Вдругиден се смята за тежък празник, в който е забранено да се ядат тези неща:
Празникът е прочут като „ Секновение “ или „ Обсечене ” и се празнува на 29 август, което тази година се пада вторник. Съгласно с обичайните национални схващания на Секновение “денят и нощта се стигат ”, т.е. стават равни по времетраене. Вярва се, че на този ден змиите и гущерите се прибират в своите леговища. Скриват се и демоните на природата – самодивите.
Смята се за “ неприятен ден ” ( “тежък празник ”), в който не трябва да се работи, и да не се стартира нищо ново. Някъде през нощта палят огньове за бранене от злите сили. Стопаните събират диви плодове (дренки, киселици) за зимовина, другояче не се работи. Вярването за отрязаната глава на св. Йоан не разрешава да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят – дини, ябълки, домати. Не се пие и алено вино.
Това е вторият летен празник (след Eньовден – празникът на раждането на Св.Йоан) на християнския светец, този път отдаден на гибелта му.
Той се назовава Секновение и по причина на вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта, стават равни. На Секновение водата и времето стартират да застудяват, заради това никой не би трябвало да се къпе в реките; в случай че наруши възбраната, ще се пресече.
Празникът Секновение се смята за завършек на лятото; той напълно носи белезите на временен интервал – сред лятото и есента и заради това в националната визия е извънредно рисков. Движението на влечугите и бродещите вредоносни демони маркират интервал на безпорядък. Обредността на Секновение е показана от ред забрани. По прилика с пролятата кръв на светеца е неразрешена потреблението на алено вино и червени плодове. Празникът се назовава и Иван-Коприван, тъй като съгласно легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата.
И този празник има двойствена ориентировка – съотнасяйки езически и християнски показа: гибелта на лятото и гибелта на св. Йоан Кръстител. Едва ли инцидентно те са обединени в общото наименование Секновение. В чисто християнски проект празникът носи концепцията за цикличността, тъй като с другите два дни в годината, отдадени на Йоан Кръстител се образува системата: раждане (Еньовден) – кръщаване (Ивановден) – гибел (Секновение, т.е. отрязване главата на светеца).
Православната черква свързва празника с отсичането на главата на св. Йоан Кръстител и носи още названията: “Обсечение ”, “Св. Йоан с отсечена глава ”, “Църн св. Йоан ”. В житието на светеца е упоменато, че св. Йоан Кръстител е обезглавен по избор на кралица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Предтеча. Учениците погребват тялото му, а главата остава като светиня. Константин Велики я реалокира в гр. Емеса. По-късно е поредно пренасяна в Халкидон, Цариград и Комана.
На същия ден в България се чества и християнският празник Св. Седмочисленици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, и светите братя св. св. Кирил и Методий.
