Правим всичко възможно българските земеделски производители да имат устойчиви доходи,

„ Правим всичко допустимо българските аграрни производители да имат устойчиви приходи, макар сложната пазарна обстановка. “ Това сподели министърът на земеделието и храните Кирил Вътев пред Консултативния съвет по зърното, който се организира през днешния ден в Министерство на земеделието и храните, оповестиха от институцията.

Министър Вътев напомни, че Европейската комисия актуализира от 250 000 евро на 280 000 евро тавана на подкрепяне по Временната рамка за ограничения за държавна помощ при рецесии в поддръжка на стопанската система след експанзията на Русия против Украйна, след извършени редица диалози с европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски. Той срещна Консултативния съвет и с извършените диалози от последните дни с останалите четири страни членки, наранени от украинския импорт – Румъния, Полша, Унгария и Словакия, които дружно с България ще упорстват още веднъж да има подкрепяне за бранша през  2024 година, защото войната в Украйна продължава.

Министър Вътев осведоми Консултативния съвет за прелюдия от 4 декември 2023 година от Украйна режим за издаване на лицензи за експорт за България на пшеница, царевица, слънчоглед и рапица. Той акцентира, че на този стадий лицензионният режим е информативен и никой няма желание да се намесва в търговски покупко-продажби сред продавачи и купувачи. „ Министерство на земеделието и храните не е спряло никого да внася. Пазарът дефинира всичко и министерството не следва да е съдия сред участниците на пазара “, акцентира той.

Във връзка с извършена по-рано през днешния ден онлайн среща с украинския министър на аграрната политика и храните Микола Солски, министър Вътев заяви, че е конкретизирано да продължи постоянната обмяна на информация сред България и Украйна за придвижването на селскостопански артикули посредством основаната контактна точка в Министерство на земеделието и храните, която се управлява от заместник-министър Александър Йоцев. 

Министър Вътев уточни, че се работи предпочитано, включително в натоварен порядък на връзка с други институции, с цел да бъде омекотен разрешителният режим за достъп до напояване. Той даде образци с високите добиви на плодове, зеленчуци и зърнени култури в прилежащи страни, където е обезпечено напояване. „ Ние сме го сложили като цел номер едно и се надявам да успеем “, разяснява министърът.

На участниците в съвещанието бяха показани и данни за производството на зърно през тази година. 6 588 680 тона е производството на пшеница от тазгодишната годишна продукция по оперативни данни, регистрира дирекция „ Растениевъдство “, при междинен рандеман 543 кг от декар, което е над миналогодишното количество, което по дефинитивни данни е 6 230 431 тона.

Количеството е изцяло задоволително за облекчаване хлебния баланс на страната, при средногодишно ползване от към 1,1 милиона тона пшеница за произвеждане на брашно, самун, хлебни и сладкарски произведения, като има задоволителни количества и за обезпечаване на фуражния баланс, за семена и за експорт, акцентира министър Вътев. Качествените разбори, направени от дирекция „ Растениевъдство “, сочат, че има задоволително създадено зърно, което да удовлетвори условията на мелничарския бранш за произвеждане на висококачествени брашна за самун и хлебни произведения.

По отношение на останалите култури, през тази година са създадени и 728 560 тона ечемик, 232 729 тона рапица, 2 248 325 тона царевица и 1 623 214 тона черен маслодаен слънчоглед.

Запасите от зърно, с които страна разполага към 8 декември т.г., са 3 432 457 тона пшеница, 401 435 тона ечемик, 205 522 тона рапица, 1 812 237 тона царевица, 1 504 582 тона черен маслодаен слънчоглед.