Ако човек обича някого, най-доброто което може да направи, е да го покаже ~ Емил ЗОЛА
Пред създателя на натурализма Емил Зола се прекланя даже и Зигмунд Фройд, намирайки ентусиазъм за научната си работа в романите му: „ Натуралистите, и изключително Зола, ме научиха да виждам умерено най-отблъскващите неща в живота: чувствеността и нагона, скрити под положителните обноски. Накратко казано – да виждам животинското у индивида. Откривайки тези срамни секрети, които ние умишлено или подсъзнателно крием, аз следвах образеца на Зола... “
(Emile Zola, 1895)
Ако накарате истината да замълчи и я погребете надълбоко подземен, тя ще поникне, набрала такава избухлива мощ, че ще опустоши всичко по пътя си.
Насилието в никакъв случай не носи триумф, не можеш да промениш света за един ден. Този, който дава обещание да промени всичко внезапно, е простак или измамник.
Даже за незабележим развой би трябвало дълги години узряване.
Аз съм елементарен откривател, който фактически се е самозабравил измежду човешката погнуса, само че нали и лекарят не помни себе си в дисекционната.
Аз не обичам думите. Ако човек обича някого, най- положителното което може да направи, е да го покаже...
Моите герои не са неприятни, те са единствено невежи и покварени от средата на тежкия нетърпим труд и на мизерията, в която живеят.
Хубаво ни се надсмива положителният господ! Насъщният си самун получаваме със заплашителен дуел. И безсмъртна си остава единствено земята, майката, от която произлизаме и в която се връщаме, тая, поради която вършим закононарушения, тая, която непрестанно възвръща живота поради своята цел, която ни е непозната, макар нашите кощунства и низости.
Никога хората не са се отнасяли по този начин грубо един към различен, в никакъв случай не са били в такава степен заслепени, както в нашето време, когато си фантазират, че знаят всичко.
Цивилизацията няма да пребъде преди последния камък от последната черква да падне на последния духовник.
Човек е основал Бог, с цел да може Бог да го избави.
Ако ме попитате какво върша на този свят, аз – артистът, ще ви отговоря: тук съм с цел да бъда видян!
Единствено нелепостта накърнява достойнството на литературата.
Един надарен публицист, комуто се оплаках от проявеното към мен недоумение, ми отвърна със следната дълбока мисъл: „ Вие притежавате голям минус, който ви затваря всички порти: единствено две минути да поговорите с някой простак и незабавно му давате да разбере, че е простак. “
Остроумието постоянно граничи с цялостната нелепост.
Не аз съм мощен. Силен е разсъдъкът, мощна е истината.
Мисълта е дело. От всички каузи тя облагородява света най-вече.
Не е належащо човек да е преклонен, с цел да заслужи помощ, задоволително е да страда.
Вземете всичко от дамата, експлоатирайте я като въглищна шахта! Но след това тя ще ви експлоатира, та и на колене ще ви сложи!
(Zola fell in love with Jeanne and fathered two children with her - Denise and Jacques)
Няма благополучие в неизвестността. Единствено увереността прави живота спокоен.
Не ме интересуват хубостта и перфекционизма. Не ме интересуват великите епохи. Това, за което ме е грижа, е животът и битката.
Единственото благополучие в живота – това е непрекъснатото влечение напред.
От научна позиция обвиняването в порочност не потвърждава безусловно нищо.
Според мен не можеш да твърдиш, че си видял нещо, без да го снимаш.
В създателя има двама души – поет и майстор. Един се ражда стихотворец, а различен става майстор.
Човек кове стила си на ужасната наковалня на крайните периоди.
Нищо не дава повече кураж на младежите от любовта.
Моля за амнистия рационалните хора, които нямат потребност да им палят фенери денем, с цел да виждат добре.
Духни свещта – няма потребност да виждам по какъв начин наподобяват мислите ми!
Снимки: commons.wikimedia.org, citelighter.com
