Защо ВСС, който е с изтекъл мандат, поиска увеличение на заплатите си, за да достигнат те 24 хиляди лева месечно
Правният специалист Иван Брегов и преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров разясниха в ефира на NOVA „ Здравей, България " решението на Висшия правосъден съвет (ВСС) да увеличи заплатите на магистратите с 18% през идната година, което ще докара до хонорари на съдии, достигащи до близо 24 хиляди лв. месечно.
По думите на Брегов, съгласно решението на Висш съдебен съвет, за 2026 година бюджетът на правосъдната власт ще бъде към 1 милиард евро, като 88% от средствата са планувани за заплати и спомагателни хонорари.
Средната заплата на арбитър, прокурор или следовател в системата сега е 8730 лева, без да се включват спомагателните четири заплати бонус и 5500 лева за облекло годишно, посочи той.
Проблемът не е във високите хонорари на съдиите и прокурорите, а в прекомерно раздутия щат, разяснява правният специалист.
По негови данни в правосъдната система сега има 715 незаети щатни бройки, а в бюджета за 2026 година е планувано да бъдат оповестени състезания за още към 150 нови места. Той уточни още, че липсва ефикасен механизъм за премахване на членове на Висш съдебен съвет, които не извършват своите отговорности:
Висшият правосъден съвет няма настоящ законов инструмент, с който да бъде преустановен мандатът на член, който не си прави работата, безапелационен е специалистът.
Проф. Пламен Киров акцентира, че качеството и успеваемостта на правосъдната система понижават макар високите хонорари.
Броят на завършените каузи през тази година ще бъде с 18% по-нисък, в сравнение с преди 10 години, означи той.
Киров уточни, че казусът не е в това, че магистратите получават високи заплати, а че останалите в обществения бранш - в това число университетските преподаватели - получават доста по-ниски. Един младши прокурор през днешния ден получава повече от професор по право преди своето пенсиониране. "
По думите му успеваемостта на правосъдната власт остава под въпрос, като образец той даде продължаващото с години дело „ Дебора ", което „ към момента е на стартова позиция ", както и каузи за пътнотранспортни катастрофи, които се гледат по 7-8 години.
По мотив тематиката за архивите на Петьо Еврото, Брегов съобщи: Той е жив и понякога влиза и излиза от България, само че никой не го търси. Вероятно държи архиви не за себе си, а за някой доста над него.
По думите на Брегов, съгласно решението на Висш съдебен съвет, за 2026 година бюджетът на правосъдната власт ще бъде към 1 милиард евро, като 88% от средствата са планувани за заплати и спомагателни хонорари.
Средната заплата на арбитър, прокурор или следовател в системата сега е 8730 лева, без да се включват спомагателните четири заплати бонус и 5500 лева за облекло годишно, посочи той.
Проблемът не е във високите хонорари на съдиите и прокурорите, а в прекомерно раздутия щат, разяснява правният специалист.
По негови данни в правосъдната система сега има 715 незаети щатни бройки, а в бюджета за 2026 година е планувано да бъдат оповестени състезания за още към 150 нови места. Той уточни още, че липсва ефикасен механизъм за премахване на членове на Висш съдебен съвет, които не извършват своите отговорности:
Висшият правосъден съвет няма настоящ законов инструмент, с който да бъде преустановен мандатът на член, който не си прави работата, безапелационен е специалистът.
Проф. Пламен Киров акцентира, че качеството и успеваемостта на правосъдната система понижават макар високите хонорари.
Броят на завършените каузи през тази година ще бъде с 18% по-нисък, в сравнение с преди 10 години, означи той.
Киров уточни, че казусът не е в това, че магистратите получават високи заплати, а че останалите в обществения бранш - в това число университетските преподаватели - получават доста по-ниски. Един младши прокурор през днешния ден получава повече от професор по право преди своето пенсиониране. "
По думите му успеваемостта на правосъдната власт остава под въпрос, като образец той даде продължаващото с години дело „ Дебора ", което „ към момента е на стартова позиция ", както и каузи за пътнотранспортни катастрофи, които се гледат по 7-8 години.
По мотив тематиката за архивите на Петьо Еврото, Брегов съобщи: Той е жив и понякога влиза и излиза от България, само че никой не го търси. Вероятно държи архиви не за себе си, а за някой доста над него.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ