Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята

Празникът е открит във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата черква - чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики кралица Елена, посетила светите места в Палестина, връщането на животворящия Кръст от персийски плен през XVII век.

Всяка година на 14 септември Св. Кръст се изнасял за поклонение и колкото заболели потърсели Божията благосклонност, я получавали, а благоразумни християни решили да разделят Св. Кръст на три елементи. Едната останала в Йерусалим, другата изпратили в Рим, а трета - в Константинопол (Цариград). Частта, която дали на Константинополската патриаршия, била поставена в специфична ракла, обкована със злато и сребро.

 

След страданията и разпятието Христови кръстът се трансформира в жертвен знак на спасението и изкуплението от прегрешението. Той въплъщава жертвената обич, успеха над злото, принадлежността към християнството. На този ден църквата прави поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен. По традиция на Кръстовден се съблюдава непоколебим пост. Според националния бит този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се стартира гроздоберът.

 

На днешния ден хиляди миряни се събират на Кръстова гора с молитва за знамение.

 

Имен ден честват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.