Правителството прие резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика
Правителството одобри резултатите от неофициалното съвещание на Съвета на Европейския съюз по превоз, телекомуникации и енергетика. Срещите се организираха на 21 октомври 2022 година в град Прага, Чешка република.
Основни тематики на полемиките бяха развиването на високоскоростните жп линии, интернационалната съгласуваност и провокациите пред европейския железопътен превоз.
В рамките на сесията българската страна уточни, че липсва обезпечено финансиране на разширението на Трансевропейската транспортна мрежа. Очакванията на България са до края на 2030 година да бъдат осъвременени близо 835 км железопътни линии от главната железопътна мрежа, което съставлява едвам 47,7% от цялата й линейна дължина на територията на страната. Необходимите вложения единствено за главната мрежа, без поддръжката й, са над 15 милиарда лева Този запас надалеч надвишава финансирането за железопътна инфраструктура от европейските фондове за интервала до 2027 година и на процедура е непостижим за националния бюджет.
По време на разискванията за въздействието на енергийната рецесия в железопътния превоз, България показа националните ограничения, които са подхванати. Те обгръщат компенсиране от страна на страната на жп превозвачите, посредством търговците на ел. енергия; понижаване на софтуерните разноски и на инфраструктурните такси с 50%.
По време на форума в Прага, българската страна организира среща с министъра на инфраструктурата и превоза на Гърция Константинос Караманлис. Основна тематика бе ускоряването на плана за железопътен кулоар „ Солун – Кавала – Александруполис – Бургас – Варна – Русе “.
Двете страни бяха безапелационни, че коридорът ще усъвършенства транспортната, икономическа и енергийна съгласуваност освен сред България и Гърция, само че и в целия район. Той ще свързва Егейско с Черно море и Дунав. Коридорът ще обезпечава съгласуваност с плаващия терминал за полутечен газ в Александруполис, в който България има 20% присъединяване. Съоръжението се намира наоколо до значимия енергиен възел Комотини.
Основни тематики на полемиките бяха развиването на високоскоростните жп линии, интернационалната съгласуваност и провокациите пред европейския железопътен превоз.
В рамките на сесията българската страна уточни, че липсва обезпечено финансиране на разширението на Трансевропейската транспортна мрежа. Очакванията на България са до края на 2030 година да бъдат осъвременени близо 835 км железопътни линии от главната железопътна мрежа, което съставлява едвам 47,7% от цялата й линейна дължина на територията на страната. Необходимите вложения единствено за главната мрежа, без поддръжката й, са над 15 милиарда лева Този запас надалеч надвишава финансирането за железопътна инфраструктура от европейските фондове за интервала до 2027 година и на процедура е непостижим за националния бюджет.
По време на разискванията за въздействието на енергийната рецесия в железопътния превоз, България показа националните ограничения, които са подхванати. Те обгръщат компенсиране от страна на страната на жп превозвачите, посредством търговците на ел. енергия; понижаване на софтуерните разноски и на инфраструктурните такси с 50%.
По време на форума в Прага, българската страна организира среща с министъра на инфраструктурата и превоза на Гърция Константинос Караманлис. Основна тематика бе ускоряването на плана за железопътен кулоар „ Солун – Кавала – Александруполис – Бургас – Варна – Русе “.
Двете страни бяха безапелационни, че коридорът ще усъвършенства транспортната, икономическа и енергийна съгласуваност освен сред България и Гърция, само че и в целия район. Той ще свързва Егейско с Черно море и Дунав. Коридорът ще обезпечава съгласуваност с плаващия терминал за полутечен газ в Александруполис, в който България има 20% присъединяване. Съоръжението се намира наоколо до значимия енергиен възел Комотини.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ