Правната комисия в парламента получи в сряда само отрицателни мнения

Правната комисия в Народното събрание получи в сряда единствено негативни отзиви и апели към нерешителност по време на публичната полемика за скандалния законопроект за битка с корупцията в частния бранш.

Предложените от правосъдното министерство промени в Наказателния кодекс трансформират прокуратурата в оръжие за разпра с частния бизнес. Ефектът се реализира с приравняване на длъжностните лица в обществения и частния бранш. Ако поправките бъдат признати дефинитивно в този им тип, всяко забавено заплащане по комерсиална договорка става мотив за държавното обвиняване да образува дело, даже без да е належащо доказване на вреда.

Законопроектът не прави никаква разлика сред тотално другите публични функции в частния и обществения бранш, като да вземем за пример неналичието на държавна власт в ръцете на частниците.

По време на полемиката правосъдният министър Цецка Цачева прикани депутатите да одобряват на първо четене плана. Тя изясни, че Европейската комисия е поискала от България да промени текста от кодекса, който дава състава за закононарушенията по работа. Цачева обаче не разкри за какво тогава министерството предлага толкоз огромен план, който трансформира цялата бизнес среда.

" Законопроектът дава отговор на волята на държавното управление. Подкрепете го на първо четене, ние ще спомагаме с експертизата на министерството, с цел да оправим тези текстове, които срещат най-голяма рецензия ", сподели Цачева. Експертизата на министерство стана явна при внасянето на законопроекта.

Вицепрезидентът (2012-2017) и някогашен правосъден министър Маргарита Попова изясни на Цачева, че част от текстовете " отварят вратата за магистратски произвол, което може да има доста страшни последствия ". Тя беше висш прокурор по време на мандата на Борис Велчев. Сега Маргарита Попова работи за Българската стопанска камара.

" Ако задграничните специалисти са дали тъкмо такива оферти, аз ще кажа, че те са некомпетентни. Нека да отговорим на Европейска комисия с оферти, които не будят боязън. Когато прочетох тези оферти, малко се изплаших. Представих си по какъв начин обличам още веднъж алената роба и подкрепям обвинявания по тези текстове против предприемач и това какво въздействие ще окаже върху бизнеса му, върху фамилията му, върху персоналния му живот... ", сподели Попова.

Васил Велев (Асоциация на индустриалния капитал) упорства за отдръпване на целия план за Наказателен кодекс.

" Аз съм сигурен, че този план няма да се одобри в този тип, най-малкото поради инстинкта на депутатите, тъй като те постоянно няма да са депутати. Самото говорене за тези ремонти гони вложителите. Кой ще пристигна да прави бизнес в България, в случай че най-после всички могат да се окажат нарушители. Не може прокуратурата да санира всички минусите на регулаторите ", сподели Велев.

Главният секретар на Българската търговско-промишлена палата Васил Тодоров също сподели, че действието с минимален репутационен риск за ръководещите е планът да се отдръпна.

Представителят на адвокатурата адв. Валя Гигова сподели, че в случай че измененията бъдат признати: " До всеки бизнесмен би трябвало да се сложим и по един углавен юрист, който да го поучава дали договорът му не съставлява състав на закононарушение. Ние имаме интерес към това, само че полезностите на демократичното общество са по-важни от нашия интерес ".

Пламен Грозданов (Съюз " Произведено в България " ) попита кого страната желае да репресира.

" Този, който е основал дребна фамилна фирмичка и ще викаме прокурора, тъй като той е забавил заплащане? Трябва да се акцентира върху регулаторните функционалности в страната ", настоя Грозданов.

Заместник-главният прокурор Пенка Богданова изясни, че изцяло планът за промени в Наказателен кодекс " има доста достолепия ", само че някои оферти не могат да бъдат споделени. Държавното обвиняване упорства измененията в кодекса за частния бизнес да се вършат доста деликатно и след разбор.