите мемоари на един от най-хубавите ни играчи, тъй като се потапяме в родната реалност.
- Така, диалогът завърши!

- Моля те не го приемай толкоз тежко! Седем години си отвън терена – за какво футболът ни изпадна в такава рецесия?
- Едно предаване ще ни стигне ли? Няма да открия топлата вода – работата по клубовете, детско-юношеските школи, самото отношение на футболистите към подготвителния проект, режимът им, самото ръководство на футбола, футболни президенти, Футболен съюз, всичко това дружно. Следващ фактор – това са футболистите, които имаме сега. Трябва да се опитаме да ги поддържаме. И на мен не ми е прелестно, че за 10 минути ни вкарват три гола. И добре, че стопираха! Не съм вътре в тима, имат си треньорско управление, те си знаят какъв им е бил замисълът най-вече за този мач или за идващия, само че би трябвало да разберем, че това са ни футболистите. Знам, че в този момент е елементарно да се мачка, тъй като и аз съм бил в националния тим и знам какви рецензии сме търпели, доста по-големи рецензии, в сравнение с в този момент. Трябва по някакъв метод тези футболисти даже и да нямат нужната класа към този момент, уповавам се да се развият някои от тях, да покажат, че с хъс, себераздаване могат ненапълно да се опълчват на тези тимове. Швейцария е добър отбор, само че не е някакво чудовище. Според мен, в случай че бяхме излезли малко по-освободени, в случай че се бяхме пробвали най-малко в първия мач на личен терен… Ясно, че публиката ни липсва, изключително на нас сигурно. А ние се предадохме и надали не си викахме: „ Дано да паднем с по-малко. “ Не може по този начин! Виждате Исландия какво направиха преди години. Кажи ми едно име от Исландия, аз не се сещам! Македония бие Германия, класира се на европейско, а знам единствено Пандев. А Косово какъв брой точки имат в последните 2-3 години, откогато се сътвориха като тим? Те събират повече точки, в сравнение с ние в групата.

- Но и къде играят футболистите им…
- Да, само че не са световноизвестни звезди. Ето, съществено, от Македония не се сещам за различен, с изключение на Пандев, който е на 38 години. Това най-вече ме боли като човек, който постоянно това се е опитвал да играе на терена, да се раздава, постоянно съм прегарял и това ми е коствало картони и излагания по терена, само че това ми е бил хъсът. В момента в избрани мачове го няма. А в дуели, в които го загатнат, незабавно се реализира резултат. Ето със Северна Ирландия беше слаб мач и за двата тима, само че там повече се бореха, имах възприятието, че повече влизат в единоборства. Слаб мач, нямаше положения. Можеше и те да ни излъжат, можеше и ние да ги излъжем до последната минута. По принцип по този начин е във футбола. Можеше Митко Илиев да я вкара най-после и щях да съм най-радостен, само че не стана. Нека се пробват да се раздават, тъй като в последна сметка стигаш до мач с тим, който е по-класен от теб и каквото и да направиш, когато е по-класен от теб, те бие. И аз съм взел участие в срамни резултати, за жалост. Но това е – идва по-класен тим, нямаш и ден, нямаш шанс и те бие. Но си се опитал до някаква степен да се противопоставиш, а не надали не да се предадеш. Няма по какъв начин да стане.

- Болно ли ти е било, че са ви подлагали на критика? Примерно, връщате се от европейското състезание в Португалия и хората сякаш не правят оценка, че България въпреки всичко е стигнала до огромен конгрес.
- На никой не му е било прелестно. Колкото и да споделяме, че не четем и не слушаме, а едно време се четеше повече… Мен болното ми е било не толкоз от рецензиите, обикновено е като ти вкарват гол след гол, не може да искаш положителни неща, болно ми е било от това, че някой наскърбява и съм го казвал милион пъти. Когато е имало градивна рецензия, когато някой е изявявал мнение в медиите, че може би е трябвало да играем по този начин, че аз съм играл едва, обикновено е, всеки има право на мнение. Но не да обиждаш персонално. Да не загатвам образци, имало ги е… Това ни е било болно и ни е обиждало, тъй като в действителност сме давали благо и драго националният тим да върви напред. Това, че не се е получавало, в последна сметка такива са били времената. Опитвали сме и считам, че постоянно във всяка квалификационна група, дали за европейско или за международно, не ни е достигало малко, с цел да се класираме. Винаги до 2-3 кръга преди края на квалификациите сме имали късмет да се класираме. За страдание, в този момент минават първите 3-4 кръга и към този момент нямаш късмет. Това е разликата. Искам момчетата в действителност да се себераздават, да горят на терена и това ще го оценим и вие като почитатели, и ние като някогашни играчи. Рано или късно, когато правиш това, ще има триумф.

- Откъде би трябвало да пристигна смяната? Кой да я направи тази смяна, за която непрестанно се приказва толкоз години? Наближава ли Конгрес, всеки споделя, че би трябвало да се обърне внимание на детско-юношеския футбол, само че минава Конгресът и всичко се не помни.
- Това е неприятното. Донякъде може би е обвързвано и с политиката. Всеки дава обещание, минават изборите и си остават обещанията. Може би по този начин е и с футбола, което не е вярно. Като обещаеш нещо, въпреки всичко би трябвало да го изпълниш. Промяна е ясно, че би трябвало да има. Кой и по какъв начин ще я направи и какво счита да прави е обособен въпрос. Все още нищо не сме видели и чули. Смятам, че смяна би трябвало да има, тъй като доскоро изброихме факторите и националният тим ни е огледалото. А и на клубно ниво, с изключение на Лудогорец, а и той в последните години боксува. Така че какво вършим? Трупаме негативи, не можем да съберем и нужните точки. Когато стартират мачовете за Лига Европа или за Шампионска лига, започваме от някакви кръгове, където с цел да достигнеш до елиминационната фаза, би трябвало да изиграеш 10 мача. От юли месец започваш да играеш. А това може да се промени с трупане на победи, трупане на точки, с цел да може да се издигаме в ранглистата.

- Ще се избави ли твоят пръв тим Ботев (Враца) от изпадане?
- Пожелавам им го от все сърце! С кмета се познавам персонално, дава благо и драго за тима, към този момент какъв брой години Ботев (Враца) е в „ А “ група. Смятам, че демонстрира стойностен футбол за стандартите на българското състезание. Взимат и опитни, пробват се да постановат и млади играчи. Разбира се, не разполагат с бюджета на някои други тимове. Опитват се с опитни и с млади играчи чартърен от така наречен наши грандове, които не им дават опция. Надявам се, притискам им палци! Трудно е, много се завърза борбата изпод, в последна сметка времето ще покаже.

- Има ли изгода от чужденците, които играят в българското състезание? Питам те, тъй като съвсем цялата ти кариера мина в чужбина. Навсякъде си бил чужденец, знаеш какво е било отношението към теб. Какво би трябвало да покаже чужденецът, който играе в България?
- Както аз, по този начин и Стилиян, по този начин и Бербатов, по този начин и другите момчета, които са се сблъскали и дълго време са играли в чужбина, знаят за какви условия става въпрос към нас. Все отново да не забравяме – да, чужденец си, колкото и да е, постоянно имат едно мислено. Българин си, не си сърбин, не си бразилец. Не идваш от някаква международна футболна мощ, с цел да си кажат „ уау “ и да имаш някакъв заем на доверие. Трябва да си го извоюваш със ужасно доста труд и най-много да си непрекъснат, тъй като при едно минимум съмнение, сме усещали всички ние, незабавно си леко вън от състава. Но с качествата и с труда, който полагаш, още веднъж се връщаш. Това е хубаво, в последна сметка по този начин се изграждаш, по този начин се каляваш. В България неприятното, което ми прави усещане е това – Лудогорец – ЦСКА играха преди няколко кръга и от 22 футболисти, имаше един българин. Националният селекционер Ясен Петров на трибуните гледаше примерно по какъв начин Десподов загрява. Неприятно е това, само че постоянно съм казвал, че в случай че се взимат в действителност класни чужденци, които да вършат разликата, както дръзвам да настоявам, че ние в избрани моменти сме го правили в нашите тимове, съм „ за “, за какво не, подвигат класата. Но когато взимаш чужденци, единствено и единствено тъй като е чужденец или не си 100% уверен, че той ще ти свърши работа, само че примерно е минал през Барселона или през ПСЖ в някакъв филиал, втори тим, това е било преди 4-5 години примерно. И ти го взимаш и очакваш да направи някаква разлика! Даваш му прекрасен контракт, идва миг, в който решаваш, че този състезател не става, само че какво правиш, когато си подписал с него за 3 години? Същевременно юноши и деца, които към този момент са достигнали равнището, могат и би трябвало да се сблъскат с българския футбол, не им се дава късмет. Или им се дава късмет в един или два мача. Много добре знаем, че изключително младеж, момче на 17-18-19 години още не е построен като футболист, занапред се сблъсква с българския футбол, с българската реалност. Едно е да играеш в юношеските групи, друго е в българския футбол, на каквото и равнище да е, в каквото и положение да е, ти се сблъскваш с мъжкия футбол. Викне ти някой, подвикне ти някой съотборник, ти се стъписаш. След първия, втория мач, той не става. Няма по какъв начин – би трябвало да се дава късмет на тези момчета. Особено тимове от средата на таблицата, от „ златната среда “, които не играят за нищо. Трябва да се дава късмет на тези момчета, тъй като това е бъдещето. Нека не ми споделят, че нямаме гении! Аз съм уверен, че има! Просто би трябвало малко повече да се разчита на тях. Какво вършим – взимаме чужденци и споделяме, че ще нападаме Шампионска лига или Лига Европа. Но идват юли и август квалификациите и те отстранява някакъв македонски или албански тим, който не сме го и чували. Какво правиш след това с този тим? Какво гониш? И другата година почваш да правиш нов тим. За мен това не е вярно, това е персонално мое мнение. Има си ръководители, нито съм близо, само че не мога да схвана за какво е тази политика. И тя не е от една или две години. Нямам нищо срещу чужденците, стига да са в действителност качествени, както примерно планът Лудогорец в околните години направи. Там се взеха качествени чужденци и по тази причина имаха триумфи. За всички ни е ясно, че се вложиха доста пари, не знам и там по каква методика работят, само че се вложиха доста пари, взеха се класни чужденци, класни треньори и резултатите не закъсняха.

- Защо съгласно теб дербито Левски – ЦСКА загуби блясъка си? Навремето имаше по 40 хиляди фенове, а в този момент все едно подобен мач не е съществувал.

- Това, което изброихме – може би равнището на футбола…

- Смятал ли си в миналото, че Левски ще се бори за оцеляване?
- Изпадна в неприятна обстановка, само че това е постоянно, когато разчиташ на един човек да устоя клуба. Това също е политика – постоянно би трябвало да имаш едно мислено, когато не дай си боже нещо такова се случи, с цел да може да реагираш и по някакъв метод тимът да не изпада чак в такова положение. Примерно, както са в този момент спекулациите и слуховете, че Гриша Ганчев разгласи, не знам и там какво ще се случи. Защото в случай че той в действителност се отдръпна, считам, че и ЦСКА може да изпадне в такава обстановка. Кой ще поеме тези разноски на тези футболисти и издръжката на клуб, което не е малко? И който да обича клуба. Подкрепата на почитателите постоянно ще я има, тъй като имат фенска маса и двата клуба, само че блясъкът се изгуби тъкмо поради тези проблеми, катаклизми, промяна на футболисти, треньори, управления. Може би публиката към този момент се отдръпна и останаха най-крайните и правилни последователи на двата тима.

- Смяташ ли, че твоят другар Димитър Бербатов има късмет да стане президент на БФС в случай, че има Конгрес, тъй като считам, че по-скоро националите ни ще се класират на международно състезание, в сравнение с да станем очевидци на подобен конгрес, който непрестанно се отсрочва?
- Да се надяваме в най-скоро време да се разгласят някакви кандидатури, с цел да може и хората по клубовете да видят кой какво ще предложи, какъв проект на развиване ще има за въздигането на българския футбол. Дали ще стане той, дали ще е някой различен, ще забележим. Откъм Конгреси и аз не знам какво става, кой ще е законен, кой не е, дали ще има, дали няма, а и не съм осведомен с правото в България. Но в случай, че на 25 юни би трябвало да има Конгрес и Изпълкомът би трябвало да го гласоподава, за какво не го създадат законен? Защо в тези времена би трябвало да се харчат непотребни пари и след шест месеца да вършим нов? Окей, в случай че февруари си е постоянният, тогава знам ли, да си остане за февруари. Не знам, пробвам се по някакъв метод да си го обясня, тъй като това е огромно събитие, би трябвало да се наемат чиновници, зали, трето, четвърто, клубовете да дойдат да гласоподават, всичко това са разноски. А в днешно време не считам, че е толкоз належащо. Тези разноски могат да се хвърлят в построяването на терен, на подпомагането на детско-юношеските школи и така нататък Знаете от какво имаме потребност и може тези пари да отидат в тази тенденция съгласно мен.

- Какъв съвет би дал на Бербатов, в случай че стане президент? Ще се опиташ ли да му кажеш нещо от това, което коментирахме?
- Разбира се, че с каквото мога ще се опитам да му оказвам помощ и да му бъда от изгода. Оттам нататък към този момент, считам че той е задоволително ерудиран, видял е и се е сблъсквал, само че е напълно друго. Едно е да си състезател, едно е да си треньор, едно е да си началник на българския футбол. Смятам, че доста добре го знае и го прави оценка, знае, че ще се сблъска със ужасно доста компликации, проблеми и трудности.

- Чуваш ли се с „ третия кон от каляската “ Стилиян Петров?
- И с него поддържаме връзка, да. Нормално е да си приказваме на тези тематики, не ни е прелестно. Чухме се след мача с Швейцария и говорихме един час, ухото ми заглъхна. Коментираме и ни е неприятно, чудим се за какво по този начин се получава, разясняваме и тематиките за БФС – кой ще стане, дали ще се промени нещо, дали няма, дали можем с нещо да помогнем. Сега всички надали не си викат – тези си живеят в чужбина, гледат си живота. Хубаво де, само че това са си персонални работи, които сме си ги построили, извоювали, изкарали. В момента всеки преценя в персонален проект къде да живее и какво да прави. Оттам нататък към този момент с течение на времето и завъртането на колелото, всеки ще поеме по някакъв път, обвързван с футбола, сигурно. Кой, по какъв начин и по какъв метод - бъдещето ще покаже.

- Ти по какъв начин се виждаш след три години?
- Не знам. Виждате тези времена по какъв начин се менят и не се знае другата седмица или месец какви ще се рестрикциите. Няма по какъв начин да ти кажа след три или след пет години какво ще е. Да се надявам, че ще стартира да се занимавам с футбол. Знам, че изначало ще е мъчно, защото това е ново занятие – дали ще е треньор, дали ще е някакъв пост, каквото ще да е. Надявам се да стартира в скоро време и да стартира да се сблъсквам и с тези проблеми, с цел да мога и там да почна да се закалявам. Както като футболист изпитвах компликации, по този начин и в този момент като някакъв тип орган – треньор, началник, каквото ще да е.

- Кое е най-голямото отчаяние, което си претърпял в живота?
- Най-неприятното е травмата, приказвам като състезател.

- А като човек?
- Имало е моменти, в които избрани хора, които си считал за близки до теб, са те подлъгвали, предавали. Но не съм човек, който злобее. Изживявам го, само че в никакъв случай няма да потегли да ги петня или по някакъв метод да им връщам. В последна сметка те си преценят.

- Кое е първото нещо, което ще направиш, когато се прибереш в къщата ти в Мадрид?
- Разбира се, да видя фамилията ми, въпреки всичко една седмица не бях там, всичко окей ли е у дома. Ще отделя време на фамилията, ще вечеряме дружно, ще изпием по чаша вино, ще дискутираме и по този начин. Децата ще ги видя по какъв начин са, те са неповторими, развиват се по прелестен метод. Да са ми живи и здрави, поисквам триумф във всяко едно начинание в този сложен живот, тъй като занапред стартират да се сблъскват на тази възраст.
...