Правим стъпка по стъпка и мислите ни идват една след

Правим малко по малко и мислите ни идват една след друга. Изглежда, че краката също задвижват мисленето ни.

Дългите разходки в планината подтикват мисленето ни. Много от философите в предишното са обичали да вървят и признават, че ходенето е въплъщение на процеса на мислене.
Език на тялото: неточности, които вършиме
Често срещаме експерти и страхотни бизнесмени, които позволяват неточности в връзката, без да го осъзнават. Повече от 90% от на...
Прочети повече
Декарт, да вземем за пример, разказва отражението си като разходка в гората. Той усеща, че е изгубил пътя си, и търси метод... да се движи.

Това е общото сред философа и пешеходеца: те нямат друга цел с изключение на да продължат по пътя. Както Ясперс написа: „ Да си мъдрец, значи да си на път. “

Мисълта служи за сливане на тялото с духа. И ходенето е най-хубавият израз на тази връзка. Мисълта почива в тялото и се развива в естетика с него. Може даже да се каже, че до момента в който вървим, ние мислим с тялото си. Да вървиш значи да стъпваш на единия крайник и след това на другия, а да мислиш значи да преминаваш от една концепция към друга.

Мисленето е липса на отмора, придвижване, неустойчивост, тъкмо както ходенето е баланс сред моментите на дисбаланс. И в двата случая се търси непрекъснато баланс сред двете позиции. Така че има сходство сред придвижванията на тялото и придвижванията на мисълта. Монтен споделя, че „ мозъкът няма да помръдне, в случай че краката му не се раздвижат ”, и че му се коства, че до момента в който седи, мислите му спят!
По-малко известните изгоди от ходенето всеки ден
Знаете ли, че ходенето може да бъде тайната за по-добро сън, възстановяване на настроението и даже понижаване на риска от сърдечни заболяв...
Прочети повече
Ходенето е автоматизирано и прекомерно утилитарно (практично): ние вървим, с цел да стигнем до работа или да стигнем до магазина. Не вървим в личния си темп, а в ритъма на тълпата, вниманието ни непрестанно се превключва към протичащото се в близост.

Ходенето поражда скъпи мисли, в случай че човек върви свободно, по лична воля и няма друга цел с изключение на да бъда уединено със себе си. Освен това разходката из града е много забързана, до момента в който мисълта - като цяло се движи с постепенно движение. С ритъм, който подхожда на ритъма на нашето дишане. Ходенето в планината ни кара да слушаме повече личното си дишане.

Мислите, които пораждат по време на вървене, са по-близо до действителността. Ние сме и дух, и тяло и ходенето ни принуждава да обмислим тази наша смесена природа. Това е опция да дадем на мисълта си съответна поддръжка, която сме склонни да отхвърлим, когато се отдадем на нереални разсъждения.

Освен това, когато вървим в планината, това към този момент е диалектика: вървим нагоре, само че погледът и наклоняването на главата ни са обърнати надолу. Оказва се, че се възхищаваме на върховете, а в това време постоянно гледаме в краката си, което значи - към земята, което ни припомня от кое място сме тръгнали и къде ще отидем.
Напрягайки мозъка си, го предпазваме от стареене
Напрегнатата умствена работа оказва помощ за поддържането на тонуса на мозъка даже и в преклонна възраст, написа в. Индипендънт ", позовавайк...
Прочети повече
Още от ЛЮБОПИТНО: