Празничният период има славата да разрушава добрите навици – балансираното

Празничният интервал има славата да унищожава положителните привички – уравновесеното хранене и постоянното придвижване постоянно отстъпват място на безкрайни събирания, пътувания и раздран дневен темп. Обичайните графици изчезват, дните стават по-хаотични, а тренировките елементарно отпадат.

Решението обаче не е допълнително воля, а в по-умно обмисляне. Изследванията демонстрират, че елементарни и практични тактики могат да ни оказват помощ да останем дейни по празниците и по-късно.

По това време на годината постоянно се появяват публикации, фокусирани върху калориите в празничните храни и питиета, съпроводени от препоръки по какъв начин да „ изгорим “ непотребните калории. Мотивацията, учредена на възприятието за виновност, обаче рядко работи дълготрайно.

По-вероятно е да се придържате към физическа интензивност, когато тя носи наслаждение, а не когато е наложена. Това се назовава вътрешна мотивация – когато придвижването е премия единствено по себе си, а не обвързване, подбудено от напън или възприятие за виновност. Проучванията в поведенческата просвета демонстрират, че навиците се резервират по-лесно, когато са лесни за започване и произтичат от наслаждение.

Например човек е по-склонен да поддържа табиет за тичане, тъй като то усъвършенства настроението му или му оказва помощ да разтовари мозъка си, а не тъй като се стреми да изгори тъкмо избран брой калории.