Православната църква отбелязва днес църковния празник Лазаровден, който винаги е

Православната черква отбелязва през днешния ден църковния празник Лазаровден, който постоянно е в предпоследната събота преди Великден. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клончета, които ще красят вратите на идващия ден — Връбница или по прочут като Цветница.

Лазаровден или Лазарница е християнски празник, кръстен на Свети Лазар. В Новия Завет Лазар e възпитаник на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Иисус извежда от гроба и възстановява към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като свещеник на гр. Китон на остров Кипър. Самото име на светеца е знак на здраве и дългоденствие.
Днес пускаме душите на умрелите към отвърдното
На този ден се извършват обичаят лазаруване и поминалните обреди. Според вярванията в Североизточна България на Връбница „ разпускат, пускат умрелите “ от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница. В навечерието на Лазаровден дамите вървят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито.
Палят се огньове на гробовете
Същата вечер или на Лазаровден всяка господарка раздава в селото дребни просфорки съгласно с броя на умрелите, само че постоянно нечетно число. Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се прави преди изгрев слънце на Връбница. В лазаруването вземат участие моми и девойки. Те стартират да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят ария за всеки член от фамилията. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги подаряват с яйца. Когато завърши лазаруването, лазарките си поделят събраното.
На Лазаровден девойките могат да се момеят
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасищата и горите, само че и празник на девойките, които откакто лазаруват могат обществено да се момеят, да се обличат и държат по този начин, че да ги харесват ергените, да имат обичан, да се омъжват. Денят се назовава още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
Пасхалното празненство
На Лазарова събота се слага начало на Пасхалното празненство. По време на св. Литургия на Лазаровден Църквата популяризира Христос като Възкресение и Живот, Който още преди Своите премеждия и гибел, с възкресяването на Лазар е утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството. Именно поради възкресяването на Лазар Христос бил прочут от народа като дълго чакания Месия, Цар Израилев, като осъществяване на старозаветните пророчества.
Върбови клончета в ръцете на богомолците
На вечернята преди празника Вход Господен в Йерусалим (Цветница, Връбница, Вайя) се четат пророчествата за Царя-Месия от Стария Завет дружно с евангелските разкази за влизането на Христос в Йерусалим. На Цветница по време на утренята се благославят върбови клончета и се раздават на богомолците. Клонки държим в ръце по време на цялата Литургия и по този начин демонстрираме, че и ние, както античните поданици на Йерусалим, посрещаме Иисус Христос като Цар и Спасител.

На Лазаровден имен ден честват: Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!