Коя е тази страна
Правителството затваря, когато водачът пътува
Наскоро прочетох доста забавна публикация за политиката на избрана страна. В нея пишеше, че тази страна е почнала развой на демократизация преди известно време, с цел да постави завършек на хегемонията на военните над политиката. Една партия със мощен граждански водач е пристигнала на власт с заричане за демократизация. Новият водач обаче, който е понесъл доста при остарелия режим – се оказал властнически политик за изненада на западния свят, който бил подкрепил този водач като герой за народна власт.
„ Когато институциите са слаби, а водачите виждат опасност в остарелия хайлайф, постоянно тези водачи прочистват личните си държавни управления от боязън от прелом, създавайки предпоставки страната да се спука “, написа създателят. Ето за какво водачът на тази страна „ е разпределил постовете сред лоялни на него хора, въпреки и да им липсва подготовка или процедура “ и в последна сметка този водач „ е консолидирал властта толкоз мощно, че анализаторите споделят, че държавното управление на процедура затваря “, когато водачът пътува.
В тази страна през 2013 година е признат закон, допускащ глобяването или хвърлянето в пандиза на публицисти, които подлагат на критика държавното управление.
Както наподобява, страната на тази страна отдавна е извличала политическата си власт от религиозния шовинизъм, а новият водач следва същата линия. В публикацията се показва, че „ страната наподобява клони към демократично-авторитарен хибрид, прочут като нелиберална народна власт. Това е версия на ръководство на болшинството, което изключва малцинствата, лимитира свободите и ръководи самоволно “.
За коя страна мислите приказвам? Мианма, несъмнено! Споменатата публикация, написана от Макс Фишър, бе оповестена в „ Ню Йорк таймс “ на 23 октомври под заглавие „ Надеждата угасва за Мианма “.
Българска телеграфна агенция, със съкращения
Наскоро прочетох доста забавна публикация за политиката на избрана страна. В нея пишеше, че тази страна е почнала развой на демократизация преди известно време, с цел да постави завършек на хегемонията на военните над политиката. Една партия със мощен граждански водач е пристигнала на власт с заричане за демократизация. Новият водач обаче, който е понесъл доста при остарелия режим – се оказал властнически политик за изненада на западния свят, който бил подкрепил този водач като герой за народна власт.
„ Когато институциите са слаби, а водачите виждат опасност в остарелия хайлайф, постоянно тези водачи прочистват личните си държавни управления от боязън от прелом, създавайки предпоставки страната да се спука “, написа създателят. Ето за какво водачът на тази страна „ е разпределил постовете сред лоялни на него хора, въпреки и да им липсва подготовка или процедура “ и в последна сметка този водач „ е консолидирал властта толкоз мощно, че анализаторите споделят, че държавното управление на процедура затваря “, когато водачът пътува.
В тази страна през 2013 година е признат закон, допускащ глобяването или хвърлянето в пандиза на публицисти, които подлагат на критика държавното управление.
Както наподобява, страната на тази страна отдавна е извличала политическата си власт от религиозния шовинизъм, а новият водач следва същата линия. В публикацията се показва, че „ страната наподобява клони към демократично-авторитарен хибрид, прочут като нелиберална народна власт. Това е версия на ръководство на болшинството, което изключва малцинствата, лимитира свободите и ръководи самоволно “.
За коя страна мислите приказвам? Мианма, несъмнено! Споменатата публикация, написана от Макс Фишър, бе оповестена в „ Ню Йорк таймс “ на 23 октомври под заглавие „ Надеждата угасва за Мианма “.
Българска телеграфна агенция, със съкращения
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ