Днес е Кръстовден - търсим спасение за душите и изцеление за телата
Православната черква четири пъти се прекланя пред животворната мощ на Кръста Господен - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна; на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Празникът на 14 септември е обвързван и отдаден на няколко свещени събития в историята на Християнството: чудесното явяване на Светият Кръст на император Константин Велики; намирането на Светият Кръст на Голгота и възвръщането му от персиаски плен, за които се знае от житията на светците.
Историята споделя, че усърдна помощница на император Константин била майка му Елена, чиято християнска активност се изразявала в необятна щедрост на бедните и в изграждане на доста храмове. Царица Елена в чест на успеха на синът цар Константин над Максенций и провъзгласяването му за император на цялата Римска Империя решила да построи на Голготския рид Величествен храм Св. Възкресение Христово. Когато почнали да копаят основите, разкрили трите кръста – Христовия и на двамата разбойници.
И трите кръста доста си приличали и кой е на Христа не могли да дефинират. В това време минавало погребално шествие. Царица Елена спряла шествието и допряла първия и втория кръст до ковчега на починалия юноша. Нищо не се получило. Но когато допряла кръста, на който бил разпнат Иисус Христос, станало знамение: мъртвецът оживял и се изправил. Това знамение зарадвало клетата майчица и сродници, които придружавали погребението и те почнали да прегръщат момчето. Други, които придружавали кралица Елена прегръщали и целували Кръста Господен. Така кръстът от средство за наказване станал средство за избавление. Кръстът станал знак и знаме на Християните и с него те побеждавали всяко зло.
От тогава всяка година на 14 септември Св. Кръст се изнасял за поклонение и колкото заболели потърсели Божията благосклонност, я получавали, а благоразумни християни решили да разделят Св. Кръст на три елементи: една част останала в Йерусалим, друга изпратили в Рим и трета част в Константинопол (Цариград). Частта, която дали на Константинополската патриаршия, била поставена в специфична ракла, обкована със злато и сребро.
След страданията и разпятието Христови кръстът се трансформира в жертвен знак на спасението и изкуплението от прегрешението. Той въплъщава жертвената обич, успеха над злото, принадлежността към християнството. На този ден църквата прави поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен.
В националния календар 14 септември бележи един от най-тежките празници през година, прочут като
Кръстовден или Кръстов
По остарял бит на този ден дамите вървят на черква, палят свещи за здраве и раздават питки в името на светия животворящ кръст Господен. Свещеникът обикаля къщите и ръси със светена вода за благоденствие и благополучие на фамилията. По традиция се съблюдава непоколебим пост.
Кръстов се счита за празник на земята и не инцидентно на този ден започвало есенната сеитба и гроздобера. За да е чист и плодороден денят за засяване, съпрузите съблюдават полово табу. Не се поставя нищо почерняло на огнището, с цел да няма бурени в посевите и да е хубаво житото.
Отколешна традиция е мъжете да освещават първите семена, приготвени за посев. През това време стопанките подготвят дребни колачета и питки за воловете, с които изпращат орачите още преди да се покаже слънцето.
В някои села Кръстовден е празник на националните лечителки и баячки. На този ден всеки, който е намерил излекуване за страданието, отива при своята лечителка с прясна пита и китка цвете, дребни дарове и пари, с цел да засвидетелствува своята признателност и почитание към своята избавителка.
В доста населено място от този ден започвали есенните седенки и интензивният предбрачен сезон.
Именици: Кръстьо, Кръстан, Кърстина, Кръстанчо, Кръсте, Кръсти, Кръстойчо, Кръстомир, Кръстю, Кръстян, Крътьо, Къне, Кънчо, Кръста, Кръстена, Кръстина, Кръстяна, Къна, Кънча; Ставри, Ставраки, Ставре, Ставрьо, Ставрица, Ставруда, Ставрула.
Празникът на 14 септември е обвързван и отдаден на няколко свещени събития в историята на Християнството: чудесното явяване на Светият Кръст на император Константин Велики; намирането на Светият Кръст на Голгота и възвръщането му от персиаски плен, за които се знае от житията на светците.
Историята споделя, че усърдна помощница на император Константин била майка му Елена, чиято християнска активност се изразявала в необятна щедрост на бедните и в изграждане на доста храмове. Царица Елена в чест на успеха на синът цар Константин над Максенций и провъзгласяването му за император на цялата Римска Империя решила да построи на Голготския рид Величествен храм Св. Възкресение Христово. Когато почнали да копаят основите, разкрили трите кръста – Христовия и на двамата разбойници.
И трите кръста доста си приличали и кой е на Христа не могли да дефинират. В това време минавало погребално шествие. Царица Елена спряла шествието и допряла първия и втория кръст до ковчега на починалия юноша. Нищо не се получило. Но когато допряла кръста, на който бил разпнат Иисус Христос, станало знамение: мъртвецът оживял и се изправил. Това знамение зарадвало клетата майчица и сродници, които придружавали погребението и те почнали да прегръщат момчето. Други, които придружавали кралица Елена прегръщали и целували Кръста Господен. Така кръстът от средство за наказване станал средство за избавление. Кръстът станал знак и знаме на Християните и с него те побеждавали всяко зло.
От тогава всяка година на 14 септември Св. Кръст се изнасял за поклонение и колкото заболели потърсели Божията благосклонност, я получавали, а благоразумни християни решили да разделят Св. Кръст на три елементи: една част останала в Йерусалим, друга изпратили в Рим и трета част в Константинопол (Цариград). Частта, която дали на Константинополската патриаршия, била поставена в специфична ракла, обкована със злато и сребро.
След страданията и разпятието Христови кръстът се трансформира в жертвен знак на спасението и изкуплението от прегрешението. Той въплъщава жертвената обич, успеха над злото, принадлежността към християнството. На този ден църквата прави поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен.
В националния календар 14 септември бележи един от най-тежките празници през година, прочут като
Кръстовден или Кръстов
По остарял бит на този ден дамите вървят на черква, палят свещи за здраве и раздават питки в името на светия животворящ кръст Господен. Свещеникът обикаля къщите и ръси със светена вода за благоденствие и благополучие на фамилията. По традиция се съблюдава непоколебим пост.
Кръстов се счита за празник на земята и не инцидентно на този ден започвало есенната сеитба и гроздобера. За да е чист и плодороден денят за засяване, съпрузите съблюдават полово табу. Не се поставя нищо почерняло на огнището, с цел да няма бурени в посевите и да е хубаво житото.
Отколешна традиция е мъжете да освещават първите семена, приготвени за посев. През това време стопанките подготвят дребни колачета и питки за воловете, с които изпращат орачите още преди да се покаже слънцето.
В някои села Кръстовден е празник на националните лечителки и баячки. На този ден всеки, който е намерил излекуване за страданието, отива при своята лечителка с прясна пита и китка цвете, дребни дарове и пари, с цел да засвидетелствува своята признателност и почитание към своята избавителка.
В доста населено място от този ден започвали есенните седенки и интензивният предбрачен сезон.
Именици: Кръстьо, Кръстан, Кърстина, Кръстанчо, Кръсте, Кръсти, Кръстойчо, Кръстомир, Кръстю, Кръстян, Крътьо, Къне, Кънчо, Кръста, Кръстена, Кръстина, Кръстяна, Къна, Кънча; Ставри, Ставраки, Ставре, Ставрьо, Ставрица, Ставруда, Ставрула.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ