Д-р Оскар: Пазете си децата! Виждате ли този възпитан студент по богословие на снимката?
Бившият началник на Съюза на евреите в България доктор Александър Оскар направи доста забавен коментар във връзка нещастието в Петрохан и Околчица. Видният офталмолог предизвести, че в случай че един човек е прелестен и образован, това напълно не значи, че не е педофил.
Да прочетем какво написа докторът:
Като родител и доктор, който работи с деца, следя с необикновен интерес случая с шесторното ликвидиране в региона на хижа Петрохан.
На този стадий се популяризират разнообразни хипотези и тайни теории. В сходни моменти обществото търси бързи пояснения, виновници и лесни отговори. Но когато в центъра на една покруса стоят деца, страстите постоянно изпреварват разсъдъка.
Това, което ми прави изключително мощно усещане, са две неща:
1. Доброволното даване на дребни момчета от техните родители, които биват отглеждани в асоциална среда. Те не посещават учебно заведение, не поддържат връзка с деца на тяхната възраст, а прекарват времето си със доста по-възрастни мъже.
Трудно ми е да приема по какъв начин една майка или татко непринудено поверяват детето си, без значение от „ благородните “ претекстове, които акцентират. Като доктор съм виждал какъв брой нежна и уязвима е детската душeвност. Децата имат потребност от сигурността и стабилността на фамилната среда; на предвидимост и здрав модел на държание. Когато родителят абдикира от тази отговорност - било заради доверие, боязън, взаимозависимост или илюзия, следствията могат да бъдат тежки и дълготрайни. Нито една идеология, нито една „ идея “, нито един престиж не може да стои над главното обвързване на родителя да отбрани детето си.
2. Оправдаването на главния обвинен с аргумента, че бил „ извънредно добър човек “.
Този мотив е изключително обезпокоителен. Хората постоянно имат вяра, че злото е очевидно и елементарно разпознаваемо, че има съответно лице или държание. Историята обаче неведнъж е показвала, че това не е по този начин. Някои от най-жестоките нарушители са изглеждали елементарни, възпитани, даже харизматични. Манипулацията нерядко върви ръка за ръка с обаятелността.
Като общество би трябвало да бъдем деликатни както с прибързаното наказание, по този начин и с прибързаното оправдаване. Доверието не може да замества обстоятелствата. Симпатиите не могат да подменят следствието. А „ положителното усещане “ не е доказателство за морална безпогрешност.
Този приветлив семинарист е Йосиф Висарионович Сталин - персонално виновен за гибелта на 30 000 000 души
В сходни случаи най-важното е да сложим децата в центъра на вниманието - тяхната отбрана, тяхната сигурност и правото им на естествена, здравословна среда за развиване. Когато едно общество не успее да опази най-уязвимите си членове, това е сигнал за по-дълбок проблем, който не можем да си позволим да пренебрегнем.
Историята познава значително образци за хора, възприемани първоначално като „ положителни “ или „ загрижени “ водачи, а след това разкрили своята разрушителна същина.
Един от най-често даваните образци е Адолф Хитлер. В началото на политическата си кариера той е възприеман от доста германци като човек, който ще възвърне достолепието и икономическата непоклатимост на Германия след Първата международна война. Представял се е като порядъчен, предан на народа си водач, бранител на обичайните полезности. За немалка част от обществото е изглеждал харизматичен, съдбоносен и „ угрижен “ за бъдещето на страната.
Друг индикативен образец е Йосиф Сталин. В началото той е възприеман от мнозина в Съветския съюз като непретенциозен, трудолюбив и предан на концепцията за обществена правдивост бунтовник. Публичният му облик е изграждан като облик на „ татко на народите “ - човек, който се грижи за елементарните хора и води страната към индустриализация и мощ.
Зад тези обществени облици обаче стоят режими и идеологии, довели до гибелта на десетки милиони хора по света.
Историята ясно демонстрира, че външното усещане, харизмата или положителните обноски не са гаранция за морал. Злото рядко наподобява като зло първоначално и доста по-често то се маскира като ред, сигурност, правдивост или „ висша идея “.
Да прочетем какво написа докторът:
Като родител и доктор, който работи с деца, следя с необикновен интерес случая с шесторното ликвидиране в региона на хижа Петрохан.
На този стадий се популяризират разнообразни хипотези и тайни теории. В сходни моменти обществото търси бързи пояснения, виновници и лесни отговори. Но когато в центъра на една покруса стоят деца, страстите постоянно изпреварват разсъдъка.
Това, което ми прави изключително мощно усещане, са две неща:
1. Доброволното даване на дребни момчета от техните родители, които биват отглеждани в асоциална среда. Те не посещават учебно заведение, не поддържат връзка с деца на тяхната възраст, а прекарват времето си със доста по-възрастни мъже.
Трудно ми е да приема по какъв начин една майка или татко непринудено поверяват детето си, без значение от „ благородните “ претекстове, които акцентират. Като доктор съм виждал какъв брой нежна и уязвима е детската душeвност. Децата имат потребност от сигурността и стабилността на фамилната среда; на предвидимост и здрав модел на държание. Когато родителят абдикира от тази отговорност - било заради доверие, боязън, взаимозависимост или илюзия, следствията могат да бъдат тежки и дълготрайни. Нито една идеология, нито една „ идея “, нито един престиж не може да стои над главното обвързване на родителя да отбрани детето си.
2. Оправдаването на главния обвинен с аргумента, че бил „ извънредно добър човек “.
Този мотив е изключително обезпокоителен. Хората постоянно имат вяра, че злото е очевидно и елементарно разпознаваемо, че има съответно лице или държание. Историята обаче неведнъж е показвала, че това не е по този начин. Някои от най-жестоките нарушители са изглеждали елементарни, възпитани, даже харизматични. Манипулацията нерядко върви ръка за ръка с обаятелността.
Като общество би трябвало да бъдем деликатни както с прибързаното наказание, по този начин и с прибързаното оправдаване. Доверието не може да замества обстоятелствата. Симпатиите не могат да подменят следствието. А „ положителното усещане “ не е доказателство за морална безпогрешност.
Този приветлив семинарист е Йосиф Висарионович Сталин - персонално виновен за гибелта на 30 000 000 души
В сходни случаи най-важното е да сложим децата в центъра на вниманието - тяхната отбрана, тяхната сигурност и правото им на естествена, здравословна среда за развиване. Когато едно общество не успее да опази най-уязвимите си членове, това е сигнал за по-дълбок проблем, който не можем да си позволим да пренебрегнем.
Историята познава значително образци за хора, възприемани първоначално като „ положителни “ или „ загрижени “ водачи, а след това разкрили своята разрушителна същина.
Един от най-често даваните образци е Адолф Хитлер. В началото на политическата си кариера той е възприеман от доста германци като човек, който ще възвърне достолепието и икономическата непоклатимост на Германия след Първата международна война. Представял се е като порядъчен, предан на народа си водач, бранител на обичайните полезности. За немалка част от обществото е изглеждал харизматичен, съдбоносен и „ угрижен “ за бъдещето на страната.
Друг индикативен образец е Йосиф Сталин. В началото той е възприеман от мнозина в Съветския съюз като непретенциозен, трудолюбив и предан на концепцията за обществена правдивост бунтовник. Публичният му облик е изграждан като облик на „ татко на народите “ - човек, който се грижи за елементарните хора и води страната към индустриализация и мощ.
Зад тези обществени облици обаче стоят режими и идеологии, довели до гибелта на десетки милиони хора по света.
Историята ясно демонстрира, че външното усещане, харизмата или положителните обноски не са гаранция за морал. Злото рядко наподобява като зло първоначално и доста по-често то се маскира като ред, сигурност, правдивост или „ висша идея “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ