Какво ни казва иконата на Рождество Христово
Православното изобразително изкуство в никакъв случай не е целяло изключителното историческо обрисуване на събитията от живота на Христос или светците.
Нито пък, с цел да възбуди някакви усеща у вярващите в представянето на тези събития, е употребило романтика или реализъм. Агиографията се концентрира върху предавето на глъбинния смисъл на явленията. В една сцена може да бъдат включени събития, случили се на друго място и време. Надхвърляйки оковите на времето и бивайки над пространствените граници, това образно изкуство се концентрира главно върху същността на събитията.
А центърът, към който водят всички събития са Разпятието и Възкресението на Иисус Христос. За да се доближи до тях, кръгът на събитията, свързани със земния живот на Спасителя, стартира от Рождеството Му. Иконата на Рождество Христово е като “отпечатък ” на Евангелския текст и съвсем всички облици в нея имат своя символика и тълкувание. Да забележим какво ни „ споделят “ те.
Пещерата
Знаем, че Христос е роден във Витлеем, защото преброяването на популацията, което е подредено от римския император в империята, принуждава хората да отидат по родните си места. Хановете във Витлеем са малко и цялостни с посетители. Когато Йосиф идва с непразната Мариам, ханджията, съчувстващ на бременната млада госпожица, предлага конюшнята си като квартира за нощта, в която се ражда Христос ( Лук. 2:7) В иконата на Рождество Христово обаче конюшнята е предадена като пещера в канара. Тя нормално е тъмна и това никога не е инцидентно. Тъмнината символизира незнанието на хората в дългите им търсения за истината на света, преди идването на Христос. Тъй като пещерата препраща към гробница, още на Рождество Христово ще бъде предсказано Разпятието, което ще докара до Възкресението. Много от гробниците по това
време са били в пещери, без значение дали пещерите са естествени или изкуствени.
Христос като младенец
В центъра на иконата е показан Христос в ясла. Това изображение господства и е насочна точка на всичките персонажи, които са предадени към Него. Според обичаите на времето младенецът е повит. Един по-внимателен взор обаче разкрива, че Той не лежи в яслата (хранилката) за животни, а в каменна „ люлка “ – отново алюзия за Разпятието и Възкресението.
Животните
Двете животни в сцената, които топлят Христос с дъха си, символизират присъединяване на природата в Неговото раждане. Те се поясняват и като дребното израилтяни, които ще Го одобряват като Месия, съгласно пророчеството на св. прор. Исая, направено епохи преди Рождество.
Божията майка
След Христос, св. Дева Мария е най-централният облик. Понякога тя е обърнала глава и гледа встрани, назад на Младенеца, изпълнена със благоговение, че нейното дете е по едно и също време и нейният Бог. В други изображения я виждаме по какъв начин с обич е обхванала главицата на своя Отрок. В по-късно време, Критската школа я рисува на колене. Общото във всички изображения е, че постоянно тя е сама до Христос. Това разкрива следното: св. Дева Мария е Неговата Майка и заради личното си свободно приемане, в нейната вътрешност в деня на Благовещението се зачева Безкрайният Бог, взимайки
посредством нея човешка природа.
Св. Йосиф
Св. Йосиф постоянно е изобразяван на разстояние от Христос и в по-малък мащаб. Понякога е извърнат към яслата, а от време на време в друга посока. Винаги обаче държи главата си с ръка, в символ на озадачение за това, което се е случило и се случва, защото то надвишава всякаква човешка логичност, която не може да отговори по какъв начин една дева може да роди младенец. Св. Йосиф е същински праведник, който драговолно е приел отговорността да отбрани Мария и нейното дете след Божието признание за тайната на въплъщението на Христос.
Умиването на Христос
Две девойки къпят бебето, както постоянно се случва с новородено. Но това е и алюзия към Кръщението на Христос от св. Йоан Кръстител, тридесет години по-късно. Както е и алюзия за тайнството „ кръщение “, защото купелът доста припомня на кръщелния купел, където се кръщават християните.
Овчарите
Пастирите са единствените хора, които виждат звездната светлина да осветява конюшнята в святата нощ. След това тези най-простовати индивиди, съгласно публичните показа, намират и отдават респект към новороденото дете като на Месия.
Влъхвите (Маговете) с блага
В допълнение към символизма на блага на влъхвите, тримата образовани мъже от страните от Изтока се покланят на Христос в Йерусалим, не във Витлеем, две години след Неговото раждане. Влъхвите са минали дълъг път на търсене. В иконата на Рождество Христово те съвсем постоянно биват изобразени, като конници, които гледат на звездата, която ги е довела до Месията. Те от време на време оферират своите блага на новороденото, като че ли участват в яслата. Тези трима мъже символизират другите нации, които ще одобряват Христос като Месия, защото Божията обич не прави разлика сред раси и народи. Тук още веднъж иконографията надвишава рамките на времето.
Ангелите
Целият свят е в незнание какво се случва в тази свята нощ и единствено няколко овчари виждат ангелите и чуват техното песнопение, което ги води до яслата. Пастирите съставляват човешкият жанр, до момента в който ангелите съставляват небесния свят, всички дружно вземат участие в събитието на раждането, изпълнени със благоговение, тъй като Бог, Който сътвори света и Вселената, а Сам е Безкраен, е към този момент и човек.
Звездата
Звездата значи естествената светлина, както и появяването на нова звезда преди раждането на Христос – факт, който също участва в пророчествата като знак за идването на Месията. Звездата символизира и Божията Благодат, която озарява новородения Христос – дете, сходно на останалите и в това време друго, както „ споделя “ иконата на Рождество. Той е Бог, който със Своето олицетворение става и човешко създание. Следвайки целия ход на човешката природа Той ще познае гибелта, с цел да я победи с Неговото Възкресение, от обич към индивида и света.
По публикацията работи: доктор Силва Маринова
Инфо: Светодавец, бр. 12
