Православната църква чества Възнесение Господне или още Спасовден, който тази

Православната черква празнува Възнесение Господне или още Спасовден, който тази година се пада на 6 юни. Празникът се отбелязва постоянно в четвъртък, четиридесет дни след Великден.

Според християнските вярвания след възкресението си Иисус Христос останал на Земята, с цел да проповядва своето обучение и да беседва с учениците си, като се движел сред тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата.

С Христовото възнесение приключва и актът на човешкото избавление и по тази причина денят се назовава Спасовден.

В националния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат срещу градушка, а последният от тях – Спасовден, е обвързван с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на независимост от Велики четвъртък.

Народните вярвания гласят още, че единствено в нощта против Спасовден може да се излекува неплодородие.

Безплодната жена би трябвало да преспи тогава под растението росен, само че не сама, а с компаньон, с който няма кръвна връзка.

Преди това двамата слагат върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Около среднощ те би трябвало да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, към 2 часа през нощта, би трябвало да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат обратно. Смята се, че безплодието остава под росена.

Вярва се още, че в случай че на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – изобилна.

На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е и празник на хлебари и сладкари.