285 години без Антонио Вивалди – геният на барока
Антонио Вивалди умира на 28 юли 1741 година във Виена на 63-годишна възраст. Въпреки голямата известност, която реализира в продължение на десетилетия, последните месеци от живота му минават в беднотия и неустановеност. Композиторът е заровен непретенциозно, а точното местонахождение на гроба му през днешния ден не е известно.
Роден на 4 март 1678 година във Венеция, Антонио Лучо Вивалди получава първите си уроци по цигулка от своя татко Джовани Батиста Вивалди, който свири в оркестъра на базиликата „ Сан Марко “. Още като млад демонстрира изключителни музикални качества, само че в началото избира духовното занятие и през 1703 година е ръкоположен за духовник.
Заради присъщия цвят на косата си Вивалди получава прозвището Червения духовник . Здравословни проблеми обаче лимитират присъединяване му в църковните служби и последователно музиката се трансформира в главното му занятие.
Голяма част от професионалния му път е обвързвана с девическото сиропиталище и музикално учебно заведение „ Оспедале каузи Пиета “ във Венеция. Там Антонио Вивалди преподава цигулка, управлява оркестъра и основава голям брой творби за надарените възпитанички на институцията. Под негово управление ансамбълът придобива интернационална популярност.
„ Четирите годишни времена “ – музика, която рисува картини
Най-популярната творба на италианския композитор остава цикълът „ Четирите годишни времена “ , формиран от четири концерта за цигулка – „ Пролет “, „ Лято “, „ Есен “ и „ Зима “. Произведенията са оповестени през 1725 година като част от сборника „ Опит сред хармонията и изобретателността “.
С музикални средства Вивалди пресъздава птичи песни, гръмотевични стихии, ловни подиуми, мразовит вятър, течаща вода и празнични танци. Към концертите са добавени и сонети, които разказват събитията и естествените картини, изобразени във всяка част.
Този метод трансформира „ Четирите годишни времена “ в един от най-ранните и ярки образци за програмна музика – композиции, които описват история или пресъздават съответни облици.
Автор на стотици концерти и десетки опери
Антонио Вивалди основава над 500 концерта за разнообразни принадлежности, измежду които цигулка, виолончело, флейта, обой, фагот и мандолина. В креативното му завещание влизат още сонати, кантати, духовни творби и повече от 50 опери.
Композиторът има основна роля за одобряването на соловия концерт и на тричастната му конструкция – бърза, мудна и още веднъж бърза част. Неговите музикални хрумвания оказват въздействие върху редица европейски създатели, в това число Йохан Себастиан Бах, който учи и преработва някои от концертите му.
Приживе Вивалди се радва на популярност във Венеция, Мантуа, Рим, Амстердам и Виена. Той работи като композитор, цигулар, диригент и оперен импресарио, а творбите му се извършват пред представители на европейската аристокрация.
