Преп. отци, избити в Синай и Раита. Св. Нина. Св. Потит Сердикийски
Православната черква уважава през днешния ден преподобни отци, избити в Синай и Раита, свети равноапостол Нина, свети великомъченик Потит Сердикийски (Отдание на Богоявление).
Няма точни сведения за времето, когато християнството проникнало на Синайския полуостров, само че при започване на ІV век там, на Хорив и в разположената по източния бряг на Червено море Раитска пустиня живеели доста отшелници в строго подвижничество. Към 311-313 година те били нападнати от сарацинско племе и в Синайския манастир били избити всичките четиридесет монаси. Това нахлуване било разказано от популярния египетски подвижник Амоний.
Между починалите иноци имало бележите подвижници, които показали изумително геройство и величаво християнско успокоение при нападението на тази развилняла се орда, която на вятъра изтезавала Божиите люде, с цел да узнае къде са скрили несъществуващите им благосъстояния. Игуменът Павел насърчавал своите събратя:
- Ние всеки час се готвим за гибелта. Ако е угодно Богу да ни освободи от живота, белким ще скърбим и ще се плашим? Не би трябвало ли да благодарим и да се радваме?
Нил Старши († 426 г.), който в самото начало на V век се подвизавал на Синайския полуостров дружно със сина си Теодул, е описал второ сходно нахлуване на бедуините, които разрушили в 400 година Синайската обител и предали на гибел доста иноци, а други отвлекли в иго. Между пленените бил и Теодул, който бил изплатен от епископа на гр. Елуза. Преподобни Нил разкрил сина си в дома на епископа, който ръкоположил и бащата, и сина за свещеници и те още веднъж са завърнали в своята Синайска обител.
За да отбрани Синайските подвижници от бъдещи угрози на бедуините, Юстиниан Велики (527-565 г.) построил в първата година от царуването си фамозния до през днешния ден Синайски манастир " Света Екатерина ", където се съхраняват два скъпоценни старобългарски пергамента - Синайски псалтир и Синайски требник.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев);
Няма точни сведения за времето, когато християнството проникнало на Синайския полуостров, само че при започване на ІV век там, на Хорив и в разположената по източния бряг на Червено море Раитска пустиня живеели доста отшелници в строго подвижничество. Към 311-313 година те били нападнати от сарацинско племе и в Синайския манастир били избити всичките четиридесет монаси. Това нахлуване било разказано от популярния египетски подвижник Амоний.
Между починалите иноци имало бележите подвижници, които показали изумително геройство и величаво християнско успокоение при нападението на тази развилняла се орда, която на вятъра изтезавала Божиите люде, с цел да узнае къде са скрили несъществуващите им благосъстояния. Игуменът Павел насърчавал своите събратя:
- Ние всеки час се готвим за гибелта. Ако е угодно Богу да ни освободи от живота, белким ще скърбим и ще се плашим? Не би трябвало ли да благодарим и да се радваме?
Нил Старши († 426 г.), който в самото начало на V век се подвизавал на Синайския полуостров дружно със сина си Теодул, е описал второ сходно нахлуване на бедуините, които разрушили в 400 година Синайската обител и предали на гибел доста иноци, а други отвлекли в иго. Между пленените бил и Теодул, който бил изплатен от епископа на гр. Елуза. Преподобни Нил разкрил сина си в дома на епископа, който ръкоположил и бащата, и сина за свещеници и те още веднъж са завърнали в своята Синайска обител.
За да отбрани Синайските подвижници от бъдещи угрози на бедуините, Юстиниан Велики (527-565 г.) построил в първата година от царуването си фамозния до през днешния ден Синайски манастир " Света Екатерина ", където се съхраняват два скъпоценни старобългарски пергамента - Синайски псалтир и Синайски требник.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев);
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ