Празник е. Мъжки празник. В такива дни всички мъже ровим

Празник е. Мъжки празник. В такива дни всички мъже ровим и търсим забравените лачени обувки на вóйна в себе си. Спомените от казармата. Клетвата. Гаднярът от остарелия набор, който ни скъсваше от гонка. Първата отпуска. Цигарите на тичешком. Първата издънка. Първия арест. Ротния старшина. Деня на УВО-то…

Не съм от тези, които вият против луната да бъде върната казармата, само че дребна дисциплинираност на младежите няма да по никакъв начин излишна… България помни своите генерали. С героизма им, с мъжеството, с успехите, свадите и съдбовните неточности.

Ген. Михаил Савов - два пъти уволняван и след това назначаван още веднъж. Два пъти министър на войната, скочил на двубой на самия министър-председател Стефан Стамболов. Провалил националната концепция, като ни вкарва ни в Междусъюзническата война.

Ген. Рачо Петров – още капитан по време на " войната на капитаните “ сред Сърбия и България (1885), воин от епопеята при Сливница.

Генерал Иван Колев – бащата на българската конница, герои от Първата Световна война.

Генерал Георги Вазов и военачалник Владимир Вазов – братя на Иван Вазов, получили самопризнание във всички военни енциклопедии.

Генерал Иван Луков …

Генерал Владимир Стойчев. Генерал Добри Джуров …

Българската войска от дълго време не е това, което е била. По време на Балканската война войската ни доближава достига съвсем 650 000 567. През Първата международна война) наближава милион бойци и офицери. Ньойския контракт ни занулява до 33 000 бойци. Като членове на Варшавския контракт поддържаме боеспособна наборна войска от 200 000 – с цялостната готовност я докарваме докъм половин милион. Днес? Днес сме по-зле от времената на Ньойския контракт. Армията ни трябвало да е 30 000, само че оттова се оплакват, че има 5000 незаети места. Стотината танка единствено допълват гротеската.

И генералите не са това, което са били.

Общото сред изброените по –горе генерали е, че всичките (ако дръпнем встрани ген. Добри Джуров.) са взели участие в борба. Истински вóйни, а не служители с лампази. Виждали
Днес имаме генерали, само че нямаме войска. Генералите ни са занимават с всичко друго, само че не и с военно дело. Дават брифинги, борят вируси, стават кметове, министър-председатели,, избират ги за президент.

Така е, тъй като нямат войска.

За сметка на това министърът на защитата не е военачалник.

А аз още не мога да схвана метода, по който Димо Гяуров преди време стана военачалник за една нощ. И какъв тъкмо военачалник е Бойко Борисов.

Нямаме войска. А през днешния ден и церемониал на армията няма да има. Генералите взеха решение по този начин. Дори по времето на войните 1912-1918 парадът не е спиран.

" Народ, който не храни личната си войска, скоро ще храни непозната “. Не се чудете, споделил го е Наполеон.

Ние към този момент храним непознатата войска. Платихме едни пари за едни самолети, които още не са създадени.

Но през днешния ден всички обуваме лачените обувки на заспалия войник. И нямаме изгубена борба.

До първата порция агнешко.