“Заповядаха ни да го направим”. Какво признаха пленените азовци?
Предалите се украински военнослужещи са краткотрайно държани в специфична институция. Месеци наред чакат замяна, само че Киев бездейства. Кореспондентът ни посети един от тези центрове и беседва със пленниците.
„ Все още се надяваме “
" Когато намерихме леговище в бункерите на “Азовстал ”, “Радис ” (командир на Азовския полк) даде обещание, че няма да напусне, до момента в който ние, елементарните бойци, не бъдем освободени. В последна сметка ние напуснахме завода едни от последните. Ръководството беше разменено още през септември, а ние към момента сме тук. Но към момента се надяваме, че ще се сетят за нас ”, подвига ръце Егор Яковенко.
Той се причислява към Националния батальон през 2020 година, след три години работа във ВСУ. Добро съоръжение, млади фрагменти, популярност и радикални настроения - това го притегля.
Той има повече от двадесет татуировки с националистически знаци. На ръката да вземем за пример има огромен портрет на Роман Шухевич (лидер на УПА - военното крило на ОУН, който си сътрудничи с нацистите). Сега отношението се е трансформирало: „ Твърде идеализирано. Мама не одобряваше всичко това. Когато се върна вкъщи, ще го изтрия. “
Неговата част е отвън Мариупол, в крайбрежната зона. Той твърди, че не е изпълнявал незаконни заповеди и не е знаел какво се случва в града. „ Просто се отхвърлиха от нас. Нямаше нищо друго с изключение на каша и вода ”, твърди той.
Други бойци се оказват в сходна обстановка. " Командването заграби запасите за себе си. Момчетата се скитаха из изоставените бункери, търсейки сухи дажби и вода. Излизаха - доста умряха от шрапнели по този метод ", споделя Юрий Мозговой.
“Две години бях водач в националния батальон. Уволних се през 2017 година Върнах се по готовност. Възприеха ни двусмислено. Местен съм от Мариупол. Негативът беше както проруски, по този начин и проукраински ", споделя той.
Държали са защитата в предградията. След това последователно се отдръпнали към " Азовстал " през жилищните квартали. Към локалните поданици се отнасят оптимално внимателно. Веднъж групата, в която е “Мозговой ”, задържа граждански. Решават, че шпионира. Оказва се, че младежът инцидентно се натъква на наблюдателния пост. Въпреки че е диабетик, азовци не го пускат.
" Те се опасяваха, че ще предадат нашите позиции. В резултат на това индивидът умря от пристъп ”, споделя Мозговой. Кълне се, че не е могъл да помогне.
" Не чаках това "
Заподозрените не са били допускани да излизат от мазето седмици наред. " Видях по какъв начин ги водят на разпит. Не знам какво се случи по-късно ", твърди Владислав Алатиев. Служил е във ВСУ в Националната армия. По време на боевете той е командирован в " Азов " като телеграфист.
" Те приканиха за обир. Като че ли не би било ненужно ", признава боецът.
Оттеглят се в завода “Илич ”. Там Владислав е ранен от осколки. От края на март до 10 април той е в болничното заведение в завода. Той и трима негови сътрудници съумели да излязат оттова. По железопътните релси бяга към Запорожие. Но го хващат по средата на пътя.
" Бяхме трима - четвъртият отхвърли да върви, измори се. Искахме да вземем храна в село Малоянисол. Двама се насочиха към площада, един към магазина. Попаднах на контролно-пропусквателен пункт, където ме задържаха ", изяснява Владислав. „ Дойдоха за нас с мотор. Дадоха думата на офицерите, че няма да стрелят. И я съблюдаваха. Първият въпрос: по кое време ядохте за финален път? Нахранихме се, дадоха ни чай, споделиха цигари.Честно казано, не чаках това. Те се грижат за нас ”, разкрива пленникът.
„ Отказах да извършвам заповеди “
" Храната е добра, облеклата са топли, всичко е в сезон. Няма проблеми с медикаментите ", изброява Сергей Ростовски, щабен сержант от граничната работа на ВСУ от Мариупол.
Той също е командирован в " Азов " - като водач. В Националния батальон в началото го третират с неуважение, само че бързо печели доверие.
Избирал места за позиции, изграждал направления. По негови инструкции азовци заемали високи здания. Уверява, че се е опитал да се свърже с жителите им. Повечето реагирали отрицателно, криели се в изби, изрично отказвайки да изоставен.
Ростовски е назначен за политически офицер на дребна част, основно от бойците на Националната армия.
" Командването на “Азов ” заповяда да се открива огън по хората с червени раници и червени качулки. Твърдеше, че това са разузнавачи, снайпери и симпатизанти на Русия. Не съм донесъл тази информация на персоналния състав. Не донесох заповедта в отделението ”, добавя той.
И твърди, че не е изпълнявал заповеди. Той е хванат на 12 април в завода “Илич ”, в болничното заведение, където лекува рана от патрон. Той не се включи в пердах: " Разбира се, желаех да пребивавам. Жена и деца ме чакат. Не съм им се обаждал съвсем година ”, добавя той.
„ Убих ги всички “
Вячеслав Симбирски, 24-годишен войник от ВСУ от Одеска област, има обтегнати връзки с околните си. Той е сирак. Роднините се пробват да припишат жилището, оставен от баба им, за себе си. " Продадох го на безценица, с цел да свърши всичко. Имаше усложнения с работата. През 2021 година влязох в армията по контракт ”, споделя той.
През март 2022 година е изпратен в Новопетриковка край Волноваха.
" Не ни споделиха къде отиваме. Имаше доста мобилизирани хора от Краматорск и Кировоград. Увериха ни, че в селото няма цивилни. Твърдеше се, че има единствено маскирани бойци. Медикът ни сподели по какъв начин да си бием инжекции “допинг ”. Не отхвърлих ", спомня си Симбирски.
Колоната украински бойци е обстреляна на входа на селото. Неподготвените бойци се пръсват във всички направления. " Някои се паникьосаха и стреляха по къщите, просто във въздуха. Под въздействието на дрога, боецът до мен простреля баба в двора ѝ, която търсеше заслон. Старец и млад мъж изскочиха на пътя, по който ние бягахме. От боязън стрелях по тях. Убих ги всичките ”, споделя пленникът.
През идващите дни бойците са инструктирани да оборудват наблюдателни постове. Симбирски и още петима получават заповед да заемат къща на една от улиците. " Забелязахме придвижване. Ръководителят на групата “Валик ” не се съветва с командира. Той ми подреди да изстрелвам по къщата с РПГ, което и направих. Отидохме да огледаме, а в кухнята имаше седем натрупа: четири мъже и три дами ”, въздиша тежко пандизчията.
През лятото били изпратени в Пески, което е покрай Донецк. Там той е ранен. Лекуван е в Днепропетровск. Не желае да се връща в службата, известно време даже се крие. Но е открит През октомври още веднъж пострадва от снаряд край Донецк. " Предадох се непринудено. Не желая да умъртвявам повече ”, разкрива той.
" Обучение в чужбина "
Като пушечно месо е употребен и мобилизираният Владимир Трегубенко. Той е от Житомирска област, склададжия, не е служил в казармата. “През лятото ме извикаха във военната работа и предложиха да отида да се удрям вместо сина ми, който попадна в набора. Съгласих се. Синът към момента не знае за това. Той е единствено на 19, учи задочно. Нямах избор ”, споделя той.
Обучаван е във Англия. Първо е докаран в Полша, оттова - на английско военно летище. Още пет часа в рейса – и на място.
" Бяхме 199 души. Бях в група от 54 мобилизирани. Учехме основите - първа помощ, прекачване на ранени. Работиха с оръжия СА80, стреляха с халосни патрони. Някак си влачихме незареден гранатомет. Показаха къде да натискат, по какъв начин се цели. Общо взето доктрина, малко процедура. Всичко е на британски, само че имаше преводачи. За 21 дни не съумяха да ни създадат Рамбо ", киска се горчиво Трегубенко.
В Украйна е причислен в 79-а десантно-щурмова бригада. И незабавно го пращат на фронтовата линия – към донецкото направление. Той е хванат в границите на една седмица. „ Доведоха ни на позицията измежду нощ. Не знаехме, че руснаците са единствено на 150 метра. Бяхме въоръжени с картечница. Започнаха да стрелят по нас с минохвъргачка и взехме решение да вдигнем ръце ”, показва той.
Всички военнопленници, употребявайки опцията, предали на околните си, че всичко е наред с тях. И същото време желаят от тях да оказват помощ за скорошното им освобождение.
Според източник в правоохранителните органи, това не е толкоз просто - Киев не се интересува от елементарните бойци. Роднините, споделя той, постоянно оферират " огромна сума ", с цел да ускорят по някакъв метод процеса.
Последният продан е осъществен на 16 февруари. Между Киев и Донбас няма директен разговор. Следователно въпросът се взема решение от договарящите. Междувременно правозащитници се пробват да реализират по-добри условия за съветските военнопленници. Обръщат се към интернационалните институции – само че там не ги чуват.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
„ Все още се надяваме “
" Когато намерихме леговище в бункерите на “Азовстал ”, “Радис ” (командир на Азовския полк) даде обещание, че няма да напусне, до момента в който ние, елементарните бойци, не бъдем освободени. В последна сметка ние напуснахме завода едни от последните. Ръководството беше разменено още през септември, а ние към момента сме тук. Но към момента се надяваме, че ще се сетят за нас ”, подвига ръце Егор Яковенко.
Той се причислява към Националния батальон през 2020 година, след три години работа във ВСУ. Добро съоръжение, млади фрагменти, популярност и радикални настроения - това го притегля.
Той има повече от двадесет татуировки с националистически знаци. На ръката да вземем за пример има огромен портрет на Роман Шухевич (лидер на УПА - военното крило на ОУН, който си сътрудничи с нацистите). Сега отношението се е трансформирало: „ Твърде идеализирано. Мама не одобряваше всичко това. Когато се върна вкъщи, ще го изтрия. “
Неговата част е отвън Мариупол, в крайбрежната зона. Той твърди, че не е изпълнявал незаконни заповеди и не е знаел какво се случва в града. „ Просто се отхвърлиха от нас. Нямаше нищо друго с изключение на каша и вода ”, твърди той.
Други бойци се оказват в сходна обстановка. " Командването заграби запасите за себе си. Момчетата се скитаха из изоставените бункери, търсейки сухи дажби и вода. Излизаха - доста умряха от шрапнели по този метод ", споделя Юрий Мозговой.
“Две години бях водач в националния батальон. Уволних се през 2017 година Върнах се по готовност. Възприеха ни двусмислено. Местен съм от Мариупол. Негативът беше както проруски, по този начин и проукраински ", споделя той.
Държали са защитата в предградията. След това последователно се отдръпнали към " Азовстал " през жилищните квартали. Към локалните поданици се отнасят оптимално внимателно. Веднъж групата, в която е “Мозговой ”, задържа граждански. Решават, че шпионира. Оказва се, че младежът инцидентно се натъква на наблюдателния пост. Въпреки че е диабетик, азовци не го пускат.
" Те се опасяваха, че ще предадат нашите позиции. В резултат на това индивидът умря от пристъп ”, споделя Мозговой. Кълне се, че не е могъл да помогне.
" Не чаках това "
Заподозрените не са били допускани да излизат от мазето седмици наред. " Видях по какъв начин ги водят на разпит. Не знам какво се случи по-късно ", твърди Владислав Алатиев. Служил е във ВСУ в Националната армия. По време на боевете той е командирован в " Азов " като телеграфист.
" Те приканиха за обир. Като че ли не би било ненужно ", признава боецът.
Оттеглят се в завода “Илич ”. Там Владислав е ранен от осколки. От края на март до 10 април той е в болничното заведение в завода. Той и трима негови сътрудници съумели да излязат оттова. По железопътните релси бяга към Запорожие. Но го хващат по средата на пътя.
" Бяхме трима - четвъртият отхвърли да върви, измори се. Искахме да вземем храна в село Малоянисол. Двама се насочиха към площада, един към магазина. Попаднах на контролно-пропусквателен пункт, където ме задържаха ", изяснява Владислав. „ Дойдоха за нас с мотор. Дадоха думата на офицерите, че няма да стрелят. И я съблюдаваха. Първият въпрос: по кое време ядохте за финален път? Нахранихме се, дадоха ни чай, споделиха цигари.Честно казано, не чаках това. Те се грижат за нас ”, разкрива пленникът.
„ Отказах да извършвам заповеди “
" Храната е добра, облеклата са топли, всичко е в сезон. Няма проблеми с медикаментите ", изброява Сергей Ростовски, щабен сержант от граничната работа на ВСУ от Мариупол.
Той също е командирован в " Азов " - като водач. В Националния батальон в началото го третират с неуважение, само че бързо печели доверие.
Избирал места за позиции, изграждал направления. По негови инструкции азовци заемали високи здания. Уверява, че се е опитал да се свърже с жителите им. Повечето реагирали отрицателно, криели се в изби, изрично отказвайки да изоставен.
Ростовски е назначен за политически офицер на дребна част, основно от бойците на Националната армия.
" Командването на “Азов ” заповяда да се открива огън по хората с червени раници и червени качулки. Твърдеше, че това са разузнавачи, снайпери и симпатизанти на Русия. Не съм донесъл тази информация на персоналния състав. Не донесох заповедта в отделението ”, добавя той.
И твърди, че не е изпълнявал заповеди. Той е хванат на 12 април в завода “Илич ”, в болничното заведение, където лекува рана от патрон. Той не се включи в пердах: " Разбира се, желаех да пребивавам. Жена и деца ме чакат. Не съм им се обаждал съвсем година ”, добавя той.
„ Убих ги всички “
Вячеслав Симбирски, 24-годишен войник от ВСУ от Одеска област, има обтегнати връзки с околните си. Той е сирак. Роднините се пробват да припишат жилището, оставен от баба им, за себе си. " Продадох го на безценица, с цел да свърши всичко. Имаше усложнения с работата. През 2021 година влязох в армията по контракт ”, споделя той.
През март 2022 година е изпратен в Новопетриковка край Волноваха.
" Не ни споделиха къде отиваме. Имаше доста мобилизирани хора от Краматорск и Кировоград. Увериха ни, че в селото няма цивилни. Твърдеше се, че има единствено маскирани бойци. Медикът ни сподели по какъв начин да си бием инжекции “допинг ”. Не отхвърлих ", спомня си Симбирски.
Колоната украински бойци е обстреляна на входа на селото. Неподготвените бойци се пръсват във всички направления. " Някои се паникьосаха и стреляха по къщите, просто във въздуха. Под въздействието на дрога, боецът до мен простреля баба в двора ѝ, която търсеше заслон. Старец и млад мъж изскочиха на пътя, по който ние бягахме. От боязън стрелях по тях. Убих ги всичките ”, споделя пленникът.
През идващите дни бойците са инструктирани да оборудват наблюдателни постове. Симбирски и още петима получават заповед да заемат къща на една от улиците. " Забелязахме придвижване. Ръководителят на групата “Валик ” не се съветва с командира. Той ми подреди да изстрелвам по къщата с РПГ, което и направих. Отидохме да огледаме, а в кухнята имаше седем натрупа: четири мъже и три дами ”, въздиша тежко пандизчията.
През лятото били изпратени в Пески, което е покрай Донецк. Там той е ранен. Лекуван е в Днепропетровск. Не желае да се връща в службата, известно време даже се крие. Но е открит През октомври още веднъж пострадва от снаряд край Донецк. " Предадох се непринудено. Не желая да умъртвявам повече ”, разкрива той.
" Обучение в чужбина "
Като пушечно месо е употребен и мобилизираният Владимир Трегубенко. Той е от Житомирска област, склададжия, не е служил в казармата. “През лятото ме извикаха във военната работа и предложиха да отида да се удрям вместо сина ми, който попадна в набора. Съгласих се. Синът към момента не знае за това. Той е единствено на 19, учи задочно. Нямах избор ”, споделя той.
Обучаван е във Англия. Първо е докаран в Полша, оттова - на английско военно летище. Още пет часа в рейса – и на място.
" Бяхме 199 души. Бях в група от 54 мобилизирани. Учехме основите - първа помощ, прекачване на ранени. Работиха с оръжия СА80, стреляха с халосни патрони. Някак си влачихме незареден гранатомет. Показаха къде да натискат, по какъв начин се цели. Общо взето доктрина, малко процедура. Всичко е на британски, само че имаше преводачи. За 21 дни не съумяха да ни създадат Рамбо ", киска се горчиво Трегубенко.
В Украйна е причислен в 79-а десантно-щурмова бригада. И незабавно го пращат на фронтовата линия – към донецкото направление. Той е хванат в границите на една седмица. „ Доведоха ни на позицията измежду нощ. Не знаехме, че руснаците са единствено на 150 метра. Бяхме въоръжени с картечница. Започнаха да стрелят по нас с минохвъргачка и взехме решение да вдигнем ръце ”, показва той.
Всички военнопленници, употребявайки опцията, предали на околните си, че всичко е наред с тях. И същото време желаят от тях да оказват помощ за скорошното им освобождение.
Според източник в правоохранителните органи, това не е толкоз просто - Киев не се интересува от елементарните бойци. Роднините, споделя той, постоянно оферират " огромна сума ", с цел да ускорят по някакъв метод процеса.
Последният продан е осъществен на 16 февруари. Между Киев и Донбас няма директен разговор. Следователно въпросът се взема решение от договарящите. Междувременно правозащитници се пробват да реализират по-добри условия за съветските военнопленници. Обръщат се към интернационалните институции – само че там не ги чуват.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ