Близкият изток: самотата на Палестина и гръмките приказки
Пред действителната помощ към момента доста симпатизанти избират разтърсвания на въздуха
Когато израелските войски, в отговор на нахлуването на Хамас, започнаха да обстрелват линията Газа и кръвта потече като река, въздухът беше раздран от възмутените гласове на близкоизточните политици. Те се заклеха да оказват помощ на палестинските си братя.
Най-заплашителни речи се чуват от Иран. В страната се организират многочислени манифестации, прави се готовност и стартира набирането на доброволци за „ битка с ционисткия режим “. Върху мавзолея на Имам Реза в Машхад се развя черно знаме, което означаваше апел за възмездие или война против Израел и Съединените щати.
Съветникът на висшия водач на Ислямската република генерал-майор Рахим Сафави даде обещание, че Техеран ще „ застане паралелно ” до палестинските си братя. Иранският президент Ебрахим Раиси сподели, че еврейската страна е минала " алените линии " и това ще принуди Техеран да предприеме дейности.
Но какви, по кое време? Измина месец от началото на спора, само че против Израел към момента летят не персийски ракети, а единствено войнствени изказвания. А и те самите понижават.
Това може да значи, че Иран не е подготвен да влезе в пълномащабна борба със Съединените щати, които доведоха три американски ударни групи от самолетоносачи до крайбрежията на еврейската страна, към които се причислиха кораби на английския флот. Но най-малко организира някои дейности посредством подопечните си обединения на Хизбула.
Но водачите на други страни в Близкия изток се лимитират единствено до апели за преустановяване на огъня и нуждата да се спрат страданията на цивилното население.
Отвън това може да е изненада, само че при по-внимателно разглеждане главната причина за такава незаинтересованост е изцяло разбираема.
През 2012 година Мюсюлманските братя взеха власт в Египет и новият президент Мохамед Морси стартира да се сближава с Хамас, който доминираше в линията Газа. Това докара до безпорядък: мюсюлманите се разправиха с християните, стопанската система и обществената сфера бяха съществено повредени.
Ако не беше военният прелом на военачалник Абдел-Фатах ал-Сиси и последвалото проваляне на Мюсюлманските братя, Египет рискуваше да се трансформира в самобитен „ изоставен “ Афганистан с неговите талибански управници.
Оттогава Кайро е неприятелски към Хамас, възприятие, което се ускорява с годините. Наскоро Египет добави бойното крило на тази ислямска организация към своя терористичен лист. Сега Кайро не осъди обществено ислямистите, опасявайки се от отрицателна реакция от други арабски страни и даже от личното си население, което симпатизира на палестинците.
Следователно сегашният водач на Египет Ал-Сиси не поддържа Израел, с който страната му е обвързвана посредством съдействие в разнообразни области. В реалност обаче Египет не желае да се грижи за палестинците, още по-малко отхвърля концепцията за пренасяне на жителите на Газа в тяхната страна. Това в действителност е непостижимо задължение за стопанската система на страната, която така и така надалеч не е постоянна.
Що се отнася до „ кралете на петрола “, държавните управления на страните от Близкия изток, угоени от облаги, гледат с съмнение и боязън хилядите въоръжени до зъби сиромаси. Тази част на Персийския залив въобще не е склонна да се занимава с щедрост.
Например Саудитска Арабия е доста по-склонна да влага пари в построяването на град на бъдещето, наименуван Неом. Само стартовият бюджет за този невиждан план е 500 милиарда $. Според проекта на основателите му, жителите на града ще живеят в безспорен комфорт, цялостна сигурност и в естетика с природата.
Да се върнем на многострадалните палестинци. Няколко страни, които неотдавна признаха Израел - Саудитска Арабия, ОАЕ - осъдиха дейностите му в линията Газа. Бахрейн последва образеца, неговият крал Хамада бин Иса ал Халифа удостовери позицията си за основаване на самостоятелна Палестина със столица в Йерусалим.
Протестен глас издигна и Йордания. Кралица Рания ал-Абдула назова отхвърли на Тел Авив да одобри примирието в Газа " морално неоправдателен " и извиняващ гибелта на хиляди мирни поданици.
Струва си да напомним, че Организацията за избавление на Палестина, ръководена от Ясер Арафат, беше основана в Йордания преди доста години. През 1970 година избухва спор сред ООП и въоръжените сили на страната, водени от крал Хюсеин. След него Арафат и неговите поддръжници бяха принудени да изоставен Йордания.
Около два милиона и половина палестинци и в този момент живеят в Йордания, само че грижата за сънародниците им в Газа явно не е част от проектите на Аман.
Сирия, която в миналото е играла значима роля в Близкия изток, в този момент е отслабена от години на революция. Властите на Йемен и Алжир са внимателни.
Всички страни в Близкия изток имат съществени връзки със западния свят и схващат, че един притиснат в ъгъла Израел, чието управление се държи по този начин, като че ли на следващия ден няма да има, може да нанесе удар във всяка точка в района. И макар че към момента има малко страни в района, способни да ги отхвърлен, по-нататъшните последствия за самия Израел могат да бъдат рискови.
Резюмето е малко и тъжно. Твърде дълго арабският свят е под разделящото английско и американско въздействие. Тя към момента е мощно разграничена и разкъсвана от съществени несъгласия. Хамас не се предава, а броят на жертвите нараства всеки ден. Газа се дави в кръв и никоя от арабските страни не може да спре този безпорядък. Но Израел и Съединените щати не го желаят.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Когато израелските войски, в отговор на нахлуването на Хамас, започнаха да обстрелват линията Газа и кръвта потече като река, въздухът беше раздран от възмутените гласове на близкоизточните политици. Те се заклеха да оказват помощ на палестинските си братя.
Най-заплашителни речи се чуват от Иран. В страната се организират многочислени манифестации, прави се готовност и стартира набирането на доброволци за „ битка с ционисткия режим “. Върху мавзолея на Имам Реза в Машхад се развя черно знаме, което означаваше апел за възмездие или война против Израел и Съединените щати.
Съветникът на висшия водач на Ислямската република генерал-майор Рахим Сафави даде обещание, че Техеран ще „ застане паралелно ” до палестинските си братя. Иранският президент Ебрахим Раиси сподели, че еврейската страна е минала " алените линии " и това ще принуди Техеран да предприеме дейности.
Но какви, по кое време? Измина месец от началото на спора, само че против Израел към момента летят не персийски ракети, а единствено войнствени изказвания. А и те самите понижават.
Това може да значи, че Иран не е подготвен да влезе в пълномащабна борба със Съединените щати, които доведоха три американски ударни групи от самолетоносачи до крайбрежията на еврейската страна, към които се причислиха кораби на английския флот. Но най-малко организира някои дейности посредством подопечните си обединения на Хизбула.
Но водачите на други страни в Близкия изток се лимитират единствено до апели за преустановяване на огъня и нуждата да се спрат страданията на цивилното население.
Отвън това може да е изненада, само че при по-внимателно разглеждане главната причина за такава незаинтересованост е изцяло разбираема.
През 2012 година Мюсюлманските братя взеха власт в Египет и новият президент Мохамед Морси стартира да се сближава с Хамас, който доминираше в линията Газа. Това докара до безпорядък: мюсюлманите се разправиха с християните, стопанската система и обществената сфера бяха съществено повредени.
Ако не беше военният прелом на военачалник Абдел-Фатах ал-Сиси и последвалото проваляне на Мюсюлманските братя, Египет рискуваше да се трансформира в самобитен „ изоставен “ Афганистан с неговите талибански управници.
Оттогава Кайро е неприятелски към Хамас, възприятие, което се ускорява с годините. Наскоро Египет добави бойното крило на тази ислямска организация към своя терористичен лист. Сега Кайро не осъди обществено ислямистите, опасявайки се от отрицателна реакция от други арабски страни и даже от личното си население, което симпатизира на палестинците.
Следователно сегашният водач на Египет Ал-Сиси не поддържа Израел, с който страната му е обвързвана посредством съдействие в разнообразни области. В реалност обаче Египет не желае да се грижи за палестинците, още по-малко отхвърля концепцията за пренасяне на жителите на Газа в тяхната страна. Това в действителност е непостижимо задължение за стопанската система на страната, която така и така надалеч не е постоянна.
Що се отнася до „ кралете на петрола “, държавните управления на страните от Близкия изток, угоени от облаги, гледат с съмнение и боязън хилядите въоръжени до зъби сиромаси. Тази част на Персийския залив въобще не е склонна да се занимава с щедрост.
Например Саудитска Арабия е доста по-склонна да влага пари в построяването на град на бъдещето, наименуван Неом. Само стартовият бюджет за този невиждан план е 500 милиарда $. Според проекта на основателите му, жителите на града ще живеят в безспорен комфорт, цялостна сигурност и в естетика с природата.
Да се върнем на многострадалните палестинци. Няколко страни, които неотдавна признаха Израел - Саудитска Арабия, ОАЕ - осъдиха дейностите му в линията Газа. Бахрейн последва образеца, неговият крал Хамада бин Иса ал Халифа удостовери позицията си за основаване на самостоятелна Палестина със столица в Йерусалим.
Протестен глас издигна и Йордания. Кралица Рания ал-Абдула назова отхвърли на Тел Авив да одобри примирието в Газа " морално неоправдателен " и извиняващ гибелта на хиляди мирни поданици.
Струва си да напомним, че Организацията за избавление на Палестина, ръководена от Ясер Арафат, беше основана в Йордания преди доста години. През 1970 година избухва спор сред ООП и въоръжените сили на страната, водени от крал Хюсеин. След него Арафат и неговите поддръжници бяха принудени да изоставен Йордания.
Около два милиона и половина палестинци и в този момент живеят в Йордания, само че грижата за сънародниците им в Газа явно не е част от проектите на Аман.
Сирия, която в миналото е играла значима роля в Близкия изток, в този момент е отслабена от години на революция. Властите на Йемен и Алжир са внимателни.
Всички страни в Близкия изток имат съществени връзки със западния свят и схващат, че един притиснат в ъгъла Израел, чието управление се държи по този начин, като че ли на следващия ден няма да има, може да нанесе удар във всяка точка в района. И макар че към момента има малко страни в района, способни да ги отхвърлен, по-нататъшните последствия за самия Израел могат да бъдат рискови.
Резюмето е малко и тъжно. Твърде дълго арабският свят е под разделящото английско и американско въздействие. Тя към момента е мощно разграничена и разкъсвана от съществени несъгласия. Хамас не се предава, а броят на жертвите нараства всеки ден. Газа се дави в кръв и никоя от арабските страни не може да спре този безпорядък. Но Израел и Съединените щати не го желаят.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ