Йотова ще има ли вицепрезидент?
В петък следобяд президентът Румен Радев публично приключи мандата си, откакто Конституционният съд се произнесе по подадената от него оставка. С това България има нов държавен глава – досегашният вицепрезидент Илияна Йотова, която става първата жена президент в историята на страната и ще довърши мандата.
В изявление професор Атанас Семов – парламентарен арбитър, изясни, че обстановката е официално невиждана, само че не е поставяла под подозрение нуждата от бързо решение на Конституционния съд. По думите му съдът е имал само задачата да откри обстоятелството на подадената оставка и дали тя е израз на свободната воля на президента – нещо, което е било ясно след обръщението на Румен Радев към нацията ден по-рано, написа bTV.
С решението си Конституционният съд постанови, че от момента на произнасянето пълномощията на президента минават към вицепрезидента. Така Илияна Йотова автоматизирано встъпва в длъжността президент, а постът на вицепрезидент остава незает. Според проф. Семов това не основава институционален проблем, защото Конституцията не планува независими пълномощия за вицепрезидента, с изключение на точно встъпването в служба при предварително преустановяване на мандата на президента.
Новият президент ще би трябвало да довърши към този момент почналата процедура по член 99 от Конституцията. Редовната процедура за сформиране на държавно управление от Народното събрание е изчерпана, а в този момент следва втората – за назначение на длъжностен кабинет. Илияна Йотова може неотложно да стартира съвещания и срещи с евентуалните претенденти за длъжностен министър-председател, които по новите конституционни промени са лимитирани до 10 вероятни фигури.
Проф. Семов акцентира, че процедурата изисква съвещания с парламентарните партии, както и координиране на състава на Министерския съвет, препоръчан от претендента за длъжностен министър председател, преди той да бъде назначен от президента. По думите му изборът няма да бъде елементарен, защото част от евентуалните претенденти към този момент са декларирали, че не желаят да заемат поста, а политическата конюнктура остава мощно поляризирана. Въпреки това той изрази убеденост, че процедурата ще бъде доведена до дъно и в обозримо бъдеще България ще има служебно държавно управление.
Конституционният съд се произнесе и по различен значим проблем – законността на кабинета „ Желязков “ след частичното анулиране на парламентарните избори и прекратяването на мандатите на 16 народни представители. Съдът единомислещо реши, че това решение има деяние единствено отсега нататък и не визира към този момент признатите актове на Народното събрание, в това число избора на държавното управление. Уточнено бе и че от 16-те депутати с касирани мандати осем са дали своят вот „ за “, а осем – „ срещу “ кабинета, което не трансформира правния извод.
По отношение на вероятното присъединение на България към Съвета за мир, иницииран от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, проф. Семов съобщи, че въпросът евентуално ще бъде подложен пред Конституционния съд. Той акцентира, че все още няма интернационален контракт, който да обвързва България, защото сходен акт може да влезе в действие само след ратификация от Народното събрание.
Преди такава ратификация Конституционният съд може да бъде сезиран с въпроса дали договорът е съчетаем с Конституцията.
В началото на днешното си съвещание Конституционният съд уважи с едноминутно безмълвие паметта на неотдавна умрелия си сътрудник Анастас Анастасов, като изрази съболезнования към неговото семейство.
В изявление професор Атанас Семов – парламентарен арбитър, изясни, че обстановката е официално невиждана, само че не е поставяла под подозрение нуждата от бързо решение на Конституционния съд. По думите му съдът е имал само задачата да откри обстоятелството на подадената оставка и дали тя е израз на свободната воля на президента – нещо, което е било ясно след обръщението на Румен Радев към нацията ден по-рано, написа bTV.
С решението си Конституционният съд постанови, че от момента на произнасянето пълномощията на президента минават към вицепрезидента. Така Илияна Йотова автоматизирано встъпва в длъжността президент, а постът на вицепрезидент остава незает. Според проф. Семов това не основава институционален проблем, защото Конституцията не планува независими пълномощия за вицепрезидента, с изключение на точно встъпването в служба при предварително преустановяване на мандата на президента.
Новият президент ще би трябвало да довърши към този момент почналата процедура по член 99 от Конституцията. Редовната процедура за сформиране на държавно управление от Народното събрание е изчерпана, а в този момент следва втората – за назначение на длъжностен кабинет. Илияна Йотова може неотложно да стартира съвещания и срещи с евентуалните претенденти за длъжностен министър-председател, които по новите конституционни промени са лимитирани до 10 вероятни фигури.
Проф. Семов акцентира, че процедурата изисква съвещания с парламентарните партии, както и координиране на състава на Министерския съвет, препоръчан от претендента за длъжностен министър председател, преди той да бъде назначен от президента. По думите му изборът няма да бъде елементарен, защото част от евентуалните претенденти към този момент са декларирали, че не желаят да заемат поста, а политическата конюнктура остава мощно поляризирана. Въпреки това той изрази убеденост, че процедурата ще бъде доведена до дъно и в обозримо бъдеще България ще има служебно държавно управление.
Конституционният съд се произнесе и по различен значим проблем – законността на кабинета „ Желязков “ след частичното анулиране на парламентарните избори и прекратяването на мандатите на 16 народни представители. Съдът единомислещо реши, че това решение има деяние единствено отсега нататък и не визира към този момент признатите актове на Народното събрание, в това число избора на държавното управление. Уточнено бе и че от 16-те депутати с касирани мандати осем са дали своят вот „ за “, а осем – „ срещу “ кабинета, което не трансформира правния извод.
По отношение на вероятното присъединение на България към Съвета за мир, иницииран от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, проф. Семов съобщи, че въпросът евентуално ще бъде подложен пред Конституционния съд. Той акцентира, че все още няма интернационален контракт, който да обвързва България, защото сходен акт може да влезе в действие само след ратификация от Народното събрание.
Преди такава ратификация Конституционният съд може да бъде сезиран с въпроса дали договорът е съчетаем с Конституцията.
В началото на днешното си съвещание Конституционният съд уважи с едноминутно безмълвие паметта на неотдавна умрелия си сътрудник Анастас Анастасов, като изрази съболезнования към неговото семейство.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ