БСП: Празник е, нека оставим дребните противопоставяния
Празник е, ярък празник в тежко, мъчно, нездраво време, празник-спасение, подобен какъвто са го мислили радетелите за неговото честване. Затова дано оставим дребните противодействия, дано съблечем от празничните си мисли и дейности ненужната патетика, пресиления екстаз, формалното поклонение и да отдадем заслужена признателност на пловдивските учители, които преди 109 години за първи път, въпреки и импровизирано, означават Ден на българските будители и да осмислим отново с дълбока признателност самодейността на група забележителни интелектуалци, която води до извънредно значимия акт на 19-то Обикновено национално заседание да се одобри допълнение към закона за празниците, според което „ 1 ноември се чества като всеобщ празник на заслужилите българи, с цел да разсъни у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на предишното.
Това сподели от трибуната на Народното събрание депутатът от Българска социалистическа партия Чавдар Велинов, който прочете декларация от името на парламентарна група във връзка днешния Ден на националните будители. "Първи ноември е необикновен ден в българския народен календар, бих споделил единствен по същината си, тъй като концепцията за празника поражда като отговор на острата нужда от животоспасяващо лекарство за тялото и духа на страдащото ни Отечество. Три години след Ньойския контракт българското общество претърпява невиждана до тогава мъка – смазана национална религия, орязана българска територия, трагични разделения… Затова зад празника се сплотяват среди, които в никакъв случай преди и по-късно не са имали допирни точки. Подкрепят го българските преподаватели, левица и десница, Вътрешна македонска революционна организация и студентството, църковен хайлайф, българите, останали отвън рамките на родината, нашите интелектуалци, елементарните хора. Провеждат се шествия, правят се молебени, пее се химнът. Няма български град и няма българско село, което да не уважи своите локални първоучители и национални герои, да не развее българския байрак и да не се преклони пред дейците на нашето Възраждане ", сподели още той.
"И не инцидентно покровителят на България, Свети Иван Рилски, е определен за патрон на този ден. На този ден обръщаме взора и мислите си към него и загатваме всички тези люде на духа, четмото, писмото, с помощта на които сме съхранили националната си еднаквост и не сме не запомнили своите корени, своите жанр, татковина, история. Години наред от тази естрада и на този ден ние заявяваме респект, заявяваме висока степен на угриженост за българската нематериалност, просвета, за българското обучение, за българския преподавател и за младежите. Но в това време, постоянно забравяме, че всички тези, чиито имена ще споменем през днешния ден, са били на първо място родолюбци и човеколюбци. Щеше ли да има битка за самостоятелна българска черква, в случай че нашите предци от всички територии, населявани от българи, не са носили в сърцето и родовата си памет загатна за една горда и самостоятелна българска страна и не са бранили вярата и българското слово. Щеше ли да съществува саможертвата на нашите революционери, в случай че у дома, в килийното учебно заведение или в читалището, в църквата, те не бяха възпитавани в почитание към жанр и родова история. Без жанр и родство, както споделяше Тончо Жечев, няма татковина. А няма ли татковина, има просто територия, на която да си се родил, то няма памет, няма схващане за принадлежност към лична история, просвета, няма народен дух, блян, национални герои ", добави Велинов.
"Казвам тези думи във време, когато филантропичното обучение е в рецесия. Днес, съгласно последните актуалности на деня в българските учебни заведения и то в още в началните класове се предлага да се вкарат часове по предприемачество, цифрови технологии, реклама и маркетинг… хубаво. Но от образователното наличие всяка година отпадат значими създатели, а в същото време с това статистиката сигнализира, че функционалната неначетеност непрекъснато се усилва. Децата не желаят да четат, а да имат, не желаят да учат, с цел да знаят, а да вземат тапия и да печелят. Преобърнат ценностен модел, който докара до одрипяла духовна същина, материална беднотия и уви, политическа мизерия – ето я отворената рана на днешния ден. Защото в случай че за нас е скъпо бъдещето на България, ние би трябвало да имаме ясни национални цели, измежду които преди всичко да е българското учебно заведение и българското обучение – фундаментът и на стопански разцвет, и на висока просвета. Образование, чийто мотор е любовта към знанието и съхраняването на паметта, които точно разграничават мислещия човек от дивака, културния човек от безскрупулния спекулант, въздигнатия от посредственика. Защото отпред на всички наши национални подвизи са били точно мислещите, закърмените първо с почитание към родното място, дух и просвета. Щеше ли да съществува „ История Славянобългарская “, в случай че в светата обител Паисий нямаше закрилата на църковните си съратници и скъпата помощ на по-малкия си брат търговеца Хаджи Вълчо от Самоков, с цел да напише своята история? Щяха ли да съществуват комитетите на Апостола, в случай че ги нямаше умниците с перо, които отделяха от залъка си в емиграция, с цел да издават вестници и брошури? Щеше ли българският селяндур, жителят, студентът да се вдигнат като един във всички наши войни за национално обединяване, в случай че посредством делото на нашите учители, нашите публицисти, нашата интелигенция не се поддържаше националният дух и памет? Едва ли... Цялата наша история, а и 500-те години османско господство, е била написана, поддържана и подклаждана от хора, за които не облагата на деня е била първостепенна, не материалното, а съзнанието за задача, че България би трябвало не просто да се възроди и оцелее, а да просъществува. и да се резервира посредством просвещение в съзнанието на идните генерации ", съобщи депутатът от Българска социалистическа партия.
"Дълъг е описът с имена на светли и величави персони, които през днешния ден, надали не, сме задължени да споменем, само че аз желая да напомня за светлите каузи на наши предшественици, които подминаваме, не толкоз от неведение, колкото от банална заплеснатост. Всяка година през май, безшумно, съвсем незабележимо, се отбелязва отпечатването на Абагар – една от първите български книги, написани на кирилица и на приказваме български език. Нейният създател, Филип Станиславов прави гражданска война в българското културно пространство, годината е - 1651, мястото - Рим, а концепцията – да се реконструира самосъзнанието на българина, да се напомни наличието на етноса ни в Европа И всичко това да се заявява на езика, понесъл тежестта на робството. Стореното от никополския католически свещеник със столетие изпреварва паисиевия труд, само че идва век по-късно от работата на Яков Крайков във Венеция - пръв български издател, редактор-съставител, печатар, гравьор и книгоразпространител, дал скъп принос и в разцвета на късния европейски подем, тъй че Историята славянобългарска и всички последвали събития не идват на празно място. Свещеното българско Възраждане е белязано от още един спокоен героизъм –през 1840-41 една смела жена, Анастасия Димитрова, първата българска учителка, се осмелява да наруши възбраната за женско просвещение и основава първото девическо учебно заведение по нашите земи. Твърдят, че тя е изрекла думите: “Слънцето свети върху земята, а учението вътре в индивида грее, еднообразно за всички – и за мъжете, и за жените…Майката е най-първа наставница на децата, по какъв начин ще направлява невръстни рожби, в случай че тя самата е безкнижовна? “, попита Велинов.
"И в случай че историята сочи, че през тези епохи българска страна не съществува, то обстоятелствата са доказателство за битие на българска нематериалност, която нематериалност, е съумяла да утвърди свободата в най-висшия й смисъл. Защо слагаме оцеляването като първостепенна грижа на българите? Докато качественото обучение и престижът на българското начално, приблизително и висше учебно заведение са в областта на фантазното, парите за просвета са на най-ниското равнище в Европейски Съюз и забравата, и заблудите са притиснали паметта в ъгъла – целият ни живот ще се свежда до режим на оцеляване. Затова всичките ни просветители, всичките ни будители са обърнали разсъдък,сърце и дейности, към духа. Азбучна истина е, само че е добре понякога да си я припомняме - постоянно и във всеки един миг развиването на обществото, вървежът на нацията напред са били ръководени от настройките, задачите, стремленията, които си е поставяла онази общественост от хора, посочени да ръководят. Прозорливите, далновидните, личностите с необятни хоризонти и далечни вероятности, с ясно стратегическо виждане, с визия са оставали в историята. Представете си преди век нашите прародители тук, в тази зала - те бяха претърпели три войни, бяха изгубили територии, бяха сложени под опеката и наблюдението на непознати сили, бяха притиснати от безчовечен по отношение на бъдещите генерации контракти, само че имаха народен блян. На подобен героизъм, да въздигнем народен блян, може и да не сме способни, само че най-малко да желаяме ", приключи Чавдар Велинов.
Това сподели от трибуната на Народното събрание депутатът от Българска социалистическа партия Чавдар Велинов, който прочете декларация от името на парламентарна група във връзка днешния Ден на националните будители. "Първи ноември е необикновен ден в българския народен календар, бих споделил единствен по същината си, тъй като концепцията за празника поражда като отговор на острата нужда от животоспасяващо лекарство за тялото и духа на страдащото ни Отечество. Три години след Ньойския контракт българското общество претърпява невиждана до тогава мъка – смазана национална религия, орязана българска територия, трагични разделения… Затова зад празника се сплотяват среди, които в никакъв случай преди и по-късно не са имали допирни точки. Подкрепят го българските преподаватели, левица и десница, Вътрешна македонска революционна организация и студентството, църковен хайлайф, българите, останали отвън рамките на родината, нашите интелектуалци, елементарните хора. Провеждат се шествия, правят се молебени, пее се химнът. Няма български град и няма българско село, което да не уважи своите локални първоучители и национални герои, да не развее българския байрак и да не се преклони пред дейците на нашето Възраждане ", сподели още той.
"И не инцидентно покровителят на България, Свети Иван Рилски, е определен за патрон на този ден. На този ден обръщаме взора и мислите си към него и загатваме всички тези люде на духа, четмото, писмото, с помощта на които сме съхранили националната си еднаквост и не сме не запомнили своите корени, своите жанр, татковина, история. Години наред от тази естрада и на този ден ние заявяваме респект, заявяваме висока степен на угриженост за българската нематериалност, просвета, за българското обучение, за българския преподавател и за младежите. Но в това време, постоянно забравяме, че всички тези, чиито имена ще споменем през днешния ден, са били на първо място родолюбци и човеколюбци. Щеше ли да има битка за самостоятелна българска черква, в случай че нашите предци от всички територии, населявани от българи, не са носили в сърцето и родовата си памет загатна за една горда и самостоятелна българска страна и не са бранили вярата и българското слово. Щеше ли да съществува саможертвата на нашите революционери, в случай че у дома, в килийното учебно заведение или в читалището, в църквата, те не бяха възпитавани в почитание към жанр и родова история. Без жанр и родство, както споделяше Тончо Жечев, няма татковина. А няма ли татковина, има просто територия, на която да си се родил, то няма памет, няма схващане за принадлежност към лична история, просвета, няма народен дух, блян, национални герои ", добави Велинов.
"Казвам тези думи във време, когато филантропичното обучение е в рецесия. Днес, съгласно последните актуалности на деня в българските учебни заведения и то в още в началните класове се предлага да се вкарат часове по предприемачество, цифрови технологии, реклама и маркетинг… хубаво. Но от образователното наличие всяка година отпадат значими създатели, а в същото време с това статистиката сигнализира, че функционалната неначетеност непрекъснато се усилва. Децата не желаят да четат, а да имат, не желаят да учат, с цел да знаят, а да вземат тапия и да печелят. Преобърнат ценностен модел, който докара до одрипяла духовна същина, материална беднотия и уви, политическа мизерия – ето я отворената рана на днешния ден. Защото в случай че за нас е скъпо бъдещето на България, ние би трябвало да имаме ясни национални цели, измежду които преди всичко да е българското учебно заведение и българското обучение – фундаментът и на стопански разцвет, и на висока просвета. Образование, чийто мотор е любовта към знанието и съхраняването на паметта, които точно разграничават мислещия човек от дивака, културния човек от безскрупулния спекулант, въздигнатия от посредственика. Защото отпред на всички наши национални подвизи са били точно мислещите, закърмените първо с почитание към родното място, дух и просвета. Щеше ли да съществува „ История Славянобългарская “, в случай че в светата обител Паисий нямаше закрилата на църковните си съратници и скъпата помощ на по-малкия си брат търговеца Хаджи Вълчо от Самоков, с цел да напише своята история? Щяха ли да съществуват комитетите на Апостола, в случай че ги нямаше умниците с перо, които отделяха от залъка си в емиграция, с цел да издават вестници и брошури? Щеше ли българският селяндур, жителят, студентът да се вдигнат като един във всички наши войни за национално обединяване, в случай че посредством делото на нашите учители, нашите публицисти, нашата интелигенция не се поддържаше националният дух и памет? Едва ли... Цялата наша история, а и 500-те години османско господство, е била написана, поддържана и подклаждана от хора, за които не облагата на деня е била първостепенна, не материалното, а съзнанието за задача, че България би трябвало не просто да се възроди и оцелее, а да просъществува. и да се резервира посредством просвещение в съзнанието на идните генерации ", съобщи депутатът от Българска социалистическа партия.
"Дълъг е описът с имена на светли и величави персони, които през днешния ден, надали не, сме задължени да споменем, само че аз желая да напомня за светлите каузи на наши предшественици, които подминаваме, не толкоз от неведение, колкото от банална заплеснатост. Всяка година през май, безшумно, съвсем незабележимо, се отбелязва отпечатването на Абагар – една от първите български книги, написани на кирилица и на приказваме български език. Нейният създател, Филип Станиславов прави гражданска война в българското културно пространство, годината е - 1651, мястото - Рим, а концепцията – да се реконструира самосъзнанието на българина, да се напомни наличието на етноса ни в Европа И всичко това да се заявява на езика, понесъл тежестта на робството. Стореното от никополския католически свещеник със столетие изпреварва паисиевия труд, само че идва век по-късно от работата на Яков Крайков във Венеция - пръв български издател, редактор-съставител, печатар, гравьор и книгоразпространител, дал скъп принос и в разцвета на късния европейски подем, тъй че Историята славянобългарска и всички последвали събития не идват на празно място. Свещеното българско Възраждане е белязано от още един спокоен героизъм –през 1840-41 една смела жена, Анастасия Димитрова, първата българска учителка, се осмелява да наруши възбраната за женско просвещение и основава първото девическо учебно заведение по нашите земи. Твърдят, че тя е изрекла думите: “Слънцето свети върху земята, а учението вътре в индивида грее, еднообразно за всички – и за мъжете, и за жените…Майката е най-първа наставница на децата, по какъв начин ще направлява невръстни рожби, в случай че тя самата е безкнижовна? “, попита Велинов.
"И в случай че историята сочи, че през тези епохи българска страна не съществува, то обстоятелствата са доказателство за битие на българска нематериалност, която нематериалност, е съумяла да утвърди свободата в най-висшия й смисъл. Защо слагаме оцеляването като първостепенна грижа на българите? Докато качественото обучение и престижът на българското начално, приблизително и висше учебно заведение са в областта на фантазното, парите за просвета са на най-ниското равнище в Европейски Съюз и забравата, и заблудите са притиснали паметта в ъгъла – целият ни живот ще се свежда до режим на оцеляване. Затова всичките ни просветители, всичките ни будители са обърнали разсъдък,сърце и дейности, към духа. Азбучна истина е, само че е добре понякога да си я припомняме - постоянно и във всеки един миг развиването на обществото, вървежът на нацията напред са били ръководени от настройките, задачите, стремленията, които си е поставяла онази общественост от хора, посочени да ръководят. Прозорливите, далновидните, личностите с необятни хоризонти и далечни вероятности, с ясно стратегическо виждане, с визия са оставали в историята. Представете си преди век нашите прародители тук, в тази зала - те бяха претърпели три войни, бяха изгубили територии, бяха сложени под опеката и наблюдението на непознати сили, бяха притиснати от безчовечен по отношение на бъдещите генерации контракти, само че имаха народен блян. На подобен героизъм, да въздигнем народен блян, може и да не сме способни, само че най-малко да желаяме ", приключи Чавдар Велинов.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ