Здравното министерство обяви разликите между антителата след преболедуване и след ваксинация
Преболедувалите COVID-19 построяват антитела против всички антигени на вируса, до момента в който антителата, които се образуват след имунизация, са ориентирани само против протеиновите шипчета на вируса. Антителата, построени вследствие на имунизация, не позволяват навлизането на вируса в клетката гостоприемник. Това подсигурява най-малък риск от тежко боледуване и гибел в резултат на COVID-19. Това оповестява Труд, базирайки се на информация от Министерството на здравеопазването.
Голямото преимущество на имунизацията е, че образуването на антитела се реализира, заобикаляйки рисковете (краткосрочни и дълготрайни, а от време на време и трайни) от преболедуването. Нещо повече, SARS-CoV-2 има фактори, които потискат пълноценния имунен отговор. Тъй като тези фактори липсват във имунизацията, имунната система на имунизирания субект е в положение да разгърне цялостната си мощ.
Наличните научни данни сочат, че имунният отговор както след преболедуване, по този начин и след имунизация, понижава с времето. Ето за какво хората със приключена имунизация през първите месеци след одобряването на вакисните към този момент могат да подтикват имунитета си с слагането на бустерна доза, предлагат от Министерство на здравеопазването.
Лицата на и над 18 години могат да покачат своята отбрана против COVID-19, с бустерна иРНК (Comirnaty® на производителя BioNTech/Pfizer или Spikevax® на производителя Moderna) ваксина шест месеца след последната приложена ваксина. Ваксините иРНК не съдържат жив вирус и не оказват въздействие върху човешката ДНК.
Комбинацията сред векторна и иРНК ваксина (съответно като първа и втора доза) също дава положителни резултати по повод постигнатото равнище на отбрана. Учените са безапелационни, че преди имунизация против COVID-19, включително и при слагане на бустерна ваксина, не е належащо проучване на антителата.
Виж още:
