Св. Атанасий и Кирил Александрийски. Св. Йоаким, патриарх Търновски
Православната черква уважава през днешния ден паметта на Атанасий Велики, взел участие в фамозния космополитен събор в Никея, който му донесъл международна популярност на богослов.
Според националните вярвания свети Атанас доминира над зимните студове, ледове и снегове, настойник е и на домашните животни. Облечен с копринена риза, той отива в планината на бял кон и се провиква: " Иди си, зимо, идвай, лято! ". Затова празникът е прочут още и като Среди зима.
Атанасовден, както и Антоновден, се уважава като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а дружно с това и като празник за помиряване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс). За помиряване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, с цел да не се " надупчат " децата от шарка.
Жените съблюдават същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се подготвя с ориз и се раздава на съседи и близки срещу заболявания. Перата се резервират, тъй като се има вяра, че имат лечебна мощ.
Свети Атанасий Велики, Архиепископ на Александрия
Св. Атанасий е популярен изповедник и преподавател на Църквата, популярен бранител на християнското обучение за Боговъплъщението. Роден е през 295 година в столицата на Египет Александрия. Син на небогати родители християни, той получил прелестно обучение само че изучавал старателно Свещеното писание. Богу било угодно още преди да приключи образованието си, една преживелица да предопредели неговата орис.
Веднаж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и вниманието му привлякла забавна панорама: група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници-езичници. Децата избрали Атанасий за " свещеник ", други деца били свещеници и дякони, а езически деца били водени към " епископа ", с цел да ги кръсти. Архиепископ Александър заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за детайлностите на играта. След като ги изслушал, уверен че кръщението било осъществено напълно съгласно Църковния правилник, архиепископът признал кръщението за фактически, допълнил го с Миропомазване на новопокръстените и посъветвал родителите на Атанасий да приготвят сина си за църковно служение. След като момчето приключило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил собствен нравствен наследник и секретар. Така почнал духовния път на бъдещия св. Атанасий Велики, който още приживе нарекли " татко на православието ".
В 319 година Атанасий станал дякон. Между това в Александрия се появила ереста на локалния духовник Арий. Той учил, че Христос - освен като човек, само че и като Бог - не бил равночестен на Отца, а бил по-нисш Бог, Който е единствено сходен на Отца, а в реалност е сътворен, имащ начало във времето. Това обучение се разпространявало бързо. Много пъти Александър го уговарял и разобличавал, като в този труд Атанасий постоянно му помагал. Арий обаче бил твърдоглав, ереста се ширела и се наложило да се свикат епископски събори за нейното премахване. Такива били поместните събори в Александрия, в Антиохия и най-накрая Първият космополитен събор в Никея през 325 година, на който участвал и самият император Константин Велики. Атанасий участвал на Никейския събор дружно с архиепископа си Александър, и уверено оказал помощ за осъждането на Арий. Неговият незабравим принос в работата на Първия космополитен събор толкоз го популяризирал, че той се завърнал вкъщи си като прочут богослов.
На идната година св. Атанасий бил подложен за Александрийски архиепископ. Заради повдигнати обвинявания в пристрастие и в груби насилия над клириците от враговете-ариани на св. Атанасий, бил призован събор в Трир, който без значение от изложените доказателства в отбрана на невинността на архиепископа на Александрия, въпреки всичко го осъдил. Като видял, че по този метод няма да се добере до правдата, св. Атанасий се срещнал персонално в Цариград с император Константин Велики и му показал истината.
Императорът извикал участниците в Трирския събор за преразглеждане на делото, само че враговете на св. Атанасий съумели да подведат императора с нова клюка. Като видял, че не е допустимо да помири Атанасий с неговите съперници и като се страхувал от протест в Александрия, импраторът решил да пожертва нейния архиепископ и да го изпрати на изгнание в Галия, където той прекарал две години. След гибелта на Константин Велики, неговите наследници с декрет върнали св. Атанасий за свещеник на Александрия. Това дало нов мотив на Атанасиевите врагове да го разгласят за противозаконен свещеник към този момент на основанието, че бил върнат на катедрата от светската власт.
През този скръбен интервал от църковната история враговете на св. Атанасий Велики на няколко пъти успявали да извоюват неговото наказание и заточение. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 години в заточение.
Още в първите си съчинения, Слово към езичниците и Слово за въплъщението на Бог Слово и за явяването Му в плът пред нас, била набелязана основната тематика на неговото богословие. Основни негови догматически съчинения са Четири слова срещу арианите (ок. 356-359), отдадени на одобряването на божествеността на Спасителя. На него приписват и Житието на св. Антоний, както и голям брой трактати мнения към Св. Писание, книги с моралистичен темперамент и проповеди. В тези негови съчинения са пръснати най-дълбоки и преливащи от същинска мъдрост богословски и нравствени истини. Нему св. Църква дължи разгромяването на рисковата арианска разкол и основаването на Никео-Цариградския Символ на Вярата.
В 373 година св. Атанасий умрял в Александрия на 76 годишна възраст. Църквата празнува паметта му на 2 май и на 18 Януари (съвместно със св. Кирил Александрийски).
Според националните вярвания свети Атанас доминира над зимните студове, ледове и снегове, настойник е и на домашните животни. Облечен с копринена риза, той отива в планината на бял кон и се провиква: " Иди си, зимо, идвай, лято! ". Затова празникът е прочут още и като Среди зима.
Атанасовден, както и Антоновден, се уважава като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а дружно с това и като празник за помиряване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс). За помиряване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, с цел да не се " надупчат " децата от шарка.
Жените съблюдават същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се подготвя с ориз и се раздава на съседи и близки срещу заболявания. Перата се резервират, тъй като се има вяра, че имат лечебна мощ.
Свети Атанасий Велики, Архиепископ на Александрия
Св. Атанасий е популярен изповедник и преподавател на Църквата, популярен бранител на християнското обучение за Боговъплъщението. Роден е през 295 година в столицата на Египет Александрия. Син на небогати родители християни, той получил прелестно обучение само че изучавал старателно Свещеното писание. Богу било угодно още преди да приключи образованието си, една преживелица да предопредели неговата орис.
Веднаж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и вниманието му привлякла забавна панорама: група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници-езичници. Децата избрали Атанасий за " свещеник ", други деца били свещеници и дякони, а езически деца били водени към " епископа ", с цел да ги кръсти. Архиепископ Александър заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за детайлностите на играта. След като ги изслушал, уверен че кръщението било осъществено напълно съгласно Църковния правилник, архиепископът признал кръщението за фактически, допълнил го с Миропомазване на новопокръстените и посъветвал родителите на Атанасий да приготвят сина си за църковно служение. След като момчето приключило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил собствен нравствен наследник и секретар. Така почнал духовния път на бъдещия св. Атанасий Велики, който още приживе нарекли " татко на православието ".
В 319 година Атанасий станал дякон. Между това в Александрия се появила ереста на локалния духовник Арий. Той учил, че Христос - освен като човек, само че и като Бог - не бил равночестен на Отца, а бил по-нисш Бог, Който е единствено сходен на Отца, а в реалност е сътворен, имащ начало във времето. Това обучение се разпространявало бързо. Много пъти Александър го уговарял и разобличавал, като в този труд Атанасий постоянно му помагал. Арий обаче бил твърдоглав, ереста се ширела и се наложило да се свикат епископски събори за нейното премахване. Такива били поместните събори в Александрия, в Антиохия и най-накрая Първият космополитен събор в Никея през 325 година, на който участвал и самият император Константин Велики. Атанасий участвал на Никейския събор дружно с архиепископа си Александър, и уверено оказал помощ за осъждането на Арий. Неговият незабравим принос в работата на Първия космополитен събор толкоз го популяризирал, че той се завърнал вкъщи си като прочут богослов.
На идната година св. Атанасий бил подложен за Александрийски архиепископ. Заради повдигнати обвинявания в пристрастие и в груби насилия над клириците от враговете-ариани на св. Атанасий, бил призован събор в Трир, който без значение от изложените доказателства в отбрана на невинността на архиепископа на Александрия, въпреки всичко го осъдил. Като видял, че по този метод няма да се добере до правдата, св. Атанасий се срещнал персонално в Цариград с император Константин Велики и му показал истината.
Императорът извикал участниците в Трирския събор за преразглеждане на делото, само че враговете на св. Атанасий съумели да подведат императора с нова клюка. Като видял, че не е допустимо да помири Атанасий с неговите съперници и като се страхувал от протест в Александрия, импраторът решил да пожертва нейния архиепископ и да го изпрати на изгнание в Галия, където той прекарал две години. След гибелта на Константин Велики, неговите наследници с декрет върнали св. Атанасий за свещеник на Александрия. Това дало нов мотив на Атанасиевите врагове да го разгласят за противозаконен свещеник към този момент на основанието, че бил върнат на катедрата от светската власт.
През този скръбен интервал от църковната история враговете на св. Атанасий Велики на няколко пъти успявали да извоюват неговото наказание и заточение. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 години в заточение.
Още в първите си съчинения, Слово към езичниците и Слово за въплъщението на Бог Слово и за явяването Му в плът пред нас, била набелязана основната тематика на неговото богословие. Основни негови догматически съчинения са Четири слова срещу арианите (ок. 356-359), отдадени на одобряването на божествеността на Спасителя. На него приписват и Житието на св. Антоний, както и голям брой трактати мнения към Св. Писание, книги с моралистичен темперамент и проповеди. В тези негови съчинения са пръснати най-дълбоки и преливащи от същинска мъдрост богословски и нравствени истини. Нему св. Църква дължи разгромяването на рисковата арианска разкол и основаването на Никео-Цариградския Символ на Вярата.
В 373 година св. Атанасий умрял в Александрия на 76 годишна възраст. Църквата празнува паметта му на 2 май и на 18 Януари (съвместно със св. Кирил Александрийски).
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ