Георге Хаджи: Имам две законни деца и още двеста, за които нося отговорност
Предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ излъчи изявление с румънската мегазвезда Георге Хаджи. Всяка страна има своя футболен кумир. Човек, който е господ за почитателите. Хаджи с горделивост носи прякора Марадона от Карпатите. Един от малцината футболисти, уважавани еднообразно от почитателите на някогашните му тимове – грандовете Барселона и Реал (Мадрид). Но най-големите му триумфи са в надалеч по-малки тимове. Европейски клубен първенец е със Стяуа (Букурещ). Ликува и с Купата на УЕФА с турския Галатасарай. Днес той към този момент е и треньор. През 2014 година самичък сътвори плана Виторул (Констанца) и макар многото оферти да смени ситуацията, не желае да го изостави. Той е и един от най-хубавите другари на Христо Стоичков.
- Джика Хаджи, доста благодарим, че ни одобри!
- Няма за какво!
- Какво значи за теб като звезда, футболна легенда и румънец фактът, че жребият за европейското състезание бе извършен в твоята страна?
-Това е наслаждение и чест за нас. Ние сме от уредниците на европейското и тук ще се състоят мачовете в една от групите. Подготвяме се, с цел да може всичко да се получи по най-хубавия метод.
-Какво е забавното в град Букурещ? Какво би трябвало да знаят хората, които не го познават?
- Това е значителен град, културен център. Има доста музеи за навестяване. Хората тук са доста положителни и имаме великолепен стадион.
- Как виждаш себе си персонално и румънците като цяло на европейското състезание?
- Това европейско ще е малко по-особено, тъй като ще се играе на разнообразни места на континента. Всяка ера има своите любимци, има и своите отбори-изненади. Тук ще дойдат тимовете от една от групите и се надявам да гледаме огромен футбол.
- Румъния не съумя да се класира за европейските финали…
- Имахме тази опция, само че не успяхме да се възползваме. Трябва да продължим да мислим за бъдещето, с цел да може да участваме на международни и европейски финали.
- Нека се върнем обратно във времето. Вашата генерация от 1994 година имахте ужасно показване на международното състезание в Съединени американски щати. За вас си спомнят колумбийци, аржентинци, американци. Но от този момент до момента като че ли не сте имали такова класно потомство, цялостно със звезди. Ти какво мислиш?
- Генерациите се построяват. След нашата ние се опитвахме да изградим друга класна. Някой път се получава по-добре, различен път по-зле. Така че би трябвало да градим. Румъния се нуждае от отбор-победител, от футболисти, каквито бяхме ние преди време. Ние имахме доста постоянен нрав, дълго време играехме дружно и се надявам отново да успеем да извадим толкоз мощна генерация.
-Да, тогава бяхте доста покрай полуфиналите...Ако се върнем на европейското, носителят на купата е тимът на Португалия. Хаджи сега е треньор, освен това доста добър в своя клуб в Румъния. Ако би трябвало да посочиш твоите любимци за европейската купа, кои са те?
- В момента виждам няколко тима, които имат огромен капацитет: Франция, Англия - два млади тима, изпълнени с гении. Освен това Германия, Испания, чийто тим ми харесва доста, и несъмнено, Португалия, тъй като с състезател като Кристиано Роналдо, нещата се получават по-лесно. Няма един любимец, само че съгласно мен един от изброените ще завоюва европейската купа.
- Колко значимо е това да попаднеш в по-лека група?
- Няма по-леки и по-тежки групи. Всички, които са достигнали до европейските финали са положителни тимове. Много значимо е по време на шампионата твоите футболисти да бъдат свежи и да се намират в добра форма, тъй като ще се играе през три дни, след края на сезона. Така че за мен главният миг е това - да разполагаш със свежи играчи или най-малко по-голямата част от тях да са такива. Трябва доста да се тича. Давам образец с Франция на международното състезание в Русия. Благодарение на това стана първенец.
- По твое време имаше доста качество измежду футболистите. Как намираш футбола в този момент към ден сегашен и по-специално на ниво национални тимове?
- Аз одобрявам изобретателния футбол, играчите с гений и огромна креативност. Основата на футбола е да доминираш и да задаваш игровия темп. Затова е значимо да притежаваш топката, с цел да задаваш ти този темп. Сега мнозина се вглеждат във физическите качества на дадения футболист. А на мен ми харесва повече техниката и манталитета. Във футбола всичко потегля от главата, би трябвало да го измислиш и по-късно краката извършват. Затова одобрявам футболистите, които мислят, които в главите си виждат освен тактиката, а на терена да импровизират, да взимат ексцентрични решения. Затова се желае да си мощна персона. Това са футболистите, които на мен ми харесват, без значение дали носят на гърба си номер 10, две, девет или седем. Те би трябвало да играят футбол. Да владеят добре топката и да взимат решения.
- Какво искаш да знаят хората по света за твоята страна и за румънците?
- Ще ви кажа единствено, че не познавам чужденец, който да е пристигнал в Румъния и да не си е прекарал добре. Така че, заповядайте, тук се живее добре.
- Хората са положителни тук, нали?
- Да, ние сме латинци. Открити сме, обичаме да се разхождаме, обичаме положителната храна и постоянно посрещаме гостите си по най-хубавия метод. Румъния е доста топла и богата страна.
- Джика, а преди представял ли си си, че можеш да стигнеш дотук в твоята кариера?
- Като дете, естествено не съм си представял, само че аз постоянно съм вярвал в своите качества, вярвал съм в мен самия. Винаги съм обичал да играя футбол, още от дребен. Дадох си сметка малко по-късно, когато пристигнах в Стяуа и спечелихме Купата на европейските първенци. Тогава разбрах, че мога да имам доста добра спортна кариера.
- А по какъв начин едно дете се трансформира във футболна звезда? Как се случват нещата?
- Първо, зависи от теб. Колко обичаш играта, по какъв начин се контролираш, освен на терена, само че и отвън него. Защото с растежа идват някои неща, които са съблазнителни и ти би трябвало да устоиш на изкушението. И второ, би трябвало да взимаш доста положителни екипни решения. Защото зад всеки футболист, стои цялостен екип и този екип би трябвало да взима положителните решения, не е единствено работа на играча. Трябва да попаднеш на добър треньор, който те харесва и който ти разрешава да се изявиш по оптимално добър метод. Да те сложи на оптималното за теб място на терена. Трябва той да ти даде опцията да твориш - всичко това оказва помощ за построяването на сполучлива траектория в кариерата ти.
- Помниш ли деня, в който дебютира в националния тим на Румъния?
- Да, по какъв начин няма да го помня! Бях на 17 години. Треньор беше Мирча Луческу. Той е доста значима персона в моята кариера. Взе ме от юношеския народен тим до 17 години непосредствено в първия отбор, без да съм играл и една секунда в младежкия тим до 21 години. От него научих доста. Сега го ползвам в моята Академия, в моя тим. Така да се каже, забързвам процеса на образуване на младите играчи. Научих от него това. Когато видиш футболист с огромен гений, би трябвало да ускориш процеса на образуването му.
- Искам да те попитам, по какъв начин ти се отразяваше преди време фактът, че Румъния беше комунистическа страна? Пречеше ли ти това?
- Не, по никакъв метод. Единственото отрицателно нещо тогава беше, че не ни пускаха да излизаме в чужбина. А всеки един млад и първокласен футболист желае да се състезава с най-хубавите по света. Не ни пускаха отвън Румъния, само че другояче като метод на живот, като отношение - мога да кажа само хубави неща. Щастлив съм, че съм живял в една ера, когато имахме доста положителни учители, а те ни помагаха да осъществяваме нашите фантазии. Образованието беше на високо ниво. Само това бе неприятното - че не ни пускаха да играем на открито. Иначе - единствено хубави неща. Аз обичам да споделям - вървях на учебно заведение в Румъния, а карах университета след това в Мадрид и Барселона. Изградиха ме тук в Румъния, само че по-късно имах шанса да се дооформя в Мадрид и Барселона. Там смениха мирогледа ми по отношение на футбола.
- Помним те като нападателен футболист…
- Да, на терен огромните футболисти са такива - постоянно желаят да побеждават. Във футбола има и други неща като популярност, преса, които могат да ти размътят главата. Затова отвън терена се пробвах постоянно да бъда доста запазен, да съм покрай фамилията си.
- С какво правеше разликата на терена - с главата или с левия си крайник?
- С главата, първо с главата. Ударите се упражняват, само че би трябвало да притежаваш на първо време качеството да взимаш решения на момента. Най-важното качество на огромния футболист е главата. След това всичко идва автоматизирано. Повтаряш, повтаряш, повтаряш и достигаш до тези автоматизми.
- Ти се открояваше на фона на останалите футболисти…
- Не, на мен просто ми харесваше това, което върша. Футболът ми харесваше още от дребен. Играех с часове на улицата и ми беше доста прелестно.
- Кой миг от твоята кариера в националния тим няма да забравиш в никакъв случай?
- А, сигурно Америка. Това беше върхът, както за мен, по този начин и за целия тим. Бяхме там с концепцията, че можем да побеждаваме. Това беше нашият миг. Съжалявам, че загубихме от Швеция след дузпи. Но на този Мондиал през 1994 година Румъния се състезава равностойно с най-хубавите тимове в света.
- Има ли някакво обръщение от страна на треньора ти по това време, което се оказа уверено за теб?
- Треньорът беше доста значим. Това е водачът на състава, а ние имахме Йорданеску за ментор, който е тъкмо подобен водач. Няма огромен тим, в случай че отпред му не стои огромен треньор. Той е първият водач, а по-късно на терена във всяка линия има още трима или четирима водачи. Но преди всичко е треньорът.
- Къде усещаше по-голямо напрежение - играейки за Реал (Мадрид) или за Барселона?
- О, на мен напрежението ми харесва. И на двете места. В Барса и Реал научих по какъв начин би трябвало да се държа всеки ден, всяка минута, всяка секунда, с цел да съм най-хубавият. Ако пропуснеш една минута, ще пристигна различен, който ще заеме твоето място. Конкуренцията там е на допустимо най-високото равнище. Непрекъснато би трябвало да доказваш, че си най-хубавият и че ти заслужаваш да играеш, а не другия. Всички са много-много положителни футболисти и конкуренцията е жестока.
- А в този момент връщайки се обратно във времето, гледайки старите фотоси с екипите на Реал и Барса, какво ти дава това, изпитваш ли носталгия?
- Не, за мен това е огромна чест. Аз съм измежду малцината футболисти, играли за тези два огромни клуба. Голяма чест е за мен и благодаря на Господ, че ме е водил по най-правилния метод.
- Да, доста малко са игралите и за Реал, и за Барса…
- Шест или седем футболисти, говорейки за чужденци.
- Ако можеше да излезеш по-рано от Румъния, дали кариерата ти щеше да се развие още по-добре?
- Възможно е, само че аз съм благополучен от това, което ми даде Господ. За всичко това, което ми даде футболът. Затова и пожелах да направя моята Академия - с цел да върна на децата част от това, което съм получил. Затова се върнах в Констанца и направих тази Академия. Защото с помощта на футбола, съм това, което съм.
- Навремето те назоваха Марадона на Карпатите…
-Да, това ме прави горделив. Диего беше свръхестествен. Навремето за него се споделяше, че Господ е слязъл на Земята. Сравненията сред него и мен в Италия и Румъния беше нещо, което ме мотивираше доста. Даваше ми доста сила. И когато играхме през 1990 година в Неапол на неговия стадион, желаех да потвърдя, че съм доста огромен и аз. Имахме няколко конфликта, само че всичко е ок. Диего в действителност беше популярен!
- Какъв е описът на Хаджи с най-хубавите футболисти в света за всички времена?
- Трудно е да се каже, само че аз като левичар, бих поставил в него повече левичари /смее се/. Диего и Меси.
- И ти..
- Аз съм един от тези класни левичари.
- Да поговорим за твоята Академия. Как се роди концепцията да изградиш такава Академия, близко по същността си до тази на Барселона, нали по този начин?
- Да, до испанския футбол като цяло. Много ми харесва испанският футбол, по какъв начин допират топката, по какъв начин я подават. Прилича на южноамериканския футбол, който също е отличен. Както споделих и по-рано, футболът ми даде всичко и аз трябваше да му върна частично това, което получих. Румъния се нуждаеше и се нуждае от това да се влага в децата. Това е най-хубавото нещо, което направих, откакто прекратих спортната си кариера. Аз имам две законни деца и още 200, за които давам отговор и се стремя да им дам най-хубавите условия, в които да се разпрострат.
- И какъв извод направи от това, че имаш толкоз доста ориси на младежи под твоята настойчивост?
- Важното е да се влага в младите. Ако го правиш, ще имаш положително бъдеще за страната ти.
- Какви резултати реализира с твоята Академия, Джика?
- Феноменални. За 10 години имаме 24 трофеи при юношите. Всяка година даваме на националните тимове от порядъка на 35 играчи. За седем години в Първа дивизия сме дали опция да дебютират 38 футболисти. След седем години спечелихме купата с първия тим и то със междинна възраст на състава от 21 години и 4 месеца.
- А каква е философията на твоята Академия?
- Да преобладаваме на терена, да играем нападателен футбол. Да гледаме единствено напред, да държим притежанието на топката. Това е главният принцип в нашата Академия - притежанието на топката. А когато тя не е у нас, то влиза вторият принцип - преса, с цел да си върнем топката. Но при всички положения, ние би трябвало да задаваме игровия темп и да водим играта на терена.
- Академията е в твоя роден град Констанца, нали?
- Да, това е моят роден град. Много хубав град, на морето. И тъй като през лятото всички идват на море в Констанца и желаят да играят футбол, това е доста уместно място за начинанието.
- Значи твоят тим стигна и до шампионската купа?
-Да, първият тим, тъй като юношеските обединения са го правили неведнъж. А първият тим завоюва купата, купата и суперкупата. Това е моят тим Виторул (Констанца).
- Точно ли е да се каже, че Академията на Джика Хаджи търси идващия Джика Хаджи?
- Не, не. Попитаха ме същото преди 10 години, когато започнахме. Нашата цел е да промотираме доста играчи. Има крайни бранители, централни бранители, нападатели, освен номер 10. Искаме да даваме доста и разнообразни играчи на националния тим и за 10 години 15 наши момчета са били привлечени в първия състав на страната ни.
- Това единствено от обич към спорта ли го правиш, тъй като май нямаш огромна икономическа полза от тази активност?
- Искам единствено да дам на румънските момчета опцията да осъществят фантазиите си. Имаме доста качество при нас и желая да дам на играчите опцията да се развият и да реализират фантазиите си.
- И по какъв начин се случи всичко? Един ден се разсъни и си сподели - желая да основа Академия, с цел да върна на румънския футбол всичко това, което той ми даде?
- Играех в Галатасарай и в последните 2-3 години там аз се подготвях да стана треньор. Четох доста книги по тематиката, а след това се върнах тук и започнах да осъществявам моя план. Нашата философия е да бъдем измежду най-хубавите, няма друго. Това е нашата тактика и нашата цел.
- Сега всички във футбола се концентрират върху звездите…
- Сега има доста пари във футбола. Но не би трябвало да се приказва за пари, а за човешките качества, които има футболистът. Нашият бюджет е естествен, само че ние произвеждаме играчи. Селекционираме деликатно момчетата, както споделих държим да имат ментални качества, както и физически, и започваме да ги построяваме.
- Може ли да кажем, че Хаджи има две огромни любови - твоята брачна половинка и футбола?
- Да, значимо е фамилията. Но аз бих сложил преди всичко футбола и по-късно фамилията, тъй като като дете аз започнах да играя футбол, а по-късно пристигна фамилията.
- Футбол и семейство…
- Футбол и семейство - това е най-хубавото завещание, което можеш да притежаваш. Важно е да си покрай фамилията и до приятелите. Те ти дават топлината, те ти оказват помощ в сложните моменти. Те те измъкват от напрежението, по тази причина фамилията е доста значимо за всеки футболист.
- Да го каже Кралят на футбола в Румъния, не е малко нещо…
- Да, по този начин виждам нещата и по този начин ги приказвам!
- Джика Хаджи, доста благодарим, че ни одобри!
- Няма за какво!
- Какво значи за теб като звезда, футболна легенда и румънец фактът, че жребият за европейското състезание бе извършен в твоята страна?
-Това е наслаждение и чест за нас. Ние сме от уредниците на европейското и тук ще се състоят мачовете в една от групите. Подготвяме се, с цел да може всичко да се получи по най-хубавия метод.
-Какво е забавното в град Букурещ? Какво би трябвало да знаят хората, които не го познават?
- Това е значителен град, културен център. Има доста музеи за навестяване. Хората тук са доста положителни и имаме великолепен стадион.
- Как виждаш себе си персонално и румънците като цяло на европейското състезание?
- Това европейско ще е малко по-особено, тъй като ще се играе на разнообразни места на континента. Всяка ера има своите любимци, има и своите отбори-изненади. Тук ще дойдат тимовете от една от групите и се надявам да гледаме огромен футбол.
- Румъния не съумя да се класира за европейските финали…
- Имахме тази опция, само че не успяхме да се възползваме. Трябва да продължим да мислим за бъдещето, с цел да може да участваме на международни и европейски финали.
- Нека се върнем обратно във времето. Вашата генерация от 1994 година имахте ужасно показване на международното състезание в Съединени американски щати. За вас си спомнят колумбийци, аржентинци, американци. Но от този момент до момента като че ли не сте имали такова класно потомство, цялостно със звезди. Ти какво мислиш?
- Генерациите се построяват. След нашата ние се опитвахме да изградим друга класна. Някой път се получава по-добре, различен път по-зле. Така че би трябвало да градим. Румъния се нуждае от отбор-победител, от футболисти, каквито бяхме ние преди време. Ние имахме доста постоянен нрав, дълго време играехме дружно и се надявам отново да успеем да извадим толкоз мощна генерация.
-Да, тогава бяхте доста покрай полуфиналите...Ако се върнем на европейското, носителят на купата е тимът на Португалия. Хаджи сега е треньор, освен това доста добър в своя клуб в Румъния. Ако би трябвало да посочиш твоите любимци за европейската купа, кои са те?
- В момента виждам няколко тима, които имат огромен капацитет: Франция, Англия - два млади тима, изпълнени с гении. Освен това Германия, Испания, чийто тим ми харесва доста, и несъмнено, Португалия, тъй като с състезател като Кристиано Роналдо, нещата се получават по-лесно. Няма един любимец, само че съгласно мен един от изброените ще завоюва европейската купа.
- Колко значимо е това да попаднеш в по-лека група?
- Няма по-леки и по-тежки групи. Всички, които са достигнали до европейските финали са положителни тимове. Много значимо е по време на шампионата твоите футболисти да бъдат свежи и да се намират в добра форма, тъй като ще се играе през три дни, след края на сезона. Така че за мен главният миг е това - да разполагаш със свежи играчи или най-малко по-голямата част от тях да са такива. Трябва доста да се тича. Давам образец с Франция на международното състезание в Русия. Благодарение на това стана първенец.
- По твое време имаше доста качество измежду футболистите. Как намираш футбола в този момент към ден сегашен и по-специално на ниво национални тимове?
- Аз одобрявам изобретателния футбол, играчите с гений и огромна креативност. Основата на футбола е да доминираш и да задаваш игровия темп. Затова е значимо да притежаваш топката, с цел да задаваш ти този темп. Сега мнозина се вглеждат във физическите качества на дадения футболист. А на мен ми харесва повече техниката и манталитета. Във футбола всичко потегля от главата, би трябвало да го измислиш и по-късно краката извършват. Затова одобрявам футболистите, които мислят, които в главите си виждат освен тактиката, а на терена да импровизират, да взимат ексцентрични решения. Затова се желае да си мощна персона. Това са футболистите, които на мен ми харесват, без значение дали носят на гърба си номер 10, две, девет или седем. Те би трябвало да играят футбол. Да владеят добре топката и да взимат решения.
- Какво искаш да знаят хората по света за твоята страна и за румънците?
- Ще ви кажа единствено, че не познавам чужденец, който да е пристигнал в Румъния и да не си е прекарал добре. Така че, заповядайте, тук се живее добре.
- Хората са положителни тук, нали?
- Да, ние сме латинци. Открити сме, обичаме да се разхождаме, обичаме положителната храна и постоянно посрещаме гостите си по най-хубавия метод. Румъния е доста топла и богата страна.
- Джика, а преди представял ли си си, че можеш да стигнеш дотук в твоята кариера?
- Като дете, естествено не съм си представял, само че аз постоянно съм вярвал в своите качества, вярвал съм в мен самия. Винаги съм обичал да играя футбол, още от дребен. Дадох си сметка малко по-късно, когато пристигнах в Стяуа и спечелихме Купата на европейските първенци. Тогава разбрах, че мога да имам доста добра спортна кариера.
- А по какъв начин едно дете се трансформира във футболна звезда? Как се случват нещата?
- Първо, зависи от теб. Колко обичаш играта, по какъв начин се контролираш, освен на терена, само че и отвън него. Защото с растежа идват някои неща, които са съблазнителни и ти би трябвало да устоиш на изкушението. И второ, би трябвало да взимаш доста положителни екипни решения. Защото зад всеки футболист, стои цялостен екип и този екип би трябвало да взима положителните решения, не е единствено работа на играча. Трябва да попаднеш на добър треньор, който те харесва и който ти разрешава да се изявиш по оптимално добър метод. Да те сложи на оптималното за теб място на терена. Трябва той да ти даде опцията да твориш - всичко това оказва помощ за построяването на сполучлива траектория в кариерата ти.
- Помниш ли деня, в който дебютира в националния тим на Румъния?
- Да, по какъв начин няма да го помня! Бях на 17 години. Треньор беше Мирча Луческу. Той е доста значима персона в моята кариера. Взе ме от юношеския народен тим до 17 години непосредствено в първия отбор, без да съм играл и една секунда в младежкия тим до 21 години. От него научих доста. Сега го ползвам в моята Академия, в моя тим. Така да се каже, забързвам процеса на образуване на младите играчи. Научих от него това. Когато видиш футболист с огромен гений, би трябвало да ускориш процеса на образуването му.
- Искам да те попитам, по какъв начин ти се отразяваше преди време фактът, че Румъния беше комунистическа страна? Пречеше ли ти това?
- Не, по никакъв метод. Единственото отрицателно нещо тогава беше, че не ни пускаха да излизаме в чужбина. А всеки един млад и първокласен футболист желае да се състезава с най-хубавите по света. Не ни пускаха отвън Румъния, само че другояче като метод на живот, като отношение - мога да кажа само хубави неща. Щастлив съм, че съм живял в една ера, когато имахме доста положителни учители, а те ни помагаха да осъществяваме нашите фантазии. Образованието беше на високо ниво. Само това бе неприятното - че не ни пускаха да играем на открито. Иначе - единствено хубави неща. Аз обичам да споделям - вървях на учебно заведение в Румъния, а карах университета след това в Мадрид и Барселона. Изградиха ме тук в Румъния, само че по-късно имах шанса да се дооформя в Мадрид и Барселона. Там смениха мирогледа ми по отношение на футбола.
- Помним те като нападателен футболист…
- Да, на терен огромните футболисти са такива - постоянно желаят да побеждават. Във футбола има и други неща като популярност, преса, които могат да ти размътят главата. Затова отвън терена се пробвах постоянно да бъда доста запазен, да съм покрай фамилията си.
- С какво правеше разликата на терена - с главата или с левия си крайник?
- С главата, първо с главата. Ударите се упражняват, само че би трябвало да притежаваш на първо време качеството да взимаш решения на момента. Най-важното качество на огромния футболист е главата. След това всичко идва автоматизирано. Повтаряш, повтаряш, повтаряш и достигаш до тези автоматизми.
- Ти се открояваше на фона на останалите футболисти…
- Не, на мен просто ми харесваше това, което върша. Футболът ми харесваше още от дребен. Играех с часове на улицата и ми беше доста прелестно.
- Кой миг от твоята кариера в националния тим няма да забравиш в никакъв случай?
- А, сигурно Америка. Това беше върхът, както за мен, по този начин и за целия тим. Бяхме там с концепцията, че можем да побеждаваме. Това беше нашият миг. Съжалявам, че загубихме от Швеция след дузпи. Но на този Мондиал през 1994 година Румъния се състезава равностойно с най-хубавите тимове в света.
- Има ли някакво обръщение от страна на треньора ти по това време, което се оказа уверено за теб?
- Треньорът беше доста значим. Това е водачът на състава, а ние имахме Йорданеску за ментор, който е тъкмо подобен водач. Няма огромен тим, в случай че отпред му не стои огромен треньор. Той е първият водач, а по-късно на терена във всяка линия има още трима или четирима водачи. Но преди всичко е треньорът.
- Къде усещаше по-голямо напрежение - играейки за Реал (Мадрид) или за Барселона?
- О, на мен напрежението ми харесва. И на двете места. В Барса и Реал научих по какъв начин би трябвало да се държа всеки ден, всяка минута, всяка секунда, с цел да съм най-хубавият. Ако пропуснеш една минута, ще пристигна различен, който ще заеме твоето място. Конкуренцията там е на допустимо най-високото равнище. Непрекъснато би трябвало да доказваш, че си най-хубавият и че ти заслужаваш да играеш, а не другия. Всички са много-много положителни футболисти и конкуренцията е жестока.
- А в този момент връщайки се обратно във времето, гледайки старите фотоси с екипите на Реал и Барса, какво ти дава това, изпитваш ли носталгия?
- Не, за мен това е огромна чест. Аз съм измежду малцината футболисти, играли за тези два огромни клуба. Голяма чест е за мен и благодаря на Господ, че ме е водил по най-правилния метод.
- Да, доста малко са игралите и за Реал, и за Барса…
- Шест или седем футболисти, говорейки за чужденци.
- Ако можеше да излезеш по-рано от Румъния, дали кариерата ти щеше да се развие още по-добре?
- Възможно е, само че аз съм благополучен от това, което ми даде Господ. За всичко това, което ми даде футболът. Затова и пожелах да направя моята Академия - с цел да върна на децата част от това, което съм получил. Затова се върнах в Констанца и направих тази Академия. Защото с помощта на футбола, съм това, което съм.
- Навремето те назоваха Марадона на Карпатите…
-Да, това ме прави горделив. Диего беше свръхестествен. Навремето за него се споделяше, че Господ е слязъл на Земята. Сравненията сред него и мен в Италия и Румъния беше нещо, което ме мотивираше доста. Даваше ми доста сила. И когато играхме през 1990 година в Неапол на неговия стадион, желаех да потвърдя, че съм доста огромен и аз. Имахме няколко конфликта, само че всичко е ок. Диего в действителност беше популярен!
- Какъв е описът на Хаджи с най-хубавите футболисти в света за всички времена?
- Трудно е да се каже, само че аз като левичар, бих поставил в него повече левичари /смее се/. Диего и Меси.
- И ти..
- Аз съм един от тези класни левичари.
- Да поговорим за твоята Академия. Как се роди концепцията да изградиш такава Академия, близко по същността си до тази на Барселона, нали по този начин?
- Да, до испанския футбол като цяло. Много ми харесва испанският футбол, по какъв начин допират топката, по какъв начин я подават. Прилича на южноамериканския футбол, който също е отличен. Както споделих и по-рано, футболът ми даде всичко и аз трябваше да му върна частично това, което получих. Румъния се нуждаеше и се нуждае от това да се влага в децата. Това е най-хубавото нещо, което направих, откакто прекратих спортната си кариера. Аз имам две законни деца и още 200, за които давам отговор и се стремя да им дам най-хубавите условия, в които да се разпрострат.
- И какъв извод направи от това, че имаш толкоз доста ориси на младежи под твоята настойчивост?
- Важното е да се влага в младите. Ако го правиш, ще имаш положително бъдеще за страната ти.
- Какви резултати реализира с твоята Академия, Джика?
- Феноменални. За 10 години имаме 24 трофеи при юношите. Всяка година даваме на националните тимове от порядъка на 35 играчи. За седем години в Първа дивизия сме дали опция да дебютират 38 футболисти. След седем години спечелихме купата с първия тим и то със междинна възраст на състава от 21 години и 4 месеца.
- А каква е философията на твоята Академия?
- Да преобладаваме на терена, да играем нападателен футбол. Да гледаме единствено напред, да държим притежанието на топката. Това е главният принцип в нашата Академия - притежанието на топката. А когато тя не е у нас, то влиза вторият принцип - преса, с цел да си върнем топката. Но при всички положения, ние би трябвало да задаваме игровия темп и да водим играта на терена.
- Академията е в твоя роден град Констанца, нали?
- Да, това е моят роден град. Много хубав град, на морето. И тъй като през лятото всички идват на море в Констанца и желаят да играят футбол, това е доста уместно място за начинанието.
- Значи твоят тим стигна и до шампионската купа?
-Да, първият тим, тъй като юношеските обединения са го правили неведнъж. А първият тим завоюва купата, купата и суперкупата. Това е моят тим Виторул (Констанца).
- Точно ли е да се каже, че Академията на Джика Хаджи търси идващия Джика Хаджи?
- Не, не. Попитаха ме същото преди 10 години, когато започнахме. Нашата цел е да промотираме доста играчи. Има крайни бранители, централни бранители, нападатели, освен номер 10. Искаме да даваме доста и разнообразни играчи на националния тим и за 10 години 15 наши момчета са били привлечени в първия състав на страната ни.
- Това единствено от обич към спорта ли го правиш, тъй като май нямаш огромна икономическа полза от тази активност?
- Искам единствено да дам на румънските момчета опцията да осъществят фантазиите си. Имаме доста качество при нас и желая да дам на играчите опцията да се развият и да реализират фантазиите си.
- И по какъв начин се случи всичко? Един ден се разсъни и си сподели - желая да основа Академия, с цел да върна на румънския футбол всичко това, което той ми даде?
- Играех в Галатасарай и в последните 2-3 години там аз се подготвях да стана треньор. Четох доста книги по тематиката, а след това се върнах тук и започнах да осъществявам моя план. Нашата философия е да бъдем измежду най-хубавите, няма друго. Това е нашата тактика и нашата цел.
- Сега всички във футбола се концентрират върху звездите…
- Сега има доста пари във футбола. Но не би трябвало да се приказва за пари, а за човешките качества, които има футболистът. Нашият бюджет е естествен, само че ние произвеждаме играчи. Селекционираме деликатно момчетата, както споделих държим да имат ментални качества, както и физически, и започваме да ги построяваме.
- Може ли да кажем, че Хаджи има две огромни любови - твоята брачна половинка и футбола?
- Да, значимо е фамилията. Но аз бих сложил преди всичко футбола и по-късно фамилията, тъй като като дете аз започнах да играя футбол, а по-късно пристигна фамилията.
- Футбол и семейство…
- Футбол и семейство - това е най-хубавото завещание, което можеш да притежаваш. Важно е да си покрай фамилията и до приятелите. Те ти дават топлината, те ти оказват помощ в сложните моменти. Те те измъкват от напрежението, по тази причина фамилията е доста значимо за всеки футболист.
- Да го каже Кралят на футбола в Румъния, не е малко нещо…
- Да, по този начин виждам нещата и по този начин ги приказвам!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ