Правителствата на ГЕРБ през последните две години възстановяват практиката на

...
Правителствата на ГЕРБ през последните две години възстановяват практиката на
Коментари Харесай

Кабинетът изхарчил на ръчно управление над 4 млрд. лв. за две години

Правителствата на ГЕРБ през последните две години възвръщат практиката на ударни разходи в края на годината по модела на тройната коалиция, което е отрицателен сигнал за фискалната политика.

Това е един от главните заключения в разбор на Института за пазарна стопанска система, оповестен в сряда.

" Практиката на ударни обществени разноски в края на годината е мощно изразена до 2008 година, въпреки че и през идващите години е налице, само че в по-малки размери. Възстановяването ѝ през последните години е отрицателен сигнал за надеждността и предвидимостта на провежданата фискална политика, защото ясно илюстрира, че тя се ръководи ръчно, т.е. дискреционно, вместо да почива на закона за бюджета и положителните практики ", показва Калоян Стайков от ИПИ.

Експертите от института считат, че практиката на ударни разноски преди Нова година е обвързвана както със подозрения за неефективност, популизъм или лобизъм, по този начин и със затрудняване работата на частния бранш, който работи с държавни ведомства.

Заради казуса Българска социалистическа партия изиска Сметната палата да направи одит на изключителните разноски в интервала май 2017 година - януари 2018 година Депутатите от ГЕРБ поддържаха предлагането за одит, само че с корекцията той да бъде изработен за интервала 1 януари 2017 година - 31 януари 2018 година, с цел да се обхване и ръководството на служебното държавно управление.

Според изчисленията на ИПИ през 2016 година и 2017 година с решения на държавното управление са отпуснати спомагателни разноски в размер на над 2.2 милиарда лева годишно, което прави над 4 милиарда лева за двете години. По този метод кабинетът на процедура прави обилни разбърквания по гласувания от депутатите бюджет в Народното събрание.

" Т. нар. дискреция или " ръчно управление” на бюджета от страна на изпълнителната власт се показва в закъснение на разплащания и изкуствено увеличение на бюджетните разноски в края на годината, прекачване на средства, планувани за финансови разноски, към други пера като заплати и настояща прехрана, осъществяване на действия без в началото обезпечено финансиране в бюджета и други ", прецизират от ИПИ. Оттам смятат даже отпущането на в началото планувани средства с разпореждане на държавното управление за дискреционен разход, защото над половината от тях са отпуснати през последните два месеца на годината, което ги прави непредвидими. Т.е. нито е ясно по кое време ще бъдат отпуснати средства за тях, нито дали въобще ще бъдат направени през тази или през някоя от идващите години, показват икономистите.

Над 7% от годишните разноски по консолидираната фискална стратегия (без вноската в бюджета на Европейския съюз) се отпускат с разпореждане на държавното управление. През ноември делът на дисцкреционните разноски се усилва до сред 6.5-9.5%, а през декември скача даже до 23-26%, са сметнали специалистите на ИПИ. С други думи към една четвърт от консолидираните разноски през декември 2016 и 2017 година са отпуснати дискреционно, т.е. без гласоподаване в Народното събрание и без публично разискване за нуждата, целесъобразността и успеваемостта на тези разноски.

Близо три четвърти от в допълнение отпуснатите средства са за министерства, а към 13-17% са за общини. По този метод държавното управление има въздействие върху над една четвърт от размера на програмните бюджети на министерствата, което съставлява съществено дискреционно въздействие върху ръководството на обществените финанси. Същото важи и за общинските бюджети. При тях спомагателните разноски доближават 11-14% от бюджетния трансфер.
Източник: mediapool.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР