Почитаме св. Василий Изповедник и св. Кирана Солунска
Православната черква отбелязва паметта на св. Василий Изповедник. св. мчца Кирана Солунска.
Свети Василий живял през царуването на иконобореца Лъв Исаврянин. Като оставил света с неговите съблазни, той постъпил в манастир и добродетелно водил монашеско житие.
Когато настанало гонение за светите икони, свети Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. За това той бил арестуван и бил предаден на доста мъчения; само че все пак той отхвърлил еретическото обучение на иконоборците и дружно със свети Прокопий отстоявал истината до проливане на кръв. Стъргали цялото му тяло, сходно на преподобния Прокопий; след това го затворили в тюрма, където се мъчил дълго време - до гибелта на нечестивия цар.
След гибелта на мъчителя преподобният Василий бил пуснат дружно със свети Прокопий и с другите изповедници и живял, както и преди, в постнически писания, като обърнал мнозина към православната религия и като ги наставил в добродетелното житие. След няколко години богоугоден живот той се сподобил с блажена кончина и с молитва, признателност и неизказана наслада отишъл при Господа, който възлюбил от ранно детство*.
Свети Василий умрял към 750 година.
Света Кирана (Керана) била родена през първата половина на ХVIII в. в солунското село Висока (или Ависока, през днешния ден Осса край градчето Лъгадина или по гръцки Лангада), в фамилията на православни християни.
Заради българското име на селото се счита, че мъченицата е била от български генезис. Стройна и красива госпожица, тя била харесана от един еничар, който я изискал за жена. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл и я отвел в Солун, където негови другари лъжесвидетелствали, че девойката дала обещание да му стане жена и да одобри тяхната религия.
Но Кирана се показала като смела християнка и не се съгласила нито да се омъжи за насилника, нито да одобри исляма.
Заради това била окована във вериги и хвърлена в пандиза. Там грубо я измъчвали цяла седмица и на седмия ден, 28 февруари 1751 година, Кирана издъхнала. На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата и да я погребат вън от града, в тамошните християнски гробища.
Свети Василий живял през царуването на иконобореца Лъв Исаврянин. Като оставил света с неговите съблазни, той постъпил в манастир и добродетелно водил монашеско житие.
Когато настанало гонение за светите икони, свети Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. За това той бил арестуван и бил предаден на доста мъчения; само че все пак той отхвърлил еретическото обучение на иконоборците и дружно със свети Прокопий отстоявал истината до проливане на кръв. Стъргали цялото му тяло, сходно на преподобния Прокопий; след това го затворили в тюрма, където се мъчил дълго време - до гибелта на нечестивия цар.
След гибелта на мъчителя преподобният Василий бил пуснат дружно със свети Прокопий и с другите изповедници и живял, както и преди, в постнически писания, като обърнал мнозина към православната религия и като ги наставил в добродетелното житие. След няколко години богоугоден живот той се сподобил с блажена кончина и с молитва, признателност и неизказана наслада отишъл при Господа, който възлюбил от ранно детство*.
Свети Василий умрял към 750 година.
Света Кирана (Керана) била родена през първата половина на ХVIII в. в солунското село Висока (или Ависока, през днешния ден Осса край градчето Лъгадина или по гръцки Лангада), в фамилията на православни християни.
Заради българското име на селото се счита, че мъченицата е била от български генезис. Стройна и красива госпожица, тя била харесана от един еничар, който я изискал за жена. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл и я отвел в Солун, където негови другари лъжесвидетелствали, че девойката дала обещание да му стане жена и да одобри тяхната религия.
Но Кирана се показала като смела християнка и не се съгласила нито да се омъжи за насилника, нито да одобри исляма.
Заради това била окована във вериги и хвърлена в пандиза. Там грубо я измъчвали цяла седмица и на седмия ден, 28 февруари 1751 година, Кирана издъхнала. На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата и да я погребат вън от града, в тамошните християнски гробища.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ