Православната църква почита паметта на Светите равноапостоли Константин и Елена
Православната черква уважава Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.
През 313 година Константин издава Миланския едикт, с който вкарва християнството като публична вяра във Византия. Самият той приема християнската религия в края на живота си. Императрица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Иисус. Това събитие се счита за най-важното в историята на християнската черква и по тази причина император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
В историята техният героизъм е лимит сред две столетия. Св. Константин Велики се потрудил за вътрешното подсилване и устройство на Светата черква. С тази си угриженост, заради зародилите догматични разногласия в Църквата, той наредил да се свика Вселенски събор, който да позволи всички противоречиви въпроси. В 325 година в Никея бил призован Първият космополитен събор, на който участвали 318 епископи. Те трябвало да отхвърлен учението на Арий. Този събор бил открит персонално от император Константин, който произнесъл встъпителна тирада, с която призовал всички към мир и единодушие.
От исторически данни се знае, че по времето на император Константин почнало бързо строителство на превъзходни храмове и базилики. Особено се потрудила в това отношение Св. Елена, която особено за това се отправила за Йерусалим, където посетила Светите места. Там тя разкрила животворящия Кръст Господен. По нейно предпочитание били издигнати храмове на всички места, свързани с по-важните събития от живота и избавителната задача на Иисус Христос. След като приключила това свое благородно дело, тя се завърнала в столицата и не след дълго умряла.
Император Константин живял 10 години след гибелта на своята майка и умрял през 337 година, в град Никомидия, на 65-годишна възраст. След неговата кончина тялото му било пренесено тържествено в новопостроената столица Константинопол. Там то било положено в издигнатия от него храм "Св. Апостоли ". Градът Константинопол 16 века носи името му. Оттогава на 14 септември Църквата уважава Въздвижението на животворящия Кръст Господен.
През 313 година Константин издава Миланския едикт, с който вкарва християнството като публична вяра във Византия. Самият той приема християнската религия в края на живота си. Императрица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Иисус. Това събитие се счита за най-важното в историята на християнската черква и по тази причина император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
В историята техният героизъм е лимит сред две столетия. Св. Константин Велики се потрудил за вътрешното подсилване и устройство на Светата черква. С тази си угриженост, заради зародилите догматични разногласия в Църквата, той наредил да се свика Вселенски събор, който да позволи всички противоречиви въпроси. В 325 година в Никея бил призован Първият космополитен събор, на който участвали 318 епископи. Те трябвало да отхвърлен учението на Арий. Този събор бил открит персонално от император Константин, който произнесъл встъпителна тирада, с която призовал всички към мир и единодушие.
От исторически данни се знае, че по времето на император Константин почнало бързо строителство на превъзходни храмове и базилики. Особено се потрудила в това отношение Св. Елена, която особено за това се отправила за Йерусалим, където посетила Светите места. Там тя разкрила животворящия Кръст Господен. По нейно предпочитание били издигнати храмове на всички места, свързани с по-важните събития от живота и избавителната задача на Иисус Христос. След като приключила това свое благородно дело, тя се завърнала в столицата и не след дълго умряла.
Император Константин живял 10 години след гибелта на своята майка и умрял през 337 година, в град Никомидия, на 65-годишна възраст. След неговата кончина тялото му било пренесено тържествено в новопостроената столица Константинопол. Там то било положено в издигнатия от него храм "Св. Апостоли ". Градът Константинопол 16 века носи името му. Оттогава на 14 септември Църквата уважава Въздвижението на животворящия Кръст Господен.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ