Православният български народ чества на 26 октомври Димитровден. На този

Православният български народ празнува на 26 октомври Димитровден. На този ден честват: Димитър, Димислава, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Добри, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a. Това е професионален празник на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.

Свети Димитър е роден през 3. век в Солун, по това време татко му е градоначалник. След неговата гибел император Максимиан Херкул разпорежда поста на Димитър. Като шеф на Солун той намерено изповядва и слави християнската религия. Император Галерий го хвърля в тюрма. Войници влезнали в килията му и го убиват с копие по време на молитва. Жителите на Солун да го почитат като настойник на града. За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби и руснаци.

Според националните показа от Димитровден стартира зимата, национална сентенция гласи: „ Георги носи лято, Димитър - зима “. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. Като предвестител на зимата светецът се свързва със света на мъртвите. Затова към празника е най-голямата Задушница. Българско национално поверие показва св. Димитър като брат близнак на св. Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в разнообразни направления. Георги му зарекъл, че в случай че види от стряха кръв да капе, то значи той е починал. След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата.