През ББР могат да компенсират поне 2% от потенциалния спад на БВП
Правителството преди няколко дни разгласи ограниченията си за поддръжка на бизнеса в рецесията с ковид. Очакванията са, че тази рецесия ще бъде дълготрайна поради голямото й влияние върху икономическия пулс в световен аспект. За това какви са опциите, упованията и бъдещето на българската стопанска система приказва шефът на ББР Стоян Мавродиев пред 24 часа.
Очаквахме, и то с избрана доза възможност, криза, а то се получи корона криза или наслагване на рецесия върху рецесия, господин Мавродиев. Опустошителна ли ще бъде, или поради мобилизацията на човешки и финансов капацитет в международен мащаб, може би не?
Към днешна дата знаем главно данните от Китай за спад на бизнес интензивността, които са към 20-25% " across the board " - т.е. във всички показатели и сфери като вложения, ползване, промишлена интензивност. Първоначалните показатели в Европа също гравитират към това число. Това е извънредно сериозен спад, който допуска тежък удар върху превоза, туризма и промишлеността. Позитивното в тази ситуация е, че държавните управления и водещите централни банки наподобява са взели поучения от тестванията на финансовата рецесия през 2008 година и взеха ранни, целенасочени и огромни ограничения за запазване на финансовата система. Защото точно тя може да рестартира бързо стопанската система, когато здравният проблем бъде позволен - да се надяваме, допустимо най-скоро.
Ще пренареди ли международната стопанска система тази пандемия? Ще има ли нови международни водачи, ще се промени ли структурата на стопанските системи? Какви други следствия очаквате след нея?
Аз персонално съм закостенял в упованията си за някакви земетръсни промени в международните стопански системи. По-скоро би трябвало да следим какъв тип рецесия ще имаме - дали такава от типа V, т.е. бърз спад и бързо възобновяване, на каквото се надяваме всички и работим в тази посока, или по-продължителна криза и постепенно възобновяване. Към момента към момента няма задоволителни данни, с цел да се създадат каквито и да било обосновани прогнози.
Българската банка за развиване има основна роля в избавителния пакет. Увеличаване на капитала с 500 млн. лева, към този момент, с цел да станете поръчител пред банките, към които компании от засегнатите сектори имат отговорности, както и спомагателни 200 млн. лева още веднъж като гаранции за необезпечени безлихвени заеми до 1 500 лв.. Обяснете механизма по който това ще става, явен ли е към този момент?
Още с първите индикации за рецесия ББР стартира да активизира своя запас, който с помощта на напъните ни през последните две години сега е на наше разположение. С екипа ми подготвихме пакет от ограничения, които бързо бяха утвърдени от държавното управление и се трансформират в главен дирек на икономическия пакет за противопоставяне с резултатите от COVID-19 върху нашата стопанска система. Както и министър председателят, и финансовият министър обявиха, ББР ще сътвори портфейлна гаранционна скица на стойност 500 милиона лв., която ще може да подсигурява кредитни портфейли за към 2,5 милиарда лв. в комерсиалните банки. Така ние ще дадем инструмент на банките, с който те на собствен ред да дадат глътка въздух на най-засегнатите от рецесията бизнеси: компаниите от секторите на търговията, услугите, включително превоз, туризъм, хотелиерство, ресторантьорство, логистика, експортни компании. Тези бизнеси ще получат ликвидност, съответно преструктуриране на отговорностите, уместно пренареждане на вноските и други облекчения, които ще договорят непосредствено със своите банки-кредитори. Това е изключително значимо - клиентите ще се обръщат към комерсиалните банки у нас, като програмата е отворена за всички кредитни институции, опериращи в страната. Втората мярка е ориентирана към краткосрочно финансиране за хора, заети също в тези най-тежко наранени браншове. ББР още веднъж ще е в ролята на поръчител на комерсиалните банки, които имат опция да отпускат по избран механизъм дребни, безлихвени заеми на физически лица до 1500 лв..
Кога ще станат ясни детайлностите?
Процедурите са в напреднал стадий, те се работят интензивно още преди капитализацията на ББР да бъде реалност. Банката има сериозна експертиза и капацитет, изграждан през годините, и ще продължи да работи, тъй че да отговори на упованията на усложнения сега български бизнес. Освен държавния пакет, до дни ББР ще разгласи и лична стратегия за непосредствено кредитиране на микро компаниите - при доста облекчени условия. ББР има опция да употребява още средствата по кредитната линия, която преди година подписахме с Китайската банка за развиване за 1,5 милиарда евро. От нея 1 милиарда са към момента неизползвани, като по тази сума сме в напреднала процедура за асимилиране. Преди седмица договорихме и ново съглашение за 75 млн. евро с европейското поделение на още една китайска банка - това е ICBC, най-голямата финансова институция по мярка на активите в света. Да не забравяме и отличния ни разговор с Европейската капиталова банка и Европейския капиталов фонд, с които си сътрудничим по Плана " Юнкер " и други европейски стратегии. Всичко това основава цялостен пул от благоприятни условия за допълнение на ограниченията, начертани досега.
Кога обаче се чака да стане факт програмата и хората да стартират да се възползват от тези заеми?
За да бъде повишен капиталът, следва да се изпълнят огромен брой процедури: Общо заседание на акционерите, което в тази ситуация би следвало да се свика в незабавен порядък, подаване на новата информация в Българска народна банка, регистриране в Търговския указател. За да скъсим договарянията с банките, ББР ще употребява още веднъж шорткът (от англ. език: директен път - бел. ред.), посредством към този момент съществуващите гаранционни контракти на дъщерното ни сдружение Национален гаранционен фонд с огромна част от комерсиалните банки. Така че действително нови контракти ще имаме с едвам 3-4 банки. По всички тези процедури екипът ми работи безусловно непрекъснато, с цел да може бизнесът да бъде подкрепят в незабавен порядък.
Какви гаранции има, че тези ограничения няма да ни измъкнат от блатото на корона суматохата и да ни натикат в друго тресавище - на неприятните заеми? Изобщо допустимо ли е да има такива, при тази степен на несигурност?
Лошите заеми са неотменна част от банковата активност и сигурно през идните месеци те ще се покачат като % от общия кредитен портфейл на банковата система. Въпреки това, би трябвало да отбележим три неща. Първо, ББР издава гаранция на комерсиалните банки, а те предоговарят съответните заеми с бизнесите по бизнес проекти и тактики, които банката-кредитор към този момент познава добре. И второ, българските търговски банки за последните 10 години минаха през две световни финансови рецесии и потвърдиха, че умеят да преценят рисковете релативно добре - даже по-добре, в сравнение с в системите на някои по-развити от България страни. Трето, банковите регулатори и централни банки към този момент дадоха явен сигнал и организираха първи политики по краткотрайна либерализация на режимите до отминаването на пика на здравната рецесия. Тези три довода ни дават убеденост, че и при сегашната рецесия българската банкова система остава и ще остане постоянна.
Какъв е общият резултат на двете ограничения за стопанската система? Ще е задоволителен ли той, с цел да смекчи удара ковид?
Без да изчисляваме мултипликаторния резултат, чакам директният резултат от двете ограничения да бъде на стойност над 2% от Брутният вътрешен продукт. Разбира се, тук не приказваме толкоз за растеж на стопанската система, що се касае за компенсиране на евентуален спад, който би се осъществил при неналичието на ограниченията на държавното управление и намесата на Българска банка за развиване. При по-оптимистичните сюжети, евентуално може да се пресметна и мултипликаторен резултат, който да увеличи оценката от 2.5%. Но дано бъдем консервативни в упованията си, тъй че в случай че резултатът е по-голям от тях, това да бъде добра вест.
Очаквахме, и то с избрана доза възможност, криза, а то се получи корона криза или наслагване на рецесия върху рецесия, господин Мавродиев. Опустошителна ли ще бъде, или поради мобилизацията на човешки и финансов капацитет в международен мащаб, може би не?
Към днешна дата знаем главно данните от Китай за спад на бизнес интензивността, които са към 20-25% " across the board " - т.е. във всички показатели и сфери като вложения, ползване, промишлена интензивност. Първоначалните показатели в Европа също гравитират към това число. Това е извънредно сериозен спад, който допуска тежък удар върху превоза, туризма и промишлеността. Позитивното в тази ситуация е, че държавните управления и водещите централни банки наподобява са взели поучения от тестванията на финансовата рецесия през 2008 година и взеха ранни, целенасочени и огромни ограничения за запазване на финансовата система. Защото точно тя може да рестартира бързо стопанската система, когато здравният проблем бъде позволен - да се надяваме, допустимо най-скоро.
Ще пренареди ли международната стопанска система тази пандемия? Ще има ли нови международни водачи, ще се промени ли структурата на стопанските системи? Какви други следствия очаквате след нея?
Аз персонално съм закостенял в упованията си за някакви земетръсни промени в международните стопански системи. По-скоро би трябвало да следим какъв тип рецесия ще имаме - дали такава от типа V, т.е. бърз спад и бързо възобновяване, на каквото се надяваме всички и работим в тази посока, или по-продължителна криза и постепенно възобновяване. Към момента към момента няма задоволителни данни, с цел да се създадат каквито и да било обосновани прогнози.
Българската банка за развиване има основна роля в избавителния пакет. Увеличаване на капитала с 500 млн. лева, към този момент, с цел да станете поръчител пред банките, към които компании от засегнатите сектори имат отговорности, както и спомагателни 200 млн. лева още веднъж като гаранции за необезпечени безлихвени заеми до 1 500 лв.. Обяснете механизма по който това ще става, явен ли е към този момент?
Още с първите индикации за рецесия ББР стартира да активизира своя запас, който с помощта на напъните ни през последните две години сега е на наше разположение. С екипа ми подготвихме пакет от ограничения, които бързо бяха утвърдени от държавното управление и се трансформират в главен дирек на икономическия пакет за противопоставяне с резултатите от COVID-19 върху нашата стопанска система. Както и министър председателят, и финансовият министър обявиха, ББР ще сътвори портфейлна гаранционна скица на стойност 500 милиона лв., която ще може да подсигурява кредитни портфейли за към 2,5 милиарда лв. в комерсиалните банки. Така ние ще дадем инструмент на банките, с който те на собствен ред да дадат глътка въздух на най-засегнатите от рецесията бизнеси: компаниите от секторите на търговията, услугите, включително превоз, туризъм, хотелиерство, ресторантьорство, логистика, експортни компании. Тези бизнеси ще получат ликвидност, съответно преструктуриране на отговорностите, уместно пренареждане на вноските и други облекчения, които ще договорят непосредствено със своите банки-кредитори. Това е изключително значимо - клиентите ще се обръщат към комерсиалните банки у нас, като програмата е отворена за всички кредитни институции, опериращи в страната. Втората мярка е ориентирана към краткосрочно финансиране за хора, заети също в тези най-тежко наранени браншове. ББР още веднъж ще е в ролята на поръчител на комерсиалните банки, които имат опция да отпускат по избран механизъм дребни, безлихвени заеми на физически лица до 1500 лв..
Кога ще станат ясни детайлностите?
Процедурите са в напреднал стадий, те се работят интензивно още преди капитализацията на ББР да бъде реалност. Банката има сериозна експертиза и капацитет, изграждан през годините, и ще продължи да работи, тъй че да отговори на упованията на усложнения сега български бизнес. Освен държавния пакет, до дни ББР ще разгласи и лична стратегия за непосредствено кредитиране на микро компаниите - при доста облекчени условия. ББР има опция да употребява още средствата по кредитната линия, която преди година подписахме с Китайската банка за развиване за 1,5 милиарда евро. От нея 1 милиарда са към момента неизползвани, като по тази сума сме в напреднала процедура за асимилиране. Преди седмица договорихме и ново съглашение за 75 млн. евро с европейското поделение на още една китайска банка - това е ICBC, най-голямата финансова институция по мярка на активите в света. Да не забравяме и отличния ни разговор с Европейската капиталова банка и Европейския капиталов фонд, с които си сътрудничим по Плана " Юнкер " и други европейски стратегии. Всичко това основава цялостен пул от благоприятни условия за допълнение на ограниченията, начертани досега.
Кога обаче се чака да стане факт програмата и хората да стартират да се възползват от тези заеми?
За да бъде повишен капиталът, следва да се изпълнят огромен брой процедури: Общо заседание на акционерите, което в тази ситуация би следвало да се свика в незабавен порядък, подаване на новата информация в Българска народна банка, регистриране в Търговския указател. За да скъсим договарянията с банките, ББР ще употребява още веднъж шорткът (от англ. език: директен път - бел. ред.), посредством към този момент съществуващите гаранционни контракти на дъщерното ни сдружение Национален гаранционен фонд с огромна част от комерсиалните банки. Така че действително нови контракти ще имаме с едвам 3-4 банки. По всички тези процедури екипът ми работи безусловно непрекъснато, с цел да може бизнесът да бъде подкрепят в незабавен порядък.
Какви гаранции има, че тези ограничения няма да ни измъкнат от блатото на корона суматохата и да ни натикат в друго тресавище - на неприятните заеми? Изобщо допустимо ли е да има такива, при тази степен на несигурност?
Лошите заеми са неотменна част от банковата активност и сигурно през идните месеци те ще се покачат като % от общия кредитен портфейл на банковата система. Въпреки това, би трябвало да отбележим три неща. Първо, ББР издава гаранция на комерсиалните банки, а те предоговарят съответните заеми с бизнесите по бизнес проекти и тактики, които банката-кредитор към този момент познава добре. И второ, българските търговски банки за последните 10 години минаха през две световни финансови рецесии и потвърдиха, че умеят да преценят рисковете релативно добре - даже по-добре, в сравнение с в системите на някои по-развити от България страни. Трето, банковите регулатори и централни банки към този момент дадоха явен сигнал и организираха първи политики по краткотрайна либерализация на режимите до отминаването на пика на здравната рецесия. Тези три довода ни дават убеденост, че и при сегашната рецесия българската банкова система остава и ще остане постоянна.
Какъв е общият резултат на двете ограничения за стопанската система? Ще е задоволителен ли той, с цел да смекчи удара ковид?
Без да изчисляваме мултипликаторния резултат, чакам директният резултат от двете ограничения да бъде на стойност над 2% от Брутният вътрешен продукт. Разбира се, тук не приказваме толкоз за растеж на стопанската система, що се касае за компенсиране на евентуален спад, който би се осъществил при неналичието на ограниченията на държавното управление и намесата на Българска банка за развиване. При по-оптимистичните сюжети, евентуално може да се пресметна и мултипликаторен резултат, който да увеличи оценката от 2.5%. Но дано бъдем консервативни в упованията си, тъй че в случай че резултатът е по-голям от тях, това да бъде добра вест.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ