Празноскитащи празноглавци - ВЕСЕЛИН КАСЧИЕВ
ПРАЗНОСКИТАЩИ ПРАЗНОГЛАВЦИ
Върви празноглавецът с празна глава.
Празноглавец е.
Види се,
Боже!
Крачките си брои.
И върви ли, върви.
В главата му се въртят измислени думи.
Всяка дума е черешка на торта даже,
попила душевната му отрова.
Всяка дума е гвоздеят на стратегия от думички зли,
коронният номер на дявол нечовечен,
накичил се с царска корона.
От всите антени изскачат зли духове.
Под обувките му светът се люлее.
В душата му се борят всичките страхове.
Там фучат ветровете от думи.
За него това е светът,
светът на душевните му окови,
светът,
в който да сте безволевите,
преданите прислужници,
които да скланят глави,
и превити на две,
да дават гърба си
на 100 властнически тояги.
Още един празноглавец върви ли,
върви.
И неговата фикция е развинтена.
И тя лети ли,
лети
към страшната си преизподня.
Пророк на Злото
споделят, че бил.
Вещаел края на всички вселени.
Целият свят в главата му се върти ли,
върти,
до цялостната загуба на мозъка,
взел със себе си и сърцето.
Не е ясно обаче
целият свят ли е вманиачен,
или празноглавецът,
Боже?
Аз ги виждам
да си предават един на различен лудостта.
Те са в безпаметна симбиоза.
И се апелирам на Бога
празноглавецът да не вземе превес,
че тогаз жална ни майка.
Че тогаз всичко ще забръмчи,
зафучи,
затрещи,
ще избухне…
ще полети…
и ще се пръсне в небитието.
Това ще е сетният гърмеж.
След него идва мъртвилото,
Боже!
Абсолютното нищо,
в което няма лъчи.
То свети с чернотата на черната нощ,
да не чува дявола,
Боже!
Третият празноглавец съм аз.
Вървя… и летя…
Вървя… и летя…
в търсене на съвършенство –
невъзможното
и по тази причина кристално чистото съвършенство.
Вървя със усмивка,
отправена към всемира,
и с взор огрян от слънцето лъчисто.
Вървя от света на звездите заслепен
и моя свят диря в тази омайност.
Пред мен искри небесното величие,
окъпано в пурпура на зарите,
зарите,
които с очи на художник
самото величие рисува.
Опиянен от света на чистия разсъдък,
от лазура с малко облаче птица,
почукваща по небесните двери
в търсене на божествената концепция,
аз не виждам хилядите сломени ориси,
разврата вулгарен на душата,
душата в пъкъла си затворена,
наказана от себе си на 100 години пъкъл,
с цел да може дълго да се любува
на тъгата си адска,
и почтени да санкционира с нея;
аз не виждам дяволския танц
върху перверзната житейска сцена;
аз не виждам по какъв начин поставят Бог за мезе
и пиейки вино,
се кръстят;
аз не виждам калния им нравствен проливен дъжд,
в който желаят хубостта и смисъла да удавят!
Аз ли не виждам?!
Кой ви го споделя?!
Един фиктивен от мене човечец.
Отдавна съм ги познал.
И за тях може да съм рисков.
Те се боят от подобен празноглавец.
Защото той е кадърен да ги разкрие,
в същинския им лик да ги види
и от душа да възкликне:
„ Боже, елементарни им,
те не знаят,
че има същински смисъл и разсъдък! ”
Дори и на жертвена клада да ме изправят
и оттова с взор да им прощавам,
те ще си мислят,
че ги виждам в огнената геена,
без да знаят,
че са в своя пъкъл на земята.
А той има единствено едничка концепция –
по какъв начин да бъде и техния пъкъл на небето.
